Определение № 404 от 23.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Варна, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500319 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба вх.№ 21091/29.06.2026 на И. Ж. П.

ЕГН ********** от с. Здравец, чрез адв. М. А. от САК, против Определението на ОС-Варна № 2999/11.06.2026г по гр.д.№ 1141/2026г, с което по образуваното въз основа на нея гр.д.№ 1141/2026г на ВОС и производството е прекратено.

Счита определението за неправилно като постановено при съществено смесване на два различни въпроса – този за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск и за неговата основателност. Без за разгледа спора по същество, ВОС предварително приел, че Община Варна е придобила процесния имот въз основа на Заповед и План по чл.16 ЗУТ, от което е извел извода за липсата на правен интерес от предявения иск. Това е същинският материалноправен въпрос между страните – дали Общината действително е придобила собствеността върху имота на годно правно основание и дали евентуалният устройствен акт е породил валидно вещно-правно действие спрямо ищеца и неговите праводатели.

Счита изводите на съда за неправилни по сл. съображения:

1/ ВОС е подходил към въпроса за правния интерес като към предварително доказана собственост на ответника, което е недопустимо. При отрицателния установителен иск /ОУИ/ ищецът не е длъжен още с ИМ да оборва всички възможни придобивни основания на ответника. Достатъчно е да твърди свое самостоятелно право, фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като се позовава на ТР № 1

8/27.11.2013г по тълк.д.№ 8/2012 на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай налице били и трите възможни проявления на правния интерес.

2/ Неправилно съдът е придал на акта за общинска собственост и на заповедта по чл.16 ЗУТ действие, каквото нямали. АОС няма правопораждащо действие, а е официален удостоверителен документ, който не замества доказването на придобивното основание.

3/ Съдът е приел изначално, че цитираната заповед имала директно отчуждително действие, което е в противоречие с правната природа на актовете по чл.16 ЗУТ и съдебната практика, според която заповедта по чл.16 ал.5 ЗУТ само констатира вече възникнали права на собственост и функцията й е да индивидуализира вече настъпили по силата на влезлия в сила ПУП промени, но не и да прехвърля собственост.

4/ Дори да се приеме, че е налице план по чл.16 ЗУТ, непосредственото му отчуждително действие не е безусловно, тъй като плановете по чл.16 ЗУТ се изработват единствено за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, а в замяна на урегулиране на имотите общината е длъжна за всеки един ПИ в обхвата на плана да определи самостоятелен УПИ с пазарна стойност, не по-малка от пазарната стойност на имота преди урегулирането му, което се доказва с решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ. Тези предпоставки не са били проверени от съда.

5/ Пропуснато е от съда, че самата приложимост на чл.16 ЗУТ е условна и подлежи на проверка. Вместо да остави този спор да бъде разгледан в исковото производство, ВОС е приел за даденост, че чл.16 ЗУТ е приложен и че всички материалноправни предпоставки са били спазени.

6/ Обжалваното определение е в противоречие с принципното разграничение между стария режим на непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационните планове /ДРП/ и режима на ЗУТ.

7/ ВОС е игнорирал обстоятелството, че и към настоящия момент, видно от представената данъчна оценка и останалите доказателства, И. Ж. П. фигурира като собственик на имота, което обстоятелство е важно за допустимостта на иска, тъй като създава правна несигурност относно собствеността и липсата на безспорно придобИ.е на имота от страна на Община Варна.

8/ Счита за неправилен извода на съда, че ищецът И. Ж. П. трябвало да зачете плана при предявяването на иска. Предявяването на ОУИ не е отказ от зачитане на стабилни адм. актове, а способ за защита срещу твърдяно от ответника вещно право. Ако Община Варна твърди, че е придобила имота по силата на план по чл.16 ЗУТ, това е нейно възражение по същество и нейна е доказателствената тежест за установяване настъпването на отчуждително действие. Дали е налице годно придобивно основание, следва да бъде проверено от съда в рамките на развилото се исково производство.

Поради изложеното счита предявения иск за допустим, тъй като е 2 налице правен интерес от предявяването му. Наличието на заповед, АЧОС или твърдян план по чл.16 ЗУТ не изключват правния интерес, а очертава предмета на спора.

