Решение № 2519 от 17.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2519 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100501789 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20197632 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. № 32138 по описа за 2013 г. на СРС, ГО 176 състав, са уважени предявените от ищеца „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, действащ чрез синдик Ц.Б., срещу ответника Н. Г. К., положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, като съдът е признал за установено в отношенията между страните, че „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1. поземлен имот с идентификатор *** , находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. ******* с площ от 3 542,00 кв.м. при съседи - имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***; 2. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. ******* с площ от 14 049.00 кв.м. при съседи - имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***; 3. поземлен имот с идентификатор ***,

1 находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. ******* с площ от 6 035,00 кв.м. при съседи - имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***, както и 4. поземлен имот с идентификатор

***, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. ******* с площ от 1098,00 кв.м. при съседи - имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът Н. Г. К., предвид което и лично, депозирал срочна въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят развива аргументи в посока естеството и характера на института на придобивната давност по чл. 79 от ЗС. Оплаква се, че първоинстанционният съд следвало да приложи задължително петгодишния давностен срок за придобиване на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС. Обяснява, че е осъществявал изцяло фактическата власт върху процесните земеделски земи, своил ги е и се е разпореждал с тях, като е извършвал подобрения и други дейности, с ясното съзнание, че ги извършва за свои имоти и в съответствие с Решение № 4441В от 19.09.2007 г., като към датата на завеждане на исковата молба – 30.07.2013 г., са изтекли повече от пет години.

Последно, обръща внимание, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото съдът не е уважил искането на страната за допускане на допълнителна СТЕ.

Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното решение, с което предявените искове са уважени, като с въззивния съдебен акт същите да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, действащ чрез синдик Ц.Б., чрез надлежно упълномощен, съгласно пълномощно, представено пред първоинстанционния съд /л.

170 по делото/, процесуален представител – юрк. Н.Н., се е възползвал от правото си да подаде отговор на жалбата. В отговора са изложени твърдения, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно постановено, а въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Ищецът подчертава, че в производството безспорно се доказа, че процесните недвижими имоти са собственост на дружеството, тъй като са му предоставени по установения законов ред. Обръща внимание, че от приетите по делото документи е видно, че процесните имоти са част от бивше Помощно стопанство, което е предадено на МК „Кремиковци“ за управление и стопанисване с АДС № 01039 от 09.06.1998 г., като ищецът е правоприемник на МК „Кремиковци“, видно от РМС № 50 от 1989 г., РМС № 40/91 г., Решение № 1/92 г. на Фирмено отделение на СГС и Решение № 13/97 г. на Фирмено отделение на СГС.

2

Позовава се изрично на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП. На следващо място насочва, че ответникът се легитимира като собственик на имотите с Решение № 4441В от 19.09.2007 г. на ОСЗГ р-н Кремиковци, съгласно което имотите на ищеца са разположени източно от с. Ботунец и в чертите му, а според СТЕ еднозначно се установява, че процесните четири имота се намират в землището на кв. *******, и поконкретно на около 1,5 км. югозападно от с. Ботунец. Коментира се също, че в имота са разположени сгради, собственост на ищеца, а съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си, когато те са застроени или върху тях са проведени мероприятия. Претендират се разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, срещу Н. Г. К. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на спорните поземлени имоти със следните индентификатори: ***;

***; *** и ***.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.

154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, като е обосновал правилен краен извод, че ищецът е доказал, че е придобил право на собственост върху процесните поземлени имот на основание възникналите правни последици на изпълнена приватизационна процедура по реда на ЗППДОбП /отм./. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на 3 основание чл. 272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба, които съдът намира за неоснователни, следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай правния си интерес от иска ищецът извежда от оспорването от страна на ответника на правото му на собственост върху процесните недвижими имоти /така и Решение № 135/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на ВКС, II г. о./, за което представя Решение № 4441В/19.09.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“, влязло в сила на 04.10.2007 г., като решението има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимира ищеца като негов собственик и с твърдения, че правото му се оспорва от ответника. Предмет на делото по положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на собственост на посоченото в исковата молба основание. Както е прието в т. 4 на ТР № 3/2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. В съдебната практика е трайно прието, че съгласно прогласеният в чл. 6 ГПК основен принцип съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Следователно от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. С влизане в сила на съдебното решение по уважен положителен установителен иск силата на пресъдено нещо между страните по делото обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца. Ето защо съдът намира исковите претенции с правно основание по чл. 124 от ГПК за допустими.

В конкретиката на спора основният контроверсен въпрос между страните, пренесен и пред въззивния съд, касае питането - доказани ли са предпоставките по чл.

17 "а" от ЗППДОП /отм./ от ищцовата страна по отношение на процесните поземлени имоти, при която хипотеза е изключена правната възможност на ответника за реституция на имотите по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав приема, че от съвкупната преценка на ангажираните от ищеца доказателства по делото, в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.

1 от ГПК, от него е доказано притежанието на правото на собственост върху имотите, на заявеното основание, като в добавка към възприетото вече от първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция замира за нужно да добави следното.

4

От анализа на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция приема, че реституционните права на ответника са изключени на основание чл. 17 "а" от ЗППДОП /отм./ (в сила от 1992 г., понастоящем отменен, но приложим към датата на твърдяната земеделска реституция), която норма постановява, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества освен ако в него не е предвидено друго. С посочената разпоредба преобразуването на държавни и общински предприятия е установено като деривативен способ за придобиване право на собственост.

Фактическият състав за придобиване право на собственост на основание чл. 17 "а" ЗППДОбП /отм./ включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество; 2. предоставяне на конкретното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие; 3. преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на преобразуващото се дружество имуществото следва да е заприходено; 4. в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на горепосочените елементи от фактическия състав на чл. 17"а" ЗППДОбП /отм./ правото на собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и последното се легитимира като негов собственик.

Съгласно Конституцията от 1971 г. държавните организации не притежават право на собственост или други вещни права върху имотите, предоставени им от държавата за извършване на тяхната дейност, като чрез извършването от тези организации на стопанисване и оперативно управление се осъществява правото на собственост на държавата. С приемането на Указ № 56 за стопанската дейност /ДВ бр. 4/13.01.1989 г. / се установява възможността за създаване на държавни фирми като самостоятелни правни субекти, които да притежават собствено имущество. С Търговския закон през 1991 г. се регламентира възможността за образуване и преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, като на това основание се приема Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ - в сила от 01.07.1991 г. /, който не съдържа изрични разпоредби относно вещноправните последици от преобразуването.