Определение № 551 от 11.07.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. гр. Добрич, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500387 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.121 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. В. с ЕГН **********, като настойник на А. Е. В. с ЕГН **********, срещу определение №1331/21.05.2025г., с което производството по ч.гр.д.№1522/2025г. на Добричкия районен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Д..

В частната жалба са изложени аргументи в подкрепа основателността на искането, отправено до районния съд. Посочено е още, че компетентен да се произнесе по него е сезираният съд по постоянния адрес на настойника, който бил натоварен със задължението да се грижи за охраняване на имуществото и интересите на запретения. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и производството да продължи в съда по постоянния адрес на настойника.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по молба с вх.

№9717/20.05.2025г., подадена от В. Д. В., като настойник на А. Е. В.. Молбата е съдът да разреши по искане на настойника да бъде издадена дебитна карта за паричните средства по банковата сметка на запретения А. Е. В. в „Банка ДСК“ АД и настойникът да получи издадената дебитна карта.

1

Установява се от изложеното в молбата и приложените към нея писмени доказателства, че А. Е. В. е поставен под пълно запрещение и негов настойник по чл.173 ал.3 от СК е майка му В. Д. В.. Настойникът е с постоянен адрес в гр.Добрич, а запретеният живее в ЦНСТ в гр.Д., където е регистрираният му постоянен адрес.

При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че местно компетентен да се произнесе по молбата за издаване на дебитна карта на пълно запретения е районният съд в гр.Д..

Отправената до съда молба е по чл.165 ал.4 във вр. с чл.130 ал.3 от СК.

Производството по чл.130 ал.3 от СК е охранително и се развива по правилата на чл.530 и сл. от ГПК, освен ако в специална норма не е предвидено нещо друго. В случая именно това е налице. По правилото на чл.531 ал.2 от ГПК молбата, по която се развива охранително производство, се подава в районния съд по постоянния адрес на молителя. Но по специалната норма на чл.130 ал.3 от СК, към която препраща разпоредбата на чл.165 ал.4 от СК, разпореждане със средства от влог на поставен под пълно запрещение може да бъде разрешено от съда по настоящия адрес на запретения.

Производството по чл.130 ал.3 от СК е предназначено да се даде съдебно съдействие за задоволяване житейските нужди на дете или недееспособно лице в хипотезата на чл.165 ал.4 от СК, при съблюдаване опазването на неговите имуществени интереси.

Това предназначение на производството по чл.130 ал.3 от СК обосновава въведеното отклонение от правилата за местната подсъдност в общото исково производство, както и от правилото по чл.531 ал.2 от СК за местна подсъдност в охранителното производство. От гледна точка на съда, който е местно компетентен да разреши разпореждането със средства от влог на дете или недееспособен, разпоредбата на чл.130 ал.3 от СК е специална спрямо чл.531 ал.2 от ГПК и безусловно налага, че даването на такова разрешение е в компетенциите на съда по настоящия адрес на детето или недееспособния.

Изричното установяване на местната подсъдност от законодателя изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността. В охранителното производство, каквото е и това по чл.130 ал.3 от СК, няма ответник, то е едностранно и няма алтернатива за избор на подсъдност в полза на молителя. Съгласно чл.540 от ГПК правилата на исковото производство се 2 прилагат „съответно“, доколкото няма изрична уредба в общите правила по глава 49 на ГПК. Но пр и наличието на особени правила, каквито са предвидени в чл.531 ал.2 от ГПК и при наличието на специалното правило по чл.130 ал.3 от СК, общите правила нямат приложение, а за спазването на изрично определената подсъдност съдът следи служебно. Изводът следва освен от точния смисъл на цитираните разпоредби н а правилата за охранителните производства, но още и от разпоредбата на чл.130 ал.3 от СК, въвеждаща съда по настоящия адрес на детето или недееспособния като единствено компетентен да разреши исканото разпореждане.

Що се отнася до понятието „настоящ адрес“ по смисъла на чл.130 ал.3 от СК, то, отново, с оглед целта на производството, тук под настоящ адрес следва да се разбира не административно регистрираният такъв по ЗГР, а адресът на фактическото пребиваване на детето или недееспособния към датата на подаване на молбата за разрешение.

Като се има предвид изложеното и фактът, че в случая пълно запретеният А. Е. В. живее, фактически е настанен и пребивава в ЦНСТ в гр.Д., то изводът на Добричкия районен съд, че молбата, с която е сезиран не му е подсъдна, е правилен. В съответствие с чл.130 ал.3 във вр. с чл.165 ал.4 от СК компетентен да се произнесе по молбата е районният съд в гр.Д..

По тези съображения въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№1331/21.05.2025г., с производството по ч.гр.д.№1522/2025г. на Добричкия районен съд което

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3