Моли за отмяната на постановеното прекратително определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира подадената частна жалба за допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, е основателна по сл. съображения:

Производството по гр. д. № 1141/2026 г. на ОС–Варна е образувано по предявения от И. Ж. П. срещу Община Варна отрицателен установителен иск за приемане за установено, че ответникът не е собственик на ПИ с ид.№ *** по КК и КР на гр.Варна, с площ от 5 004кв.м.

В ИМ излага, че на 26.03.1956г бил съставен НА за покупко-продажба, по силата на който М. Т.орова М. придобива собствеността върху няколко недв. имот, вкл. и върху процесния, което се установява от приложеното у-е от Община Варна, р-н „Младост“. Ищецът И. Ж.П. е един от наследниците по закон на М. Т..М..

Независимо от горепосоченото, през 2011г Община Варна актувала част от имота като общинска собственост, за което бил съставен АЧОС № 6556/18.07.2011г и била издадена Заповед № 010/12.07.2011г на Зам.кмета на Община Варна, с която е опреден ПИ с ид.№ *** като част от поголям ПИ - собственост на Община Варна.

През 2015г ищецът подал молба-декларация за снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. С писмо от СГКК – Варна бил уведомен, че Община Варна е възразила срещу издаването на скици, тъй като за имота има съставен АЧОС от 2011г.

Едно от писмените доказателства, приложени към ИМ /л.11/, е заверен препис от Заповед № 010/18.07.2011г на Зам. кмета на Община Варна, изд. на осн.чл.16 ал.5 ЗУТ и съгласно одобрен със Заповед № Г-51/8.07.2010г на Зам.кмет на Община Варна ПУП-ПРЗ за новосъздадените УПИ, един от които е ПИ с ид.№ ***, който е предмет на спора. Със Заповедта е определено за част от ПИ с ид.№ ***, целият с площ 56 191кв.м., урегулирането му в четири ПИ, един от които е процесният ПИ с ид.№ ***.

В заповедта е посочено, че собственик на описаните в нея имоти е Община Варна, съгл. АМОС № 3831/02.05.2006г, вписан в СлВп–Варна под № 124/26.07.2006г т.LVIII вх. регистър № 18397 н.д.№ 13832.

За да прекрати производството поради недопустимостта на иска, ВОС е приел, че издадената заповед за урегулиране на имота по чл.16 ЗУТ не била оспорена от ищеца и тъй като планът се ползва с непосредствено отчуждително действие, то същият го обвързва, поради което следва да бъде 3 зачетен от ищеца при предявяването на иска за собственост. Като не е зачел плана с предявяването на иска си, за ищеца липсва правен интерес да отрича собствеността на ответната Община към настоящия момент, като се е позовал на т.4 от ТР № 8/23.02.2016г на ВКС по тълк. д.№ 8/2014г на ОСГК/.

Въззивният съд не споделя горните съображения доколкото счита прекратяването за преждевременно, преди да са били дадени съответните указания до ищеца за изясняване правния интерес от търсената защита:

- не става ясно какви са твърденията на ищеца в кое защитимото му право - на какво основание твърди да е собственик на процесния имот – дали по силата на придобивна сделка и наследяване или по силата на давностно владение; ако е второто - за кой период от време се претендира да е било осъществявано ;

- не става ясно какви са твърденията относно представената като доказателство към ИМ Заповед по чл.16 ЗУТ – дали се признава нейното отчуждително действие или се оспорва същото; ако се признава, то какъв е правният му интерес от отричане правото на собственост на Общината към настоящия момент; или се търси защита на правото на собственост към минал момент.

При това положение постановеното прекратително определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия за отстраняване нередовностите по исковата молба чрез даване на указания в горепосочения смисъл.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определението на ОС-Варна № 2999/11.06.2026г по гр.д.

№ 1141/2026г за прекратяване на производството по делото и връщане на подадената искова молба като недопустима.

ВРЪЩА делото на

ОС–Варна за продължаване на съдопроизводствените действия за отстраняване нередовностите по исковата молба съобразно горепосочените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4