Решение № 27 от 24.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 873/2022
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 24.01.2023
- В сила
- 24.01.2023
- Състав
- Георги Драгoстинов, Еманоел Василев Вардаров, Пенко Цанков
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.I · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6 · Закон за счетоводството
- чл.286 ал.1 · Търговски закон
- чл.293 ал.1 · Търговски закон
- чл.294 ал.1 · Търговски закон
- чл.318 · Търговски закон
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
- чл.372 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Велико Търново, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Еманоел В. Вардаров
Пенко Цанков при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно гражданско дело № 20224100500873 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение№152/10.10.2022г. по гр.дело№491/2022г. РС-С., съдът е : -осъдил „Оникс2007“ООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„***“№***, представлявано от Управител З. И. и Управител Л. Л. да заплати на „Габер 11“ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“***“№*** Обл.П., представлявано от Управител Л. Г.: сумата 262.53лв. - мораторна лихва върху главница 4348.98лв. по фактура№**********/17.05.2021г. за периода: 18.05.2021г.-29.04.2022г., като отхвърля претенцията за законна лихва от 11.05.2022г. до изплащане на вземането; -отхвърлил предявения иск от страна на „Габер 11“ЕООД против „Оникс-2007“ООД с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.372 ал.1 от ТЗ за сумата 900.00лв.
- главница по фактура№0100000708/08.02.2022г.; -отхвърлил предявения иск от страна на „Габер 11“ЕООД против „Оникс-2007“ООД по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 23.00лв. върху главница 900.00лв. по фактура№0100000708/08.02.2022г. за периода:
09.02.2022г.-11.05.2022г.; -осъдил „Оникс-2007“ООД да заплати на „Габер 11“ЕООД сумата 190.00лв. - направени по делото разноски; -осъдил „Габер 11“ЕООД да заплати на „Оникс2007“ООД сумата 240.00лв. - направени по делото разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от „Габер 11“ЕООД(чрез адв.Х. М. от АК-П.
– редовно упълномощен). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В отговора си „Оникс2007“ООД(чрез адв.Б. С. Г.. от ВТАК – редовно упълномощен) оспорва жалбата.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Габер 11“ЕООД(чрез адв.Х. М. от АК-П. ) против Решение№152/10.10.2022г. по гр.дело№491/2022г. на 1
РС-С. в частта, в която e отхвърлeн предявения иск от „ГАБЕР 11“ЕООД за сумата в размер на 900лв. - главница по фактура№0100000708/08.02.2022г., ведно със мораторната лихва върху тази сума в размер на 23.00лв. за периода: 09.02.2022г.-11.05.2022г., като неправилно, Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че са представени надлежни доказателства за изпращането на фактура №0100000708/08.02.2022г.
(обратна разписка, по пратка№***, удостоверяваща получаването на процесната фактура лично от Л. Л. - управител на ответното дружество – неоспорен факт). Между „ГАБЕР 11“ЕООД и „Оникс2007“ООД съществували трайни търговски отношения и всички фактури се изпращали по куриер с обратна разписка на адреса посочен от дружеството, а именно: гр.С. зона *** ул.“***“№***. До момента за завеждане на исковата претенция, ответното дружествополучавало фактурите по този начин и е заплащало стойността им. Счита, че първоинстанционният съд не бил тълкувал правилно представените доказателства от ищцовото дружество - Спецификация№04/07.01.2021г., за доставката на 11930бр. плот с размери 1200/1000 мм., доставена в 12 дървени палета на „Оникс2007“ООД и получена лично от Управител Л. Л.; Спецификация№358/09.09.2020г., за доставката на 15220бр. плот 3 пл. с размери 1200/1000мм., доставена в 12 дървени палета на „Оникс2007“ООД и получена лично от Управител Л. Л.; Спецификация№175/17.05.2021г., за доставката на 6530бр. плот 3 пл. с размери 1200/1000мм., доставена в 6 дървени палета, на „Оникс-2007“ООД и получена лично от Управител Л. Л., от които са върнали 5бр. палета на дружеството „ГАБЕР 11“ЕООД. Представените 3бр. спецификации имали всички реквизити на приемо-предавателни протоколи и доказвали, че управителя на ответното дружество лично получил дървените палети, за които била издадена фактура и която стойност претендира. Това не било обсъдено и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Дори и да се твърдяло, че стоките не били заприходени от ответното дружество, то заприходяването на стоките и осчетоводяването на фактурата, можело да бъде извършено на един по-късен етап. В разпоредбите на ЗСч, отнасящи се до съдържанието на първичните счетоводни документи, нямало изискване тези документифактури да съдържат подпис на получателя. Сама по себе си, издадената фактура не била основание за плащане, но цената се дължи, не защото е издадена фактура, а защото била извършена доставка и купувачът дължал цената при предаването на стоката. Липсата на подпис на получател на фактурата не била основание да се направи извод за недействителността и.
