Решение № 19153 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19153 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА

ГАЧЕВА при участието на секретаря ВАСКА Т. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА

Гражданско дело № 20241110143148 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на Й. Г. Г., ЕГН **********, родена на 30.08.2006 г., действаща лично и със съгласието на своята майка Е. В. И., ЕГН **********, срещу Г. Г. Г., ЕГН **********, с искане с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК за изменение на присъдената с решение № 444694 от 05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 73351/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 92-ри състав издръжка от 200,00 лв. на 1000,00 лв. месечно, считано от момента на депозиране на исковата молба 19.07.2024 г. до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване - 30.08.2024 г. (датата на навършване на пълнолетие на ищцата), платима до 5то число на текущия месец.

С определение № 21459/15.05.2025 г. съдът е присъединил за разглеждане гр.д. № 17031/2025 г., по описа на Софийки районен съд, 158-ми състав към настоящото производство, с което от страна на пълнолетната ищца Й. Г. Г., ЕГН **********, са предявни искове с правна квалификация чл. 144, чл. 149 и чл. 146 СК за издръжка за пълнолетен учащ, редовна форма на обучение в средно учебно заведение.

В исковите молби се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по силата на решение № 444694/05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 73351/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 92-ри състав, да й заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката и израстването й. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 200,00 лв. на 1000,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба (19.07.2024 г.) до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение 1 или прекратяване (30.08.2024 г. – датата на навършване на пълнолетие от ищцата), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В исковата молба по присъединеното дело са наведени твърдения, че ищцата е ученик в редовна форма на обучение в дванадесети клас за учебната 2024-2025 г., поР. което моли съда, отвентикът да бъде осъден да й заплаща издръжка за учащ в средно учебно заведение в размер на 1000,00 лева месечно, считано от датата на началото на учебната година – 15.09.2024 г. до 24.03.2025 г. датата на подаване на исковата молба и за същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2025 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, както и законна лихва върху всяка просочена сума до окончателното плащане.

В срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът Г. Г. Г. оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че изпълнява точно постановеното съдебно решение и не са налице обстоятелства, които да налагат изменението на издръжката.

Поддържа, че доходите му не позволяват изплащането на издръжка в по-голям размер, а освен това има още едно дете, за което се грижи и издържа. Твърди, че е изразил готовност да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря като доброволно е превел авансово за цялата настояща учебна година от 01.09.2024 г. – 30.06.2025 г. в размер на по 400,00 лева на месец по пощата като е поискал нейна банкова сметка. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

По делото не се спори, че ответникът е баща на Й. Г. Г., ЕГН **********, родена на 30.08.2006 г., което е видно и от представеното удостоверение за раждане. Установява се, че Й. Г. Г., ЕГН **********, родена на 30.08.2006 г., е навършила пълнолетие на 30.08.2024 г.

С решение № 444694 от 05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 73351/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 92-ри състав, родителските права по отношение на детето Й. Г. Г., ЕГН **********, са предоставени за упражняване на майката, където е определено и нейното местоживеене, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща издръжка в размер на 200,00 лв. месечно (л. 4 – л. 8 от делото).

Видно от приложените по делото 2 служебни бележки, издадени от ПГХВТ „Проф. д-р Г.рги Павлов“ гр. София, Й. Г. Г. се обучава в ПГХВТ „Проф. д-р Г.рги Павлов“, специалност „Производство на захар и захарни изделия“ дневна форма на обучение в 11а клас за учебната 2023-2024 г. и в 12а клас за учебната 2024 -2025 г.

От представените по делото справки от НАП, се установява, че майката Е. В. И. реализира средномесечен осигурителен доход в размер на около 234,00 лв. месечно, а бащата Г. Г. Г. реализира средномесечен осигурителен доход в размер на около 708,00 лева месечно (л. 130 и л. 133 от делото). За същия има данни да притежава недвижимо имущество (л. 11-32 от делото). По делото са представени и актуални състояния на четири дружества, в които ответникът е управител и/или съдружник. ( л. 33-37 от делото).

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие 2 дете и направено искане по чл. 146 СК:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка, като това зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.

Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 269,25 лева към настоящия момент. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Съдът намира иска за частично основателен.

Безспорно по делото се установява, че към момента на депозиране на исковата молба ищцата е непълнолетна, а ответникът е неин баща, като по силата на решение № 444694 от 05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 73351/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 92ри състав е осъден да заплаща издръжка от 200,00 лв. месечно. Към датата на депозиране на икосвата молба за увеличение на така опредЕ.та издръжка са изминали около 6 години. От това следва, че е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на размера на издръжката, доколкото потребностите на детето от средства за съществуване и образование са нараснали.

Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и обстоятелството на кого от двамата родители е предоставено отглеждането и възпитанието на детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, като в случая непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка.

Съдът отчита, че ответникът не доказа да има и други алиментни задължения.

Настоящият съдебен състав счита, че същият е работоспособен, няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да полага труд. По делото се установи, че ответникът 3 реализира търговска дейност в четири дружества, както и че притежава недвижимо имущество.

На страните е известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на своите деца, както и да осигурява условия на живот, необходими за развитието им. Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на други задължения, обременяващи материалното положение на дължащия издръжка.

След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на детето, обстоятелството, че бащата не доказва други алиментни задължения, както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме сума в размер на 500,00 лв. от месечната издръжка, като исковата претенция следва да бъде отхвърлена в останалата й част до пълния предявен размер от 1000,00 лв., като неоснователна.

Ето защо, претенцията за издръжка с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, е частино основателна за сумата от 500,00 лв. Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2024 г. до 30.08.2024 г. (датата на навършване на пълнолетие на детето), ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл. 144 СК, чл. 149 СК и чл. 146 СК за издръжка на пълнолетен учащ, редовна форма на обучение в средно учебно заведение:

Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поР. това, трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване.

По делото се установява от представеното удостоверение за раждане № 526, издадено въз основа на акт за раждане № 526/08.09.2006 г. на Столична община, район „Сердика ”, че ответникът е баща на ищцата, както и че на 30.08.2024 г. същата е навършила 18-годишна възраст. В процесия случай, не се спори между страните, а и от представената служебна бележка, издадена от ПГХВТ „Проф. д-р Г.рги Павлов“ гр. София, се установява, че ищцата 4 е записана редовна форма на обучение в 12а клас за учебната 2024-2025 г. Тези обстоятелтва предполагат нужди от средства за съществуване и за образование. Не се установява наличие на възможност ищцата да може да се издържа от свои доходи или от използване на имуществото си, тъй като не се установява същата да е страна по трудови правоотношения или да има други доходи, които да подлежат на деклариране.