Определение № 1021 от 18.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1021 гр. Перник, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500742 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против Разпореждане № 14226 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4674/2023 г. на РС- Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е. И. Д. за сумите 825.82 лева - лихва за забава за периода от 04.04.2013 г. до 03.03.2017 г.; 1387.54 лева - законна лихва, дължима за периода от 03.03.2017 г. до 28.09.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В жалбата по подробни доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част се иска отмяната му в тази част, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Ч.гр.д. № 4674/2023 на РС - Перник е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, уточнено с молба с вх. № 21634/19.10.2023г., подадено от "Профи Кредит България" ЕООД срещу Е. И. Д. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** г. за заплащане на сумата от 2080.45 лева, представляваща договорно възнаграждение по договора за кредит за периода от 03.10.2013 г. до 03.03.2017 г., включително и за процесната 1 отхвърлена с разпореждането в обжалваната част сума 825.82 лева лихва за забава от 04.04.2013 г. дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № *** г. и законна лихва в размер на 1387.54 лева, дължима от 03.03.2017 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

От изложеното в т. 12 от заявлението, уточнено с молба с вх. № 21634/19.10.2023г. г., е видно, че заплащането на сумите се претендира въз основа на сключен между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и длъжника Е. И. Д. като заемополучател договор за потребителски кредит № *** г, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричната сума от 1000 лв. под формата на потребителски кредит срещу задължението на заемателя да върне на заемодателя предоставената сума, като и да заплати договорно възнаграждение в размер на 2080.45 лева, разсрочени на 48 месечни погасителни вноски с месечна вноска по погасителен план в размер на 84 лева и падежна дата всяко 3-то число на месеца, посочени в т. VI от Договора. Посочено е, че лихвата за забава върху просрочените погасителни вноски се дължи на основание чл. 10. 1 и чл. 4 от Общите условия, неразделна част от договора за потребителски кредит, като е начислено обезщетение за забава в размер на ОЛП плюс 10 % върху цялата вноска върху договорното възнаграждение. Сочи се, че размерът на тази претенция е формиран от следните суми: сумата от 825.82 лева, представляваща претендирана лихва върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, начислено и дължимо от 04.04.2013 г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № *** г., и сумата от 1387.54 лева, представляваща претендирана лихва върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, начислено и дължимо от 03,03,2017 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г.

При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е послаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва, че максималният размер на обезщетението за забава е ограничен от разпоредбата на чл. 33, ал.

2 от ЗПК, според която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 10. 1 от Общите условия в случай, че КЛ/СД просрочи плащането на месечна вноска, КР начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. В чл. 4. 1. от ОУ е уговорено, че за ползвания кредит КЛ дължи на КР годишна лихва, чийто процент е определен в точка VI от ПК.

Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. Така предвидената в чл. 10. 1. лихва за забава е в размер на законната лихва, определена с чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а именно в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно тази клауза е съобразена с императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, че когато потребителят 2 забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, поради което не е налице неравноправно третиране на потребителя.

С оглед издаването на заповед за изпълнение за договорното възнаграждение от 2080.45 лева, то върху тази сума се дължи предвидената в чл. 10. 1. от ОУ лихва за забава.

Съдебната практика е константна, че възнаградителната лихва при договорите за банков кредит се различава от мораторната (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа тя е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Поради това, ако длъжникът не плати в срок договорната лихва, той дължи върху нея мораторна лихва, а ако няма такава - законната лихва, по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От тук следва изводът, че не е налице анатоцизъм и не съществува забраната от чл. 10, ал. 3 ЗЗД (в този смисъл-решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о.).

При служебно извършено изчисление на основание чл. 162 ГПК на размерите на законната лихва за забава върху горепосочената сума от 2080.45 лева, въззивният съд установи, че същите са правилно определени от жалбоподателя, както следва: за процесния период от 04.04.2013 г. до 03.03.2017 г. лихвата за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева е в размер на 825.82 лв., а за процесния период от 03.03.2017 г. до 28.09.2023 г. (като не се начислява лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.) лихвата за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева е в размер на 1387.54 лева. Поради това настоящият съдебен състав не споделя извода на заповедния съд, че претендираната от заявителя лихва за забава е в противоречие с императивни правни норми - чл. 33, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като размерът е 10 % и съвпада с този на законната лихва за забава. В случая не е налице анатоцизъм, тъй като лихвата за забава е обезщетение за кредитора поради неточно и забавено изпълнение на задълженията на длъжника. Лихвата за забава е изчислена именно като обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението. Също така следва да се отбележи, че при изчисляване на дължимата лихва за забава, за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава от страна на кредитора съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП.

С оглед на всичко гореизложено, разпореждането на РС в обжалваната му част, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 825.82 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, дължима за периода от 04.04.2013 г. до 03.03.2017 г. и за сумата 1387.54лв., представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, дължими за периода от 03.03.2017 г. до 28.09.2023 г. по договор за потребителски кредит № *** г., следва да се отмени, а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл. За посочените суми подаденото заявление следва да бъде уважено, като се издаде заповед по чл. 410 ГПК, както и за разноските, съразмерно на уважената част от 3 заявлението.

Независимо от изхода на спора, в настоящото производство по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК разноски не се присъждат, тъй като то се развива без участието на длъжника, и още не е окончателно приключено. Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 14226 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4674/2023 г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната му част, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:

175074752, срещу Е. И. Д., ЕГН ********** за сумата от 825.82 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, дължима за периода от 04.04.2013 г. до 03.03.2017 г., както и за сумата от 1387.54лв., представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, дължими за периода от 03.03.2017 г. до 28.09.2023 г. по договор за потребителски кредит № *** г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище: ***, срещу Е. И. Д., ЕГН ********** от ***, допълнително и за сумата в размер на 825.82 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, дължима за периода от 04.04.2013 г. до 03.03.2017 г., както и за сумата в размер на 1387.54лв., представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 2080.45 лева, дължими за периода от 03.03.2017 г. до 28.09.2023 г. по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху договорното възнаграждение от 2080.45 лева от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за разноски, съразмерно на уважената част от заявлението.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за горепосочените суми, съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5