Решение № 260016 от 05.10.2022, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 2008/2019
- Вид
- Решение № 260016
- Подписан
- 05.10.2022
- В сила
- 25.10.2022
- Състав
- ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50а, ал.2 · Закон за държавния служител
- чл.67,ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260016, 05.10.2022 год. , гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Елена Димитрова, като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2008 по описа за 2019 год. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът е предявил против ответника Областна Дирекция на МВР –Търговище искове за заплащане на сумата от 1300 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 195 часа за периода от 21.11.2016 г. до 30.06.2019 г., на осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и за заплащане на сумата от 120 лв., обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В молбата се твърди, че ищецът е полагал труд при ответника през процесния период и е положил общо около 1364 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( арг.чл.187, ал.9 от ЗМВР). Ищеца твърди, че преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 195 часа, който не му бил заплатен от ответника и чиято стойност ищеца определя на сумата от 1300 лв. Претендира и обезщетение за забава върху тази сума, считано от падежа на всяко месечно плащане до 21.11.2019 год. в размер на 120 лв. и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковете по основание, а при условията на чл.214 от ГПК е направил изменение в размера на предявените от него искове, съответно за сумата от 1198,16 лв. по главния иск за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и за сумата от 180,48 лв. по акцесорния иск за лихва за забава. В писмени бележки процесуалния представител на ищеца е изложил допълнителни доводи, обуславящи основателност на предявените искове, а именно, че съобразно разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд от 22,00 ч. до 06,00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, което счита за достатъчно за приложението на НСОРЗ, а съгл. чл. 46, ал.2 от ЗНА при липса на ясна и категорична норма в специалния закон за
МВР относно нормалната продължителност на нощния труд, субсидиарно приложима е общата регламентация по чл.67,ал.3 и чл. 50а, ал.2 от ЗДСл, препращаща към уредбата по КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ; цитира ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС; коментира и постaновеното Решение нa СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, обрaзувaно по преюдициaлното зaпитвaне, като излага, че в него е установено неравностойно третиране, както и че такова е допустимо, но ако това е оправдано с оглед определени житейски и правни обстоятелства, каквито липсват в случая, а обстоятелства като по-голям размер на отпуск, по-ранно пенсиониране и т.н. не компенсират този извънреден труд; претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от