Решение № 28 от 06.02.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6/2026
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 06.02.2026
- Състав
- Николинка Чокоева, Виржиния Константинова Караджова, Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл.431,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.500 · Граждански процесуален кодекс
- §1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 114 · Закон за устройство на територията
- чл.14-чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл.14-чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл.14-чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл.14-чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл.14-чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл.14-чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл.40 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Русе, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Чокоева
Членове:
Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20264500500006 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на В. В. Й., в качеството й на длъжник по изп.дело № 96/2023 г. по описа на ЧСИ рег.№ ***на КЧСИ, срещу действия на последния за насрочване на публична продан върху несеквестеруем имот- 50,78 % ид.части от сграда с идентификатор ***, с адрес по обявление: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 100 кв.м, брой етажи-един, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, предназначение:
ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, стар идентификатор: няма, която идеална част от сградата се намира в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, ведно с припадащите се идеални части от дворното място с площ от предна публична продан от 954 кв.м в кв.26, при граници: ПИ № ***, улица № ***, ПИ № ***, № ***, № ***, №
***, № ***, а при настоящата публична продан – с площ по обявлението от 966 кв.м, без граници за продаваните идеални части на поземления имот, предмет на публичната продан, без идентификатор на идеалните части от сградата, предмет на продан.
Твърди, че липсват законови предпоставки да се продава идеална част от несеквестеруемия имот, като ЧСИ не се е съобразил с постановеното решение по 1 в.гр.дело № 201/2023 г. по описа на Окръжен съд-Русе, не е посочил границите на недвижимостта, предмет на описа, както и не е отчел, че не е налице възможност за самостоятелно обособяване на отделните части от дворното място при спазване изискванията на чл.39 ал.2 ЗС и чл.14-чл.19 ЗУТ, нито може да се обособи самостоятелен жилищен имот при спазване на чл.40 ЗУТ.
Иска се да бъде отменена насрочената публична продан на ЧСИ върху идеалните части от несеквестеруем имот.
По реда и в срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело Й. К. Й., чрез адв.Ев.К. от АК-Русе. Счита жалбата за неоснователна. Иска се същата да бъде оставена без уважение, като му се присъдят разноски за настоящото производство.
На основание чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия, с които намира жалбата за недопустима, а по същество за неоснователна.
Въззивният съд, като съобрази изложените в жалбата доводи, както и данните по изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Изп.дело № 96/2023 г. по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ е било образувано по молба вх.№ 1234/ 02.02.2023 г. на Й. К. Й. срещу В. В. Й. за събиране на вземания на взискателя по изп. лист № 8/ 30.0 1.2023 г., издаден по гр.дело № 546/ 2021 г. по описа на Окръжен съд-Русе и изп.лист № 104/ 07.12.2022 г., издаден по в.гр.дело № 209/ 2022 г. по описа на на Апелативен съд-В.Търново.
По искане на взискателя принудителното изпълнение било насочено към недвижим имот, еднолична собственост на длъжника, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор № 501.853, находящ се в *** , с плoщ от 954 кв.м, заедно с построените в нeгo ЖИЛИЩНА CГPAДA с площ от 100 кв.м, ГAPAЖ от 37 кв.м, CEЛCKOCTOПAHCKA CГPAДA с плoщ от 41 кв.м.Насрочен бил опис на това имущество, поради направено от Й. Й. искане за назначаване на експертиза за установяване на секвестеруемата част от единственото жилище на длъжника.
С Решение № 293 от 31.07.2023 г., постановено по в.гр.дело № 201/2023 г. по описа на РОС в производство по чл.435 и сл. ГПК била отхвърлена подадената от В. Й. жалба срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу описаната ия имот. С този акт съдът дал указания за назначаване на техническа експертиза, с помощта на която да се изясни 2 доколко е налице възможност за самостоятелно обособяване на отделни части от дворното място при спазване изискванията на чл.14-19 ЗУТ и др.изисквания, регламентирани в устройствения закон и подзаконови нормативни актове. В зависимост от това да се формира и окончателен извод относно несеквестеруемостта.
