Протокол № 955 от 21.06.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 955 гр. Пазарджик, 15.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220100504 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцата И. М. не се явява. Представлява се от адв. М., с пълномощно към исковата молба.

АДВ. М.: – Господин председател, моята доверителка е възпрепятствана да се яви в днешното съдебно заседание по извинителна причина, тъй като се намира извън страната, където преимуществено живее и работи. Представям нотариално заверено изрично пълномощно за бракоразводното дело, както и декларация от моята доверителка, с която удостоверява причините за неявяването си.

Не се явява ответникът А. М., редовно и своевременно призован.

Призовката му е връчена при условията на чл. 40, ал. 2 от ГПК, тъй като не е открит на адреса на който до момента е получавал съобщенията по делото и не е посочил новия си адрес.

АДВ. М.: - Няма пречка – да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото, тъй като страните са редовно и своевременно призовани. Не са налице предпоставките по чл. 321, ал. 1, изречение второ от СК за прекратяване на производството, тъй като отсъствието на ищцата се дължи на извинителна причина, която е надлежно удостоверена.

Затова, съдът

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. М.: - Поддържаме исковата молба, така, както е предявена. Няма да правим уточнения и допълнения към нея.

Съдът ДОКЛАДВА делото, на осн. чл. 146 от ГПК.

Производството е за развод по чл. 321 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, в която ищцата И. И. М. твърди, че с ответника А. В. М. са сключили граждански брак, през 2015-та година. Твърди, че след сключването на брака съпрузите и тяхното общо дете Ж А М., родена на ** г. заминали да живеят в гр. К, Г, като там се родило и детето. Твърди, че първоначално съпрузите живели в любов и разбирателство, но не след дълго поведението на ответника рязко се променило. Той започнал да нагрубява съпругата си и да упражнява спрамо нея физическо и психическо насилие. Агресията се задълбочила, което принудило ищцата да напусне семейното жилище в гр. К и заедно с детето да се завърне в България, където се установила в дома на родителите си в с. Г.

По молба на ответника тя се съгласила да разреши детето да се върне в Г, мотивирана от разбирането, че там ще получи по-добри условия за живот. Тя самата, обаче, останала в България. Твърди ищцата, че от този момент съпрузите са във фактичесака раздяла и не поддържат помежду си съпружески контакти освен по въпроси касаещи тяхната дъщеря. Счита, че поради това бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а вината за неговото разстройство е на ответника. Иска от съда, да постанови решение с което да прекрати брака с развод. Не претендира ползването на семейното жилище, не претендира издържка от ответника. Иска след развода да възстанови фамилното име от преди този брак, което е И.. С исковата молба ищцата е предявила и небрачните искове, касаещи родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето, като същите не са допуснати до разглеждане от съда с нарочно Определение №378/15. 02.

2023 г., тъй като българският съд е приел, че не е компетентен да разгледа спора за родителската отговорност предвид факта, че обичайното местопребиваване на детето е на територията на друга държава членка на 2

Европейския съюз. Предмет на настоящото производство са останали само брачните искове, касаещи развода и последиците от него.

От страна на ответника не е постъпил писмен отговор.

Съдът УКАЗВА на ищцата, че за основателността на иска следва да установи обстоятелствата довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и че вината за това разстройство е на ответника.

АДВ. М.: - Уважаеми господин председател, нямам искания, бележки и възражения по доклада. Съгласен съм с определнието на съда, което считам за правилно, с което съдът приема за приложим Регламент 2201 от 2003 г. на съвета от 27.11.2003 г., с което обявява, че съдът не е компетентен да разгледа предявените допълнителн искове относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режим на личните отношения и издръжката на детето и обявява, че е компетентен да разгледа само иска за развод. С исковата молба сме поискали двама свидетели при режим на довеждане, водим ги и моля да ги допуснете.

Съдът констатира, че по искането за разпит на свидетели се е произнесъл с определението за насочване на делото, като същите са допуснати, поради което не се налага повторно произнасяне по това искане, затова съдът пристъпи към събиране на допуснатите доказателства с разпит на доведените свидетели.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА

НА ИЩЕЦА:

Й Г Я: – на 57 години, български гражданин, омъжена, неосъждана, майка съм на И. М..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. Й Я: - Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. Й Я: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.

Дъщеря ми се омъжи 2015-та година за А. М. – сключиха граждански брак.

