Решение № 289 от 24.11.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 459/2023
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 289 гр. Смолян, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500459 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Постъпила е жалба от Н. Н. В., чрез пълномощник адв. М.О., срещу Постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар по Протокол № 744/18.09.2023 г. по изп. дело № 321/2023 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
В жалбата се развиват доводи за правно неоправдани действия на кредитора от гледна точка на добросъвестността по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като пред кредитора стои правната възможност в рамките на едно и също производство да събере вземанията си, за които вече разполага с изпълнителен лист; по този начин по-силната страна в облигационните отношения, посредством законоустановени средства цели постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване, както и калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер разноски в рамките първо на заповедните, а впоследствие явно и в изпълнителните производства.
Според жалбоподателя такава недобросъвестност не може да бъде толерирана и следва да бъде преустановена.
Твърди се в жалбата, че направените разноски не са били необходими предвид обстоятелството, че това дело е можело да не бъде водено, а всички вземания да се поискат в рамките на едно изпълнително производство, в който случай разноските биха били в същия размер.
С жалбата се прави искане да бъде отменено обжалваното постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар, като се 1 отхвърли искането на взискателя да му бъдат присъдени направени по изпълнителното дело разноски в размер на 480 лева. При условията на евентуалност се иска да бъде намалено адвокатското възнаграждение, като бъде определено такова по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 200 лева, тъй като извършените процесуални действия от пълномощника на взискателите се ограничават единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което не се дължи възнаграждение и по чл. 10 т. 2 от наредбата.
В срок е депозирано възражение на жалбата от взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, чрез пълномощник адв. Б.С., с което се изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно се оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди се в отговора, че жалбата е просрочена, като от пространното изложение по повод това твърдение може да се изведе твърдение, че взискателят смята, че следва разноските да бъдат обжалвани пред съда в двуседмичен срок от връчване на покана за доброволно изпълнение, без да се прави искане до съдебния изпълнител за намаляване на адвокатското възнаграждение.
По същество във възражението се твърди, че адвокатското възнаграждение е договорено за цялостна защита по изпълнителното производство, а не за отделно изпълнително действие, поради което не може да се приеме, че е налице прекомерност. Сочи се начина на определяне на адвокатското възнаграждение с оглед разпоредбите на чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и размера на дълга.
Твърди се във възражението, че са ирелевантни към настоящото производство оспорванията по повод обстоятелството, че между страните има още две образувани изпълнителни дела, касаещи други погасителни вноски, произтичащи от същия договор, доколкото производството е образувано въз основа на надлежно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК.
По повод твърденията в жалбата за недобросъвестно упражняване на права се прави позоваване на Решение № 161/08.02.2016 г. по т. д. № 115382014 г. на ІІ т. о. на ВКС.
С възражението се прави искане да бъде оставена без разглеждане жалбата като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна; претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ Соня Димитрова сочи, че адвокатския хонорар не следва да бъде намаляван, тъй като е определен по реда на чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 4/09.07.2004 г. По възражението за образувани три изпълнителни дела за три падежирали вноски по един кредит, ЧСИ сочи, че не разполага с правомощия да извърши подобна преценка и счита, че след като компетентният съд е издал изпълнителен лист за всяка вноска, единствено и само взискателят има право 2 на преценка дали да образува едно или повече изпълнителни дела.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, внесена е ДТ.
Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата като просрочена. Не намират опора в закона изложените в тази връзка съждения във възражението на пълномощника на взискателя. Съобщение за образувано изпълнително дело, в което се сочат приетите разноски, длъжникът Н. Н. В. е получил на 10.09.2023 г. На 14.09.2023 г. е депозирано възражение от длъжника до ЧСИ срещу приетите за събиране разноски в изпълнителното дело, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. По това възражение ЧСИ Соня Димитрова се произнася с Постановление по Протокол № 744/18.09.2023 г., с което отказва да намали адвокатското възнаграждение в размер на 480 лева в полза на взискателя. Това постановление, предмет на жалбата, е връчено на взискателя на 27.09.2023 г., а жалбата е депозирана на 03.10.2023 г., т.е. в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.
Явно изложените доводи в тази връзка във възражението не отчитат процедурата по чл. 78 ал. 5 от ГПК, която се развива пред органа, пред който делото е висящо и едва неговия акт подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
По същество на жалбата:
Изпълнително дело № 321/2023 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова е образувано на 28.08.2023 г. по молба на „Инетрнешънъл Саламанка Капитал“ ООД въз основа на Изпълнителен лист № 37/07.02.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 1235/2022 г. на Смолянски районен съд, с който е осъден длъжникът Н. Н. В. да заплати на кредитора „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД сумите: 125 лева – дължима главница, 18 лева – договорна лихва от 28.11.2022 г. до 28.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25 лева за ДТ и 480 лева за адвокатско възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен Договор за правна помощ и съдействие, според който взискателят е заплатил на адв. Б.С. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за образуване на изпълнително дело и представителство в изпълнителното производство.