Фактура№0100000708/08.02.2022г., заедно с представените 3бр. спецификации, съдържали всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място, с което се доказвал съществуващ договор между страните. Моли съда да отмени частично първоинстанционното решение и да присъди в полза на „ГАБЕР 11“ЕООД сумата 900лв. - главница по фактура№0100000708/08.02.2022г., ведно със мораторната лихва върху тази сума в размер на 23.00лв. за периода: 09.02.2022г.-11.05.2022г. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Оникс-2007“ООД(чрез адв.Б. С. Г.. от ВТАК ), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Считта, че дали фактурата е получена от ответника или не, е правно ирелевантен факт. В хода на делото било налице оспорване на доставката на 25бр. дървени палети. Фактът на получаване на тези палети, респ. сключването на договор за покупко- 2 продажбата им е от значение за делото, а не фактът на получаване на фактурата. По отношение на трите спецификации - първата от тях е от 09.09.2020г., втората от 07.01.2021г. и третата от 17.05.2021г. В текста никъде не се споменавало получаване на палети, а само връщане. С тези спецификации не се установява получаването на 25бр. дървени палети, нито съществените условия на договора за продажбата им/размери, цена и характеристики/. В текста на фактура№0100000708/08.02.2022г. е описана доставката на 25бр. дървени палети с размери 80/120.
А пък самият въззивник твърди във въззивната си жалба, че доставените палети по трите спецификации били с размери 1200/1000. Съдът бил цитирал трайно установената практика на ВКС, според която, ако фактурата не била подписана от получателя и не била отразена в счетоводните регистри, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките-декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна, тази фактура сама по себе си не можело да докаже получаване на стоката, респ. сключване на договор за търговска продажба.
Моли съдът да остави без уважение депозираната жалба. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
За съдебно заседание въззивникът „Габер 11“ЕООД(чрез адв.Х. М. от АК-П. ) представя молба с вх.№540/17.01.2023г., с която поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Прави изложение под формата на писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Оникс-2007“ООД(чрез адв.Б. С. Г.. от ВТАК ), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявеният иск като такъв по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД Претенциите на жалбоподателя се изразяват в: -неправилното тълкуване от първоинстанционния съд на представените 3бр.спецификации (Спецификация№04/07.01.2021г., за доставката на 11930бр. плот с размери 1200/1000 мм., доставена в 12 дървени палета на „Оникс2007“ООД и получена лично от Управител Л. Л.; Спецификация№358/09.09.2020г., за доставката на 15220бр. плот 3 пл. с размери 1200/1000мм., доставена в 12 дървени палета на „Оникс2007“ООД и получена лично от Управител Л. Л.; Спецификация№175/17.05.2021г., за доставката на 6530бр. плот 3 пл. с размери 1200/1000мм., доставена в 6 дървени палета, на „Оникс-2007“ООД 3 и получена лично от Управител Л. Л., от които са върнали 5бр. палета на дружеството „ГАБЕР 11“ЕООД. Същите имали всички реквизити на приемо-предавателни протоколи и доказват, че управителя на ответното дружество лично получил дървените палети – 25бр., за които била издадена фактура№0100000708/08.02.2022г. ; -издадената фактура№0100000708/08.02.2022г. не била основание за плащане, но цената се дължала, не защото е издадена фактура, а защото била извършена доставка, като купувачът дължал цената при предаването на стоката. Фактурата установявала съществуващ договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи/дървени палета/, като стоките били описани в съответствие с изискванията на ЗСч.(посочени по вид, мярка, количество, единична цена, обща стойност, начислено ДДС и общата сума за плащане). Липсата на подпис на получател на фактурата не била основание да се направи извод за недействителността и.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в рамките на настоящия процес, върху ищеца „Габер 11“ЕООД тежи задължението да установи и докаже с допустимите в ГПК доказателствени средства, както следва: наличието на договорна връзка между двете дружества, страни по делото; доставката на 25бр. дървени палети с размери 80/120 (описани във фактура№0100000708/08.02.2022г.), съгласно уговорките на съконтрахентите по договора, като обоснове и неизпълнено притезание на купувача по договора – да заплати дължимата продажна цена след получаването на стоката. Доколкото купувачът по сделката – ответното дружество „Оникс-2007“ООД чрез своя процесуален представител по делото пред първата инстанция е възразил, че не е сключил конкретната сделка за доставка на 25бр. дървени палети с размери 80/120(описани във фактура№0100000708/08.02.2022г.) и не е получавал такива, описани в представената по делото фактура и не дължи плащане на продажната цена, върху продавача – ищцовото дружество, тежи и процесуалното задължение да установи с допустимите доказателствени способи положителния факт – че е налице договореност за доставка на тези процесни 25бр. дървени палети с размери 80/120 , и че е доставил стоката, като купувачът е получил същата и дължи плащането и. Следва да се отбележи, че ответното дружество не оспорва факта, че между него и ищцовото дружество са били налице търговски взаимоотношения и са реализирали търговски сделки по доставка на дървени палети, като обаче оспорва сключването на процесната такава. Поради това, както е указал правилно и районният съд в доказателствената тежест на ищеца е да установи посочените по-гори факти, свързани със сключването и изпълнението на въпросната сделка по доставка на 25бр. дървени палети с размери 80/120 .