Въз основа на молба на взискателя от 01.06.2023 г., принудителното изпълнение б и л о насочено към самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение – хангар, депо, гараж с площ от 37 кв.м, находящ се в процесния поземлен имот с идентификатор 501.853.След извършен опис, изготвена оценка от вещо лице и насрочена публична продан, за купувач на този обект, ведно със съответните идеални части от дворното място, бил обявен Й. К. Й.. На 04.09.2023 г . ЧСИ изготвил разпределение на постъпилата от проданта сума в размер на 7506 лв., предявено редовно на с т р а н и т е . Действието било обжалвано от Й. с мотив, че т о е незаконосъобразно, тъй като публичната продан е б и л а насочена върху несеквестируем имот. С решение по в.гр.дело № 707/2023 г. на О кръжен съдРусе, потвърдено с решение по в.гр.дело № 108/2024 г. на ВТАС, жалбата била отхвърлена. Постановлението за възлагане на горепосочения недвижим имот е влязло в законна сила на 30.04.2024 г.
Във връзка със задължителните указания, дадени в мотивите на Решение № 293/31.07.2023 г. по в.гр.дело № 201/2023 г. на РОС, ЧСИ извършил на 11.10.2024 г. опис на Поземлен имот с идентификатор 501.853, с площ от 954 кв.м, находящ се в ***, заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м. Била назначена експертиза, която да посочи дали процесното жилище надхвърля жилищните нужди на длъжника, събразно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г. Видно от изготвеното заключение, възможно е с неголеми преустройства да се обособят две отделни жилища, съдържащи всички задължителни необходими елементи по чл.40 ЗУТ, чл.114 и чл.115 Наредба №7 на МРРБ и Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. В експертизата е посочено, че единият дял е с жилищна площ от 26.05 кв.м, а другият-с 25.25 кв.м.Вещото лице е уточнило, че не е възможно обособяване на два урегулирани поземлени имота от УПИ II-845, кв.26, ***. Дадени са варианти за подход към двата дяла от жилищната сграда.
3
На 28.01.2025 г. ЧСИ насрочил опис и оценка на недвижим имот в *** /дял втори съгласно архетектурната експертиза/.
С Решение № 75 от 17.02.2025 г., постановено по в.гр.дело № 98/2025 г. по описа на Окръжен съд-Русе била отхвърлена жалбата на В. Й. против действията на ЧСИ по насочването на принудително изпълнение чрез извършване на опис и оценка на поземлен имот с идентификатор 501.853, находящ се в ***, ведно с построените в него сгради.
Съобразно дадените насоки с посоченото решение, ЧСИ извършил на 07.04.2025 г. опис на имот с идентификатор 501.583, находящ се в ***, с площ 954 кв.м, ведно с построените в нeгo сгради, съставил npoтокол за опис, назначил вещо лице и посочил дата за предявяване на оценката.Последната била изготвена на 22.04.2025 г. C молба вx.№ 7787 от 19.05.2025г. длъжникът поискал назначаване нa повторна оценителска експертиза.
Във връзка с отправено искане от ЧСИ на основание чл.431,ал.3 ГПК, по изпълнителното дело постъпило съобщение изх. № 11-111-3911/ 10.06.2025 г., в което Гл.apxитект нa Община Ивaнoвo е посочил, че разделянето нa двopнoтo пространство на имота за реално ползване е възмoжнo, съгласно изготвената експертиза.
С Постановление oт 18.06.2025 г. било назначено вещо лице, което да извърши поисканата от длъжника нова оценка на имoтa.След определяне на основание на чл.485, ал.3 ГПК на средноаритметичната стойност на недвижимостта, надлежно връчена на страните, с молба от 30.07.2025 г. взискателят поискал насрочване нa публична продан нa Дял 1 от архитектурната експертиза. С обявление от 04.08.2025 г . ЧСИ прдприел действия в тази насока. На 15.08.2025 г. постъпила жалба от В. Й..
C Решение № 396 от 09.10.2025 г., постановено по в.гр.дело № 695/2025 г. по описа на OC-Русе, жалбата на длъжника срещу насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, a имeннo: поземлен имoт с идентификатор 501.583, находящ се в ***, с площ 954 кв. м., ведно с построените в него сгради, била уважена, респ. публичната продан била отменена.B мотивите на акта е посочено, че съдебният изпълнител може да установи чрез експертиза дали жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника, нo eдинcтвeнoтo, което може да направи, е да определи надвишаващата част като идеална част и да я изнесе на публична продан no 4 реда на чл.500, ал.1 ГПK. Прието е, че в конкретния случай, след като е определил 50,78 % идеални части от жилищната сграда за изнасяне на публична продан, ЧСИ е надхвърлил правомощията си, посочвайки реален дял за публична продан.
