Определение № 1615 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500957 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 452 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 869/2024 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на постановеното по делото решение № 85/14.04.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС.

Определението е обжалвано от молителя с оплаквания за неправилност.

Твърди се, че преди приключване на устните състезания по делото бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура за платен адвокатски хонорар в размер на 1900 лв., а ответникът не бил направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, Навееждат се доводи, че съдебната практика, на която се е позовал първоистанционният съд, за да остави молбата му без уважение, не е актуална и същата е преодоляна с приемането на ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, в приложното поле на което не попадала настоящата хипотеза.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв от ответника.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 869/2024 г. на РС - Сливница е било образувано по искова молба на Д. Р. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № 476505, сключен между страните по делото, като при условията на евентуално обективно съединяване е предявен 1 иск за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от договора. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М., когото ищецът е упълномощил да го представлява по делото, като адв. Д. М. е представител на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с което ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС. Договорът е приложен по делото с молба от 26.02.2025 г., ведно с фактура за платена сума в уговорения размер. В молбата от 26.02.2025 г. е изложено становище за даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител поради служебна ангажираност и е предявена претенция за разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК. В проведените две открити съдебни заседания по делото страните не са изпратили представители. С решение № 85 от 14.04.2025 г. РС - Сливница е уважил изцяло предявения главен иск. Независимо от този изход на делото съдът е присъдил в полза на ищеца разноски единствено за държавна такса в размер на 50 лв. е и изложил съображения за това, че не следва да присъжда адвокатско възнаграждение.

С молба от 12.05.2025 г. ищецът чрез пълномощника си адв. М. е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като му се присъди пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2400 лв. с вкл. ДДС.

С обжалваното определение РС – Сливница е оставил искането без уважение, като е изложил съображения за нищожност на договора за правна защита и съдействие, както и за злоупотреба с право, с които е доразвил изложените в решението съображения в тази връзка.

Факт е, че преди приключване на устните състезания по делото е представен договор за правна защита и съдействие, както и фактура, доказваща плащането на уговореното възнаграждение. Факт е също, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Първоистанционният съд обаче не е обосновал отказа да присъди претендираното възнаграждение с извод за недоказаност на претенцията или такъв за прекомерност на възнаграждението, а с извод за злоупотреба с процесуални права. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 вр. чл.

278, ал. 4 ГПК препраща към тях. Следва да се добави и следното:

Съгласно определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III ГО, претенцията за присъждане на разноски в размер, съществено надвишаващ цената на иска, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съществено надвишаващ цената на иска, говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Липсата на възражение от насрещната страна не е пречка съдът да се произнесе по недължимостта на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права, тъй като това е въпрос от обществен 2 интерес. Поради това сам по себе си фактът, че в случая претендираното адвокатско възнаграждение е почти десет пъти по-високо от цената на иска е достатъчен да обоснове извод за злоупотреба с право и е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за присъждане на възнаграждението. този

Следва да се отбележи, че ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС не е относимо към настоящата хипотеза. Съдържащите се в него ясни разяснения и задължителни указания относно дължимото поведение на съда при констатиране на нищожност в определени хипотеза на правна сделка или отделна нейна клауза, имащи значение за решаване на правния спор, не е относимо към отделното и самостоятелно задължение на съда да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от всяка от страните и съответно задължението му да осуетява всяка злоупотреба с такива права.

С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 452 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 8696/2024 г. по описа на РС – Сливница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500957 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 452 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 869/2024 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на постановеното по делото решение № 85/14.04.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС.

Определението е обжалвано от молителя с оплаквания за неправилност.

Твърди се, че преди приключване на устните състезания по делото бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура за платен адвокатски хонорар в размер на 1900 лв., а ответникът не бил направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, Навееждат се доводи, че съдебната практика, на която се е позовал първоистанционният съд, за да остави молбата му без уважение, не е актуална и същата е преодоляна с приемането на ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, в приложното поле на което не попадала настоящата хипотеза.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв от ответника.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 869/2024 г. на РС - Сливница е било образувано по искова молба на Д. Р. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № 476505, сключен между страните по делото, като при условията на евентуално обективно съединяване е предявен 1 иск за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от договора. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М., когото ищецът е упълномощил да го представлява по делото, като адв. Д. М. е представител на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с което ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС. Договорът е приложен по делото с молба от 26.02.2025 г., ведно с фактура за платена сума в уговорения размер. В молбата от 26.02.2025 г. е изложено становище за даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител поради служебна ангажираност и е предявена претенция за разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК. В проведените две открити съдебни заседания по делото страните не са изпратили представители. С решение № 85 от 14.04.2025 г. РС - Сливница е уважил изцяло предявения главен иск. Независимо от този изход на делото съдът е присъдил в полза на ищеца разноски единствено за държавна такса в размер на 50 лв. е и изложил съображения за това, че не следва да присъжда адвокатско възнаграждение.

С молба от 12.05.2025 г. ищецът чрез пълномощника си адв. М. е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като му се присъди пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2400 лв. с вкл. ДДС.

С обжалваното определение РС – Сливница е оставил искането без уважение, като е изложил съображения за нищожност на договора за правна защита и съдействие, както и за злоупотреба с право, с които е доразвил изложените в решението съображения в тази връзка.

Факт е, че преди приключване на устните състезания по делото е представен договор за правна защита и съдействие, както и фактура, доказваща плащането на уговореното възнаграждение. Факт е също, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Първоистанционният съд обаче не е обосновал отказа да присъди претендираното възнаграждение с извод за недоказаност на претенцията или такъв за прекомерност на възнаграждението, а с извод за злоупотреба с процесуални права. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 вр. чл.

278, ал. 4 ГПК препраща към тях. Следва да се добави и следното:

Съгласно определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III ГО, претенцията за присъждане на разноски в размер, съществено надвишаващ цената на иска, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съществено надвишаващ цената на иска, говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Липсата на възражение от насрещната страна не е пречка съдът да се произнесе по недължимостта на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права, тъй като това е въпрос от обществен 2 интерес. Поради това сам по себе си фактът, че в случая претендираното адвокатско възнаграждение е почти десет пъти по-високо от цената на иска е достатъчен да обоснове извод за злоупотреба с право и е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за присъждане на възнаграждението. този

Следва да се отбележи, че ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС не е относимо към настоящата хипотеза. Съдържащите се в него ясни разяснения и задължителни указания относно дължимото поведение на съда при констатиране на нищожност в определени хипотеза на правна сделка или отделна нейна клауза, имащи значение за решаване на правния спор, не е относимо към отделното и самостоятелно задължение на съда да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от всяка от страните и съответно задължението му да осуетява всяка злоупотреба с такива права.