Преди това не са живели заедно, сключи брака и тогава. Отидоха в Г, бяха добре отношенията им там, но после там вече се развиха работите. Почнаха да се карат, той почна да я тормози, да я ревнува, не й дава телефона да се обажда на нас, и не даваше да общува с нас, не й даваше да идва у нас на 3 гости, биеше я, ревнува я, не я пускаше да излиза от портата навън, само в стаята седи, и така. 2017-та година им се роди там в Г детето Ж М.. И тя изтърпя всичко после заради детето, само да не се раздели детето, но той продъжаваще да я тормози, да я ревнува, да я малтретира, и тя вече достигна до тук. 2021 година си дойде, и до тук вече да си дава развод. Детето е в Г. Тя искаше да си го вземе, то беше с нея, но той дойде и си го взе, и не даваше да е в България и сега детето е в Г. Но тя започна да изпраща пари – И., аз да ги пращам за издръжка на Ж в Г, и тя изпращаше пари там. Сега И. е в А, но не я пускат, да ще си изпусне работата. Тя работи в А, и сега е там.

АДВ. М.: - Нямам други въпроси към свидетеля.

Разпитът приключи.

Свидетелят напусна съдебната зала.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА

НА ИЩЕЦА:

И С Я: – на 56 години, български гражданин, женен, неосъждан, И. М. ми е дъщеря.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. И Я: - Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. И Я: - Разбрах отговорнонстта. Обещавам да казвам истината.

2015-та година дъщеря ми И. се омъжи за А.р М., тук в България в с. – М К сключиха брак. Те живееха в М К и после отидоха в Г. Заминаха в Г малко след като се ожениха. Те в началото много хубаво се разбираха и имаха мерак един на друг си имаха, и обичаха се много, и след като заминаха в Г тя започна да се оплаква, че той я тормози. Бишеше я ревнуваше не дааше теелфон да разговаря с нас, с близките си. От ревност не й даваше да говори.

Доколкото помня, 2017 – та година се роди дъщеря им и се казва Ж. Преди да се роди детето почнаха проблемите, но след като се роди детето – още повече големи проблеми. Детето се роди в Г. После се мина малко време и си дойдоха в България и тримата – М и И., и детето в България. И тя живееше с него тука, той почваше пак да я тормози, но тя търпеше заради детето, заради детето. Тя го обичаше, но той човека си е наумил да си я тормози, и така, 4 дойде година, в която тя си взема детето и дойде в вкъщи да живее. Това беше 2020 -2021 г. нещо такова беше, тя си беше дошла у дома, и той дойде да поиска детето, и тя го даде, тя го даде. Каза, че искал детето, съжалила го и даде детето. Той вика: „Искаме детето да го вземем, и да си отиваме в Г с детето, да си живеем там.” И И. не щя да отива, само детето взема и отидоха в Г. И сега е в Г детето, с баба си и дядо си. Той й забраняваше да се вижда с нас, да говори по телефони с нас, и тя даже си беше дошла, и беше донесла от косата й, където я е оскубал косата и я влякъл по земята. Откакто си замина разделено живеят, и тя има контакт с малката й и праща там пари в Г – от А й праща пари в Г. И. сега работи в А и не я пускат да идва така. Чухме, имаше от него така да кажем – „ще ти счупя главата” – и това като след като се разделиха, по телефона имаме нещо като тормоз по телефона, ако не с нея, с нас – нас ще ни хване някъде ще ни бие, така и нея, на брат й се кани - моят син, имам и син. Не знам защо така – ние не го познаваме много много по характер какъв човек е. На нея това й е втори брак. От първия брак мъжът и почина – А И се казваше момчето и две дечица има от него, аз ги гледам тях в Г, аз живея там.

АДВ. М.: - Няма въпроси.

Разпитът приключи.

Свидетелят напусна съдебната зала.

АДВ. М.: - Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.

Съдът като съобрази, че допуснатите доказалества са събрани, счете делото за изяснено то фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. М.: – Уважаеми господин председател, считам, че делото се изясни от фактическа страна след днешния разпит на свидетелите, които ни бяха допуснанти. От показанията им става ясно, че ответникът А. М. е тормозил моята клиентка И. М.. Ставя ясно също, че от 21-ва година насам те живеят разделени, тоест, че бракът им съществува формално. Считам, че доказахме твърденията си инкорпорирани в исковата молба, с оглед на което моля да постановите решение, с което да прекратите сключения граждански 5 брак между И. И. Мракова и А. В. М., като постановите, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има А. М.. Също така, моля след постановяването на прекратяването на брака да постановите клиентката ми И.

И. М. да носи предбрачното си фамилно име, а именно И.. С оглед на горното моля за Вашето решение

Съдът уведомява страните, че ще постанови решение по делото в установения от закона едномесечен срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:58 часа.