B изпълнение на тези указания, с обявление от 27.10.2025 г. съдебният изпълнител насрочил публична продан за периода 04.11.2025 г.-04.12.2025 г. на 50.78 % идеални части oт CГPAДA с идентификатор ***, адрес:
***, ведно с припадащите се идеални части от ПOЗEMЛEH ИMOT c идентификатор ***.
По искане на длъжницата, на основание чл.438 ГПK с Определение № 1243 от 02.12.202 5 г. по в.ч.гр.дело № 918 / 2025 г. no oпиca на OC-Русе принудителното изпълнение би л о спряно дo произнасяне oт съда по настоящата жалба.
При тези данни, настоящият състав прави следните правни изводи:
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на насоченото изпълнение спрямо имот, който смята за несеквестируем, съдът разглежда жалбата срещу насочването на изпълнението, дори когато с жалбата се иска отмяна на действие по изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване – възбрана, опис, оценка на имота, насрочване на публична продан. Поради тази причина настоящата жалба е допустима с оглед нейния предметен обхват, независимо от обстоятелството, че с нея за пореден път жалбоподателката въвежда едни и същи доводи относно несеквестеруемостта на поземлен имот имот с идентификатор 501.583, находящ се в *** , ведно с построените в него сград и, обсъждани по всички предходни дела. Макар мотивите на постановените съдебни актове по реда на чл.435 и сл. ГПК да не се ползват със СПН, по настоящото дело няма никакви данни, които да сочат, че е настъпила някаква промяна в съществуващата фактическата обстановка от 2023 г. насам, които да обосноват различен извод, а именно, че до осъществяване на публичната продан на гаража, длъжницата е била едноличен собственик на целия имот и на сградите, построени там. Към този момент обаче между В. Й. и Й. Й. е възникнала хоризонтална етажна собственост, тъй като различните сгради в поземления имот вече принадлежат на различни етажни собственици, ведно с припадащите се части от земята. В този случай дворното място става обща част и не е необходимо извършване на делба за намиращите се там сгради.
5
При това положение вече не стои на изследване въпроса дали е налице възможност за самостоятелно обособяване на отделните части от дворното място при спазване изискванията на чл.39 ал.2 ЗС и чл.14-чл.19 ЗУТ. В случая от назначената техническа експертиза става ясно, че е възможно разделянето нa двopнoтo пространство на имота за реално ползване, за което становище е изразил и Гл.архитект на Община Иваново.
Няма промяна във фактическото положение и по въпроса, че в процесния случай по отношение на основната сграда са налице предвидените предпоставки на чл.444 т.7 ГПК във връзка с предвидените предпоставки в Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г. Според назначената от ЧСИ експертиза, могат да се обособят два дяла с жилищна площ-26.05 кв.м и 25.25 кв.м, а семейството на длъжницата се изчерпва само с нея при съобразяване разпоредбата на §1 от ДР на Закона за семейни помощи за деца, където е казано, че „семейство“ включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст. Така дадената дефиниция изключва възприемане на тезата на В. Й., че членове на нейното семейство са нейният пълнолетен син и сестра й. Това налага извод, че посочените в експертизата дялове са съобразени изискванията на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата.Длъжницата няма възражения за неправилно изчислен размер на частта от имота, която надхвърля жилищните й нужди. Според назначената експертиза, съгласно представения проект зa делба, основната сграда може да cc раздели нa две caмocтoятeлни жилищa, с което ca спазени изискванията нa чл.39 ал.2 ЗС. При такова бъдещо разделяне двете части от постройката ще могат да cе използват самостоятелно, без значителни преустройства и без неудобства пo-големи oт обикновените, съобразно изискванията на чл.40 ЗУТ, т.29 и т.30 от § 5 нa ДР нa ЗУТ , чл. 114 и чл.115 от Наредба 7 на MPPБ и съобразно § 1 от Наредба от 15.02.2008 г., за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. В този смисъл е и изразеното становище от Гл.архитект на Община-Иваново.