Определение № 299 от 11.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 299

Апелативен съд – Пловдив

11.09.2020 г.

Град

На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Г. Арнаудова

Катя С. Пенчева

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Катя С. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20205001000497 по описа за 2020 година

Производството е по чл.396, във вр. с чл.389 от ГПК, във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „В.Х.“ АД с ЕИК *********, срещу определение №382/29.06.2020г., постановено по т.д.

№94/2020г. по описа на Окръжен съд - П.. С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявения от „Б.М.С.“ АД /н/, с ЕИК *********, представлявано от синдика И.Л.К., срещу „В.Х.“ АД с ЕИК ********* и „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, искове по чл.649 ал.2 от ТЗ, чл.45 от ЗЗД и при условията на евентуалност – искове по чл.57 от ЗЗД и акцесорни по чл.86 от ЗЗД с цена общо в размер на 2 256 360 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 25.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на следните обезпечителни мерки:

ВЪЗБРАНА върху два недвижими имота, собственост на ответника „В.Х.“ АД – подробно описани; ЗАПОР върху всички банковите сметки на „В.Х.“ АД в „О.Б.б.“АД до размера на сумата от 150 000лв.;

ЗАПОР на вземанията на

„В.Х.“ АД, които дружеството има към „Б. Е. Г. Б.,, АД гр. С. ЕИК ******** до размер на сумата от 100 000лв.;

ЗАПОР на вземанията на „В.Х.“ АД, които дружеството има към „К.Б.“ АД до размер на сумата 70 600лв.

/Наложени са обезпечителни мерки и по отношение на ответника „Б.И.“ АД.

Жалбата е срещу тази част от определението, с която са наложени обезпечителните мерки спрямо жалбоподателя „В.Х.“ АД. Жалбоподателят счита, че определението в обжалваната част е неправилно и необосновано, 1 постановено при липса на визираните в чл.391 ал.1 от ГПК предпоставки.

Относимите в тази насока доводи, с оглед характера на настоящето производство, са, че така предявените искове не са подкрепени с необходимите писмени доказателства, обуславящи тяхната вероятна основателност; неправилно съдът е приел, че исковете са допустими; че е налице интерес от обезпечаване, тъй като дружеството – жалбоподател е с добро финансово състояние; че е налице свръх обезпеченост. В частната жалба е заявено особено искане – на основание чл.398 ал.1 от ГПК да бъде допусната замяна на наложените обезпечителни мерки с друга – посочена от жалбоподателя. Иска се определението в обжалваната част да бъде отменено, като се остави без уважение искането за допускане на обезпечение.

Въззиваемата страна – от „Б.М.С.“ АД /н/, с ЕИК *********, представлявано от назначения синдик, чрез процесуалния представител адв.

Св. Д., в представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло жалбата.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира подадената частна жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, съдържащи необходимите реквизити и насочени спрямо определение, което подлежи на обжалване.

Обжалваното определение е постановено по реда на чл.389 от ГПК по предявени кумулативно и евентуално съединени искове и при условията на субективно съединяване. Обстоятелствата, на които се основават исковете, предявени срещу настоящия жалбоподател и за които е проведена обезпечителната защита, са следните:

С решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. на ПОС е открито производство по несъстоятелност на „Б.М.-С.“ АД във връзка с което и в изпълнение на своите правомощия по чл.658 от ТЗ синдикът провел искове по чл.647 от ТЗ за отменяване на сделки, сключени от дружеството в подозрителния период. С влязло в сила на 09.02.2017г., решение №188/13.06.2017г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д. №195/2016г., са обявени за недействителни, на основание чл.647, ал.1,т.6 от ТЗ, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД /н/ сделките, представляващи търговски продажби обективирани във фактура 2

№**/29.01.2019г., между „Б.М.-С.“ АД и „Б.И.“ АД, с които били продадени части от технологичната линия на длъжника:сушилен барабан- 1бр., валцова мелница - 1бр. и вибро-сито- 1 бр. част от цяла технологична линия намирала се в производствен терен с идентификатор ********, находящ се в местността „Р.д.“ на гр. С. и в намираща се в него сграда промишлена/фабрика с ид. ***********. От 07.12.2015г. до 22.08.2016г. производственият терен, заедно с построените в него сгради и съоръжения били предоставени от синдика на „Б.М.-С.“ АД под наем на свързаното дружество - „В.Х.“ АД. По този начин „В.Х.“ АД ползвал като наемател цялата производствена база на „Б.М.-С.“ АД /н/ и осъществявал с цялата гореописана технологична линия производствената дейност, за която е предназначена тази производствена база. След прекратяването на договора за наем „В.Х.“ АД е отказало да предаде на синдика наетото имущество.

