Решение № 2038 от 17.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2038 гр. Бургас, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120103937 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.

22 от ЗПК, вр. с чл.19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на М. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, чрез адв. Д. С., против ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **********.

Ищецът сочи, че е страна по Договор за паричен заем №****** от 07.06.2024 г., сключен с „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД с ЕИК *********. Съгласно посоченият договор ищецът е получил сумата в размер на 1500 лв., при ГПР в размер на 41, 18 %, ГЛП 38, 90 % и лихва в размер на 684 лв.

Съгласно чл. 16, ал.1 от договора за заем, потребителят следвало да обезпечи кредита с физическо лице – солидарен длъжник или поръчител. В чл.16, ал.3 били посочени условията, на които следвало да отговаря солидарния длъжник/поръчителя. В случай, че не били спазени изискванията на чл.16, ал.1 от договора, съгласно чл.16, ал.6 от договора се начислявало неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2688 лв. с начин на разсрочено плащане в погасителен план към договора за кредит.

Сочи, че така предвидената в клаузата на чл.16, ал.6 от договора неустойка очевидно заобикаляла закона и накърнявала правата на потребителя по облигационното правоотношение. Неустойката не отговаряла на каквато и да е еквивалентност между уговорените суми и извършените услуги от заемодателя.

Уговорената неустойка реално представлявала „скрита“ договорна 1 възнаградителна лихва в нарушение и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Изискванията, които клаузите на чл.16, ал.1 от договора за заем, били на практика неосъществими от потребителя, особено предвид обстоятелството, че последният търсил паричен кредит в размер на 1500 лв. В този смисъл, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да се обогати на практика от тази невъзможност. Кредиторът поставял потребителя в положение да заплати неустойка в размер над 150 % от главницата по кредита.

Позовава се на разпоредбите на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, както и на тази на ал.4. Акцентира на това, че нарушаването на забраната, уредена в чл.19, ал.4 от ЗПК е скрепена със санкция – нищожност на всяка клауза от договор за потребителски кредит, която води до нейното нарушение. Сочи, че поради невключване на посочената неустойка в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скритата добавка от предвидената неустойка в договора за непредставяне на обезпечение. Включването на неустойката за непредставяне на обезпечение в посочения в потребителския кредит размер, платима от кредитополучателя, представлявала друг вид разход по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който следвало да бъде отнесен към ГПР.

Моли за приемане на установено, че клаузата на чл.16, ал.6 от сключеният между тях Договор за паричен заем №****** от 06.06.2024 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД; в условията на евентуалност предявява иск за приемане на установено по отношение на ответника, че клаузата на чл.16, ал.6 от сключеният между тях Договор за паричен заем №****** от 06.06.2024 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК. Представят се доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Посочва, че неустойката не се включвала в ГПР, защото това били разходите, свързани с неизпълнение на договорното задължение. В ГПР се посочвал годишен размер на разходите, тоест предвидимите разходи, с които кредиторът бил изначално наясно, като същите следвало да бъдат изразени в процентно отношение, за да може един потребител да си направи преценка.

Позовава се на относими разпоредби на Дикертива 2008/48/ЕО и прави анализ и съпоставка с разпоредбите на чл.19, ал.1 и сл. от ЗПК. Цитира и съдебна практика. Посочва, че в СЕФ ясно и точно е описано, че за определени кредитни продукти може да бъде изискано обезпечение, под формата на лична солидарна отговорност – поръчител. Преддоговорната информация, предоставена под формата на СЕФ нямала абсолютно никакъв обвързващ характер и потребителят я получавал безплатно, съгласно направени от него предпочитания като размер на главница, срок на погасяване, размер на погасителните вноски. Следователно, той бил 2 изначално наясно, че може да бъде поискано лично обезпечение и то да отговаря на определи условия.

Позовава се на уредената в закона възможност на потребителя да се откаже от кредита на основание чл.29, ал.1 от ЗПК. Оспорва твърдението, че неустойката водила до скрито оскъпяване, затова и същата не следвало да се включва в ГПР. Това били разходи по неизпълнение на договорно задължение, като в ГПР се посочвали предвидимите разходи, с които кредиторът изначално е наясно, като същите следвало да бъдат изразени в процентно отношение.

Твърди, че клаузата, която се оспорва от ищеца, е индивидуално договорена.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата като неоснователни.

Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е сключил Договор за паричен заем №****** от 07.06.2024 г. с дружеството „Кредит Тайм“ ЕООД. По силата на посочения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1500 лв. Уговореният срок на кредита бил двадесет и четири месеца.

Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 38, 90 %, като и посочен годишен процент на разходите в размер на 46, 18 %.

В чл.16, ал.1 от договора било посочено, че заемателят се задължавал на основание чл.23 от ЗЗД в срок от седем дена след сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви разходи и неустойки. В ал.3 били посочени условията, на които следвало да отговаря третото лице. В ал.6 било уговорено, че в случай на неизпълнение на това задължение на заемателя, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 2688 лв.

От приложения погасителен план по договора за заем се установява, че общата сума за погасяване е в размер на 4872 лв., като месечно следва да се заплаща и сумата от 203, 00 лв. При ползване на отстъпка от неустойката по чл.16, ал.6 от договора, дължимата месечна вноска е в размер на 165, 00 лв., при което общо дължимата сума се явява в размер на 3960 лв. Общо дължимата сума с включена единствено главница и договорни лихви е в размер на 2184 лв., а сумата на неустойката по чл.16, ал.6 от договора е в размер на 2688 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи сключването на Договор за паричен заем 3

№****** от 07.06.2024 г. с дружеството „Кредит Тайм“ ЕООД; че същият е нищожен, поради противоречие с добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. В тази връзка, за да се прецени дали е налице накърняване на добрите нрави, следва да се дефинира това понятие, като се обследват всички обстоятелства около сключването на процесните договори за наем, както и техните обективни характеристики към момента на тяхното сключване.

В правната теория се приема, че добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях /така М. П. Гражданско право - Обща част, изд. Софи-Р, 2002, с. 532, в този смисъл и съдебната практика - Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., ВКС, II г. о., Определение № 326 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 4588/2008 г., IV г. о., ГК, мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK и др./. Като примери на сделки, които противоречат на добрите нрави се дават такива, с които се уговарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили Договор за паричен заем №****** от 07.06.2024 г. Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Следва да се посочи, че включената в договора за кредит клауза на чл.16, ал.6, която предвижда заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение под формата на солидарен длъжник в размер на 2688 лв., съдът намира за такава, която нарушава изискванията за справедливост и влиза в съществено противоречие с добрите нрави, установени в страната.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на 4 разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.16, ал.6 от договора за потребителски кредит, може да се нарави извод, че начисляването на сумата в общ размер на 2688 лв. на практика представлява скрито възнаграждение на кредитора. Това е така, доколкото по този начин от страна на потребителя не се изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната сума, което безспорно му дава възможността да получи търсената от кредитора сума, срещу заплащането на съответното за това възнаграждение, което резонно впоследствие се включва в погасителния план.

Видно е, че сумата в размер на 2688 лв. е включена в общо дължимата сума, посочена в погасителния план. Установява се, че на практика договорът за потребителски кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума.