Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1028 от 02.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 808/2023
Вид
Решение № 1028
Подписан
02.03.2023
В сила
02.03.2023
Състав
Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали

Цитирани разпоредби

  • чл.278 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.78, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100500808 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр.чл. 437, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника ЗД“Б.И.“АД срещу постановление от 04.01.2023г. по изп.д.№20229200400498 по описа на ЧСИ Й.М. №920 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение на длъжника срещу приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.

Твърди, че представителството по делото се е изразило само в подаване на молба за образуване на дело, като не са предприети никакви процесуални действия от страна на взискателя и пълномощника му. Отделно излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира отмяна на обжалвания акт на ЧСИ и намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лева или до минималния размер съгласно НМРАВ.

Взискателят в подаденото в срок становище по частната жалба оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения в тази връзка.

Постъпили са мотиви на ЧСИ, според които жалбата е допустима, но неоснователна.

Като взе предвид изложеното в жалбата, мотивите на ЧСИ и материалите по приложеното копие на изпълнителното дело, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20229200400498 по описа на ЧСИ Й.М. №920 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Т.С.П., чрез пълномощник адв.дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв.Г.Х. на 19.12.2022г.

1

С молбата за образуване на изпълнителното дело не са посочени изпълнителни способи.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022г. с уговорено и заплатено на 16.12.2022г. възнаграждение в размер на 930 лева.

С постановление на л.11 от изп.дело без дата, ЧСИ е приел по изпълнителното дело вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 930 лева.

На 19.12.2022г. са изпратени ПДИ и запорни съобщения до няколко търговски банки.

На 12.01.2023г. длъжникът е заплатил изцяло дължимите по изпълнителното дело суми, видно от приложеното преводно нареждане на л.22.

На 29.12.2022г. е постъпило възражение от длъжника срещу приетия размер на адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя.

С обжалваното постановление възражението е оставено без уважение.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл.36 ЗАдв и Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС.

В случая молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана от надлежно упълномощен адвокат, поради което и предвид изричното искане на взискателя, по принцип следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (в този смисъл т.11 от ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Спорен между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други действия от процесуалния представител на взискателя освен подаването на молба за образуване на 2 изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен конкретен изпълнителен способ, други действия от процесуалния представител на взискателя не са извършвани, а вземането е удовлетворено изцяло в срока за доброволно изпълнение. Поради това съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1, но не и по т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Следователно взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 200 лева- за образуване на изпълнителното дело, като върху тази сума се начисли дължимия ДДС, доколкото адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, по изпълнителното дело е представен документ за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер общо на 950 лева, поради което този довод е неоснователен.

Относно разноските в настоящото производство:

Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл.74 ЗЧСИ/.

Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се понесат от страните в настоящото производство. Ето защо разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановила отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, поради което размерът му следва да бъде намален на сумата от 240 лева с ДДС.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗД“Б.И.“АД, постановление от 04.01.2023г. по изп.д.

№20229200400498 по описа на ЧСИ Й.М. №920 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение на длъжника срещу приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния 3 представител на взискателя и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника ЗД“Б.И.“АД за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя Т.С.П. от 930 лв. на 240 лв.

(двеста и четиридесет лева) с ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4