Впоследствие синдикът на „Б.М.-С.“ АД установил, че след получаване поканата за прекратяване на договора за наем, ответникът „Б.И.“ АД е продал на ответника, настоящ жалбоподател - „В.Х.“ АД, процесиите машини и съоръжения, която продажба е обективирана във фактура

№*********/01.09.2016г.

Наведени са доводи за относителна недействителност на тази сделка, с оглед последиците от успешно проведения отменителен иск и връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, което следва да бъде осребрено. В тази насока ищецът конкретно се позовава на определение №52/20.01.2020г., постановено по т.д. №66/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е указал на синдика да предприеме по съдебен път действия чрез предявяване на обусловените искове по чл.648 от ТЗ срещу дружествата, ползващи машините и съоръженията – ответници по предявения иск.

С исковата молба са предявени следните искове по отношение на настоящия жалбоподател:

1. Да се осъди „В.Х.“ АД да предаде владението в полза на масата на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД (н.), на находящите се на производствен терен с идентификатор ******** (стар номер по КВС000680), находящ се в местността „Р.д.“ на гр. С., следни машини, предмет на недействителна сделка, сключена между двамата ответници, обективирана във фактура №*********/01.09.2016г.: 1. Валова мелница 3

/с др. наименование „ролер преса“/ -1 брой, внос от И., година на производство 2009г., на стойност 144 900 лева; 2. Вибро сито „Derrick“ 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., модел C56-144-3DD, на стойност *** 000лв.; 3. Сушилен барабан /с др. наименование „въртяща се сушилня“/-1 брой, внос от И., година на производство 2008г., с диаметър 1400-2200 мм, дължина 13метра, на стойност 362 700лв.;

2. Да се осъди „В.Х.“ АД, ЕИК******** да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД (н.), ЕИК *********, обезщетения за нанесени вреди /физическо и морално овехтяване и изхабяване/ вследствие непозволено използване за следните вещи: 1. Валова мелница /с др. наименование „ролер преса“/ -1 брой, внос от И., година на производство 2009г., обезщетение в размер на 25 000лв.; 2. Вибро сито „Derrick” - 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., модел C56144-3DD, обезщетение в размер на 20 000лв. ; 3. Сушилен барабан /с др. наименование „въртяща се сушилня“/-1 брой, внос от И., година на производство 2008г., с диаметър 1400-2200 мм, дължина 13метра, обезщетение в размер на 60 000лв., които вреди се изразяват в обезценката на описаните машини, вследствие експлоатацията им (морално и физическо овехтяване) за периода 09.02.2017г. - 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху размера на сумата за всяко от претендираните обезщетения от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на съответната сума за обезщетение;

3. В условията на евентуалност, ако се приеме, че процесната сделка, обективирана във фактура №*********/01.09.2016г., е недействителна, но при констатирана в хода на производството фактическа липса или цялостно амортизиране на всички процесни машини или на част от тях, поради погиване, увреждане или отчуждаване, да се осъди „В.Х.“ АД, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД (н.) равностойността на липсващата или цялостно амортизирана машина към 30.11.2020г., както следва за: 1. Валова мелница /с др. наименование „ролер преса/ -1 брой, внос от И., година на производство 2009г., с равностойност 144 900лв.; 2. Вибро сито „Derrick“ - 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., модел C56-144-3DD, с равностойност *** 000лв.; 3. Сушилен барабан /с др. наименование „въртяща се сушилня“/ 4 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., с диаметър 1400-2200 мм, дължина 13метра, с равностойност 362 700лв. Поискано е обезпечение на така предявените искове, чрез наложените с определението обезпечителни мерки.