Видно от посоченото по-горе съобщение за образувано изпълнително дело, ЧСИ е приел за събиране разноски по изпълнителното дело в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение /въпреки че изрично не е посочено за какво са тези разноски/.
Настоящата инстанция намира, че незаконосъобразно и неоснователно в обжалваното постановление на ЧСИ не е уважено възражението на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение, депозирано на 14.09.2023 г.
3
Служебно известно е на съда и от справка в ЕИСС се установява, че срещу длъжника Н. Н. В. кредиторът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е депозирал отделни заявления за издаване на заповеди за изпълнение за всяка една отделна от 12-те анюитетни вноски по един и същ договор за потребителски кредит - № *** г., като по всяка едно от заявленията е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева – така ч. гр. д.
№ 1185/22 г., ч. гр. д. № 1235/22 г., ч. гр. д. № 1/23 г., ч. гр. д. № 244/23 г., ч. гр. д. № 317/23 г., ч. гр. д. № 340/23 г., ч. гр. д. № 421/23 г., ч. гр. д. № 528/23 г. По реда на чл. 413 ал. 1 от ГПК Смолянски окръжен съд се е произнесъл по част от тези заповеди в частта за разноските – ДТ и адвокатско възнаграждение – В. гр. д. № 357/2023 г., В. гр. д. № 358/2023 г., В. гр. д. № 431/2023 г. и В. гр. д. № 487/2023 г. По тези дела са отменени заповедите за изпълнение в частта с разноските – по 25 лева ДТ и по 480 лева адвокатско възнаграждение и са отхвърлени заявленията за присъждане на тези разноски.
В мотивите на актовете на Смолянски окръжен съд е прието, че кредиторът недобросъвестно е депозирал отделни заявления за издаване на заповед за изпълнение за всяка от изискуемите вноски, произтичащи от един и същи договор за кредит, като с всяко заявление се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Прието е, че този подход за събиране на адвокатски хонорар и ДТ по всяко едно от делата с предмет вземания за отделните вноски, произтичащи от един и същ договор, е в драстично нарушение на принципа на чл. 3 от ГПК за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители. По този начин по-силната страна в облигационното правоотношение, посредством законово установени средства цели постигане на противоправен резултат – неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер разноски в рамките на образуваните заповедни производства за всяка отделна анюитетна вноска по кредита.
Към настоящия момент кредиторът с всеки от издадените поотделно за всяка от вноските по кредита изпълнителни листи е депозирал молби за образуване на отделни изпълнителни производства – към момента три броя – изп. д. № 321/2023 г., изп. д. № 322/2023 г. и изп. д. № 323/2023 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Отново по всяко от делата се претендира отделно адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Това на практика означава, че за събиране на дълг, произтичащ от кредит в размер на 1 500 лева и дължими за погасяването му според кредитора 3 300 лева, отделно от калкулираните в заповедните производства суми за адвокатско възнаграждение и държавни такси, и в изпълнителното производство, чрез искане за образуване на отделни изпълнителни производства по всеки издаден изпълнителен лист за всяка отделна анюитетна вноска по кредита, се калкулират разноски за адвокатски възнаграждения и такси, надхвърлящи неколкотратно размера на цялото задължение.
С образуването на отделни изпълнителни дела, посочени по-горе, 4 взискателят продължава упорито практиката си недобросъвестно да упражнява предоставените му процесуални права в нарушение на принципа на чл. 3 от ГПК. Правно неоправдани са действията на кредитора от гледна точка на добросъвестността и добрите нрави по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като е налице възможност и не съществува каквато и да е пречка в рамките на едно и също производство да събере вземанията си, за които разполага с изпълнителен лист. Както е прието в горецитираните решения на ОС – Смолян, по този начин по-силната страна в облигационното правоотношение, посредством законово установени средства цели постигане на противоправен резултат – неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер разноски. Основателен е довода в жалбата, че в случая се касае за осъществена злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на морала в правото, респективно на правилата в правото за добросъвестност и справедливост при упражняване на законоустановени права; такава недобросъвестност не може и не следва да бъде толерирана.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, тъй като правната последица от тяхното нарушение е приравнена към тази на противоречието на договора със закона /чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/. Един от принципите, чрез които съществуват добрите нрави, е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, като извършването на преценка за спазването на принципа не противоречи и на принципа на диспозитивното начало, доколкото законът не допуска упражняването на права по начин, който има противоправен резултат, което съдът следва да съобразява.
Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52e460a6-261a-40f3-9167-a456bd7d189f