Решение № 670 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605598 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 11.03.2024г. по НАХД № 10682/2023г., СРС, НО, 110 състав е признал обвиняемия Г. Г. В., за ВИНОВЕН в това, че на 14.03.2018 г., в гр.София, ул****, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, причинил на Д.А.И. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа, охлузване и хематом по гърба на носа, хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания са реализирали медико- биологичния признак: „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /на публично място, пред погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия, без установен по делото личен мотив, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.6, във връзка с ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като му е наложено административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено, чрез залепване на решението на табло за обявления в сградата на Столична община, район „Подуяне“, за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил обвиняемият Г. Г. В. да заплати направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 304,98 лева, в полза на държавата и по сметка на СДВР, направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 1573,80 лева, в полза на държавата и по сметка на Софийски районен съд, както и сумата от 5 лева държавна такса за служебно издадени изпълнителни листа.

Срещу решението е постъпила жалба от упълномощения защитник на обвиняемия Г.

В. - адв. П. , с която се иска отмяната на постановеното решение и оправдаването на обвиняемия по внесеното обвинение.

В разпоредително заседание на 12.09.2024г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, 1 подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемия Г. В.- адв. П. поддържа въззивната жалба и посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и противоправно, тъй като СРС неправилно е приел и кредитирал комплексната експертиза, тъй като тя се базира само и единствено на неприета такава в предходното производство, което е довело до невъзможност да бъде доказан субективният елемент на престъплението. В заключение моли съда да отмени решението на районният съд и да постанови ново, с което да оправдае подзащитният му.

Представителят на СГП счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да го потвърди.

Подсъдимият Г. В. редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна, поради което намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

Първоинстанционното решение е постановено при изключително подробно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила изключително задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Г. Г. В. е роден на ****г. в гр.София, с адрес гр.София, ж.к.“Сухата река“, бл.****. българин, с българско гражданство, с основно образование., неженен.

Съгласно справка за съдимост е осъждан, но след датата на инкриминираното деяние,с ЕГН **********.

На 14.03.2018г. в гр.София, свидетеля Д.А.И. бил на курс по немски език в „Гьотеинститут“, намиращ се в гр.София, ул.“****. След приключване на курса, около 20:30 часа, свидетелят И. излязъл от сградата на института. На излизане от сградата видял срещу него да стоят свидетелят Е.Д. и обвиняемия В.. След като се разминал с тях, свидетелят И. продължил да върви по улицата. В този момент, обвиняемият В. се приближил към свидетеля И. от към гърба му, и му нанесъл удар с юмрук в областта на главата, като в следствие на удара, свидетелят И. паднал на земята. След като го повалил, обвиняемият В. нанесъл втори удар в областта на главата на свидетеля И.. Последният, след като се изправил, успял да избяга от обвиняемия В. и се свързал с телефон 112. Същата вечер, след полунощ, на 14.03.2018 г., свидетелят И. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”-София, където бил прегледан и били установени причинените му наранявания, а именно: счупване на костите на носа, охлузване и хематом по гърба на носа, хематом на лигавицата на горната устна. Свидетелят И. бил опериран на 16.03.2018 г. в същото лечебно заведение.

По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на внасяне на обвинителен акт по отношение на подсъдимия Г. Г. В., за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1 от НК. Съгласно протоколно определение от проведеното открито разпоредително заседание, делото е разглеждано по реда на Глава 28 от НК.

Съгласно заключението на назначената и изготвена СМЕ по време на досъдебното производство на пострадалия Д.А.И. са причинени следните травматични увреждания: счупване на костите на носа, охлузване и хематом по гърба на носа и хематом на лигавицата на горната устна. Тези травми са причинени от действието на твърди тъпи предмети и могат 2 да се получат от удари с юмруци. Според вещото лице, счупването на костите на носа е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

От заключението на вещите лица по назначената и изготвената в съдебното производство повторна КСППЕ по отношение на обвиняемия В. се установява, че същия не страда от психическо заболяване, което да отговаря на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства : гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. И., Е.Д., С.В.; от приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства по реда на чл.283 от НПК: протокол за разпознаване на лица по фотоалбум от 19.04.2018 с разпознаващо лице Д. И.; два броя протоколи за разпознаване на лица по фотоалбум от 08.01.2019 г. с разпознаващи лица А.Н. и С.В.; медицински документи; съдебно-медицинско удостоверение; актуална справка за съдимост, справка от УИС на Прокуратурата на РБългария; справка за криминалистични регистрации; както и от заключенията на вещите лица по СМЕ, изготвена в хода на досъдебното производство, и заключението по повторната КСППЕ по отношение на обвиняемия В., назначена и изготвена в хода на съдебното производство.

С оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Противно на възраженията на защитата, първата инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на показанията на разпитаните свидетели, преценила е същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е изложила убедителни мотиви на кои от тях се доверява и кои не кредитира, и защо. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява времето и мястото на настъпилия инцидент, както и участниците в него, в лицето на обв. В. и св. И.. Спорните моменти по делото са конкретните действия, извършени от обвиняемия и механизма на причиняване на телесните увреждания, получени от св. И..

Настоящият състав изгради доказателствените си изводи относно спорните обстоятелства преимуществено въз основа на показанията на св. Д. И.а и св. С.В., анализирани в съвкупност със заключението на съдебно-медицинската експертиза, СМУ и протокола за разпознаване с участието на св. И.. Всички тези доказателства изграждат последователна и непротиворечива картина и несъмнено установяват механизма на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството му от страна на обвиняемия.

Въззивният съд подобно на първоинстанционния се довери изцяло на показанията на свидетеля И., отчитайки факта, че същият се явява и пострадал от деянието, което е засегнало неговия телесен интегритет. Фактът, че същият е пострадал от деянието, не е основание показанията му да бъдат изначално изключени от доказателствената маса, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира изначална недостоверност в изложеното.

Това обстоятелство изисква единствено по-задълбочен анализ на тези гласни доказателствени средства. За да се довери на показанията на пострадалото лице, на първо място въззивният съд констатира, че същите са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно основните факти от предмета на доказване, а именно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от обвиняемия посегателство над личността. В показанията на свидетеля не се наблюдава тенденциозност в описанието на релевантни за делото факти и обстоятелства, които да утежняват положението на обвиняемия. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме обвиняемия В., както и поведението му по време на осъществяване на процесното посегателство, поради което съдът цени показанията му с висока доказателствена тежест. Св.

3

И. описва подробно всички факти, които непосредствено е възприел на инкриминираната дата, а именно - че при разминаването си с обвиняемия В. и свидетеля Д., чул обвиняемия В. да пита свидетеля Д.: „Тоя ли е?”, и следа като ги подминал, бил нападнат в гръб, именно от обвиняемия В.. Категоричен е, че първо получил удар в лявата страна на главата, вследствие на който паднал на земята. Категоричен е, че след падането си на земята е получил и втори удар, този път в областта на носа, вследствие на който носа му бил счупен. Поддържа тезата, че до момента на инцидента не е познавал нито обвиняемия В., нито св. Д., чиито имена научил впоследствие. Относно основните за предмета на доказване факти проявената физическа агресия, нейната насоченост и интензитет, свидетелят е последователен и еднопосочен по време на всичките си разпити в наказателното производство. Досежно основния спорен по делото въпрос, касаещ механизма на причиняване на телесните увреждания, в разпитите си св. И.. не надгражда или по друг начин трансформира показанията си, а казаното от него представлява устойчив разказ независимо от датата, на която е депозирал своите показания.