Решение № 3624 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3624 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100506096 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20024637 от 24.03.2022 г. по гр.д. № 72341/2019 г.

Софийски районен съд, 127 състав признал за установено по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу О. В. В., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 944.77 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК на 26.06.2018 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. № 369085, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, бул. *******, и сумата 40.25 лева, представляваща незаплатена стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.06.2018 г. до окончателно погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.08.2018 г. по ч.гр.д. № 41895/2018 г. на Софийски районен съд, 127 състав, 1 и отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 115.86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 22.06.2018 г., и за сумата 8.32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до 22.06.2018 г. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 66 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 469.77 лева, представляваща разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника О. В. В., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М.К. от САК, който го обжалва в частите, с които исковете за главници са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението съдът не изложил мотиви въз основа на кои доказателства е приел за доказано количеството доставена в процесния имот топлинна енергия. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът оставил без уважение искането да задължи ищеца да представи оригинала на фактурите и справките. Освен това тези доказателства били оспорени и поради липса на заверка. Така съдът се произнесъл въз основа на негодни доказателства. Съдът възприел заключението на вещото лице, което заключение било оспорено. В него не били посочени по компоненти задълженията, образуващи крайната цена, от които да се установи какви са дължимите суми за процесния период. Съдът не взел предвид, че по делото няма приложени оригинали, от които да се установи реалното количество потребена топлинна енергия. Приложената справка на задължения била в незаверено копие и не следвало да се обсъжда. От нея не можело да се разбере реалното изразходвано количество топлинна енергия. Нямало представени фактури. Съдът не обсъдил възражението на ответника, че обстоятелствената част на исковата молба е неясна, тъй като се цитирали законови текстове, без да се посочва колко е реално доставената топлинна енергия и как е изчислено задължението на ответника. По отношение на сумата за дялово разпределение съдът неправилно приел отразеното в извлеченията от счетоводните записвания на ищеца, тъй като същите били в 2 незаверени копия. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в молба от 10.04.2023 г.

Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и са допустими. Доводът в жалбата, че обстоятелствената част на исковата молба била неясна, тъй като се цитирали законови текстове, без да се посочва колко е реално доставената топлинна енергия и как е изчислено задължението на ответника, е неоснователен – решението е постановено по редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като претенциите на ищеца са надлежно индивидуализирани с посочване на основанието, на което се претендират сумите, размерите и периодите на претенциите.

Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

3

По делото е установено по безспорен начин от приетите и неоспорени нотариален акт за учредяване на право на строеж и разрешение за ползване, че ответникът, като собственик на ап. 8 на процесния адрес, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Поради това същият дължи цената на доставената в имота му топлинна енергия, както и цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана в сградата – етажна собственост от третото лице помагач.

Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи СРС да не изложил мотиви въз основа на кои доказателства е приел иска за главница за топлинна енергия за основателен. Извода си за основателност на този иск съдът е основал на приетото в първата инстанция заключение на СТЕ, което е кредитирал като обективно и компетентно, както и на приетите по делото и неоспорени индивидуални справки за използвана топлинна енергия и формуляри за отчет, подписани за „потребител“. От тези доказателства по безспорен начин се установява, че в процесния период м. 05.2015 г. – м.

04.2017 г. в процесния апартамент е доставена топлинна енергия на стойност 944.81 лв., като разпределението на топлинна енергия е извършено в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Противно на поддържаното в жалбата, в заключението са подробно описани доставените количества топлинна енергия, поотделно ТЕ за отопление на имот, ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградна инсталация.

При изслушване на заключението в открито съдебно заседание на 01.02.2022 г. особеният представител на ответника е заявил частично оспорване на заключението (неясно в коя част), като се обосновал, че с отговора на исковата молба бил поискал да се представят оригиналните документи на тези отчети, „всички представени по делото документи“, с оглед на което да можело да се каже дали реално са извършени тези „ежемесечни отчети“. При така заявеното оспорване, правилно районният съд е кредитирал заключението. Ежемесечни отчети на уредите за дялово разпределение не се извършват, те са едногодишни, както е обяснило и вещото лице, а искане за представяне на оригинали на формулярите за отчет не е заявено нито с отговора на исковата молба, нито в откритото съдебно заседание, в което са приети като доказателства след представянето им от третото лице помагач. С отговора на исковата молба особеният представител 4 е заявил само, че оспорва приложените към исковата молба документи, тъй като не били заверени в съответствие с чл. 183 ГПК, и е поискал „да се представят оригиналите на представените с исковата молба доказателства или да се заверят“. Всички приложени доказателства към исковата молба обаче са надлежно заверени, с оглед на което районният съд правилно с определението по чл. 140 ГПК е оставил без уважение искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи оригинали. Що се отнася до формулярите за отчет, удостоверяващи доставеното количество топлинна енергия в имота, същите не са приложени към исковата молба, а са представени от третото лице по реда на чл. 190 ГПК, приети са в открито съдебно заседание на 01.02.2022 г. и не са оспорени от представителя на ответника относно истинността им, нито е заявено искане за представяне оригиналите на тези документи.

Извода си за основателност на иска за главница за дялово разпределение съдът е основал на приетите и неоспорени формуляри за отчет и индивидуални справки, от които е видно, че в процесния период третото лице помагач е извършвало услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост. По отношение на размера на този иск е взел предвид представеното извлечение от сметка, което не е оспорено относно неговата истинност, и, противно на твърдяното в жалбата, е заверено в съответствие с изискването на чл. 183 ГПК. Следва да се посочи още, че с договора между топлопреносното предприятие и лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ (приет по делото и неоспорен), който се одобрява от КЕВР, се определя и цената на услугата дялово разпределение по посочените в ал. 3 на чл. 139в критерии, а цената на услугата се обявява на интернет страниците на продавача и на търговеца, извършващ дялово разпределение.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части, вкл. в частта за разноските, определени съобразно уважената част от исковете.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който в списъка по чл. 80 ГПК е посочил само юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 5 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 50.00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20024637 от 24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 72341/2019 г. на Софийски районен съд, 127 състав в обжалваните части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове, че О. В. В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 944.77 лева, представляваща незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. № 369085, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, бул. *******, и сумата 40.25 лева, представляваща незаплатена стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.06.2018 г. до окончателно плащане, вкл. в частта за разноските.