За да допусне поисканото обезпечение на предявен или бъдещ иск, съдът трябва да установи, че искът е допустим и вероятно основателен и когато е налице интерес от обезпечаването му, т. е. обезпечителна нужда. Налице е вероятна основателност на иска, когато той е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право или погасяващ отричаното с иска право.

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на изброените предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.649 ал.2 от ТЗ и предявения при условието на евентуалност на този иск – иск по чл.57 ал.2 от ЗЗД. Достатъчни в тази насока са доказателствата за успешно проведено исково производство по чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ с оглед характера и целите на производството по несъстоятелност, включително и изрично дадени указания от съда по несъстоятелността с определение №52/20.01.2020г., постановено по т.д. №66/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд. Естествено, без да са реализирани всички процесуални права в рамките на състезателното двустранно исково производство, не може да се приеме, че по категоричен и безспорен начин се установява основателността на предявените главен и евентуален иск. В случай, обаче, че претенцията е основателна, евентуалното разпореждане с активи на длъжника - в частност – недвижимо имущество и вземания от трети лица, би осуетило осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита по отношение на евентуално предявения иск по чл.57 от ЗЗД.

Касае се за осъдителен иск за парично вземане. В този случай, ищецът винаги има обезпечителен интерес и нужда да гарантира бъдещото реализиране на правата си при уважаването на претенциите му. Обезпечителният интерес в този случай не подлежи на самостоятелно установяване. Целта на обезпечителното производство е да се предотвратят такива фактически или правни промени, които биха осуетили осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита. В този смисъл обезпечението на иска служи, както за да се осигури успешният изход на предстоящ 5 изпълнителен процес, като запази физическата цялост и принадлежността на имуществата – обекти на бъдещото изпълнение, така и да се гарантира имущественото право на длъжника от принудителното изпълнение на трети лица. Вярно е, че поисканото и допуснато обезпечение, чрез посочените обезпечителни мерки не би ползвало осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита по главния иск – този по чл.

649 ал.2 от ТЗ, но доколкото евентуалният осъдителен иск за парично вземане по чл.57 ал.2 от ЗЗД е обусловен от наличие на елементите от фактическия състав на чл.649 ал.2 от ТЗ, но при погиване или отчуждаване на подлежащите на връщане в масата на несъстоятелността вещи, то обезпечителната нужда е налице и по отношение на главния иск.

Казаното обаче не се отнася по отношение на обективно кумулативно съединения с иска по чл.649 ал.2 от ТЗ иск по т.2 от ИМ – за обезщетения за нанесени вреди. Приложените към исковата молба писмени доказателства, дори и по косвен път не обуславят извод за вероятна основателност на този иск. Ето защо искането по чл.389 от ГПК по отношение на този иск се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Основателно е оплакването на жалбоподателя за допусната свръх обезпеченост. Наложените обезпечителни мерки от първоинстанционния съд не съответстват на обезпечителната нужда и обезпечителния интерес. С оглед основателността на искането за допускане на обезпечение само по отношение на иска по чл.649 ал.2 и евентуалния иск по чл.57 ал.2 от ГПК, всеки от които е с материален интерес по 615 600лв., то преценката за съответствие за обезпечителна нужда и обезпечителна мярка следва да се извърши на база този материален интерес. Въззивният съд намира, че обезпечителната мярка възбрана върху двата недвижими имота /като следва да се посочи, че жалбоподателят не е подкрепил твърденията си за висока пазарна оценка на същите/, както и запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД е достатъчна да се осигури осъществяването на правните последици от успешно проведена искова защита. Що се отнася до оплакването на жалбоподателя досежно обезпечителната мярка запор върху банкови сметки, то следва да се посочи, че наложеният запор разпростира действието до размера на сумата от 150 000лв. /а не до размера на цялото вземане, предмет на евентуалния осъдителен иск/. При достоверност на твърденията на 6 жалбоподателя за наличие на достатъчно активи и интензивна търговска дейност на дружеството, това не било довело до съществени затруднения в търговския обмен.

Разпечатката съдържа 41 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52e1fc45-c9f0-4fb8-bd1d-880e00b582c3