Решение № 600 от 24.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500918 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивната жалба с вх.№2947 от 22.01.2026 г. на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД – Бургас против Решение №74 от 13.01.2026 г. , постановено по гр.д.№1398/2024 г. по описа на РС – Бургас. Решението се оспорва на първо място като незаконосъобразно. Районният съд е приел за установено , че ответникът Д. С. през процесния период , когато са издадени фактурите за задължения е бил собственик на процесния имот в гр. ***, ул. *** № **. Налице са документи за собственост. Установено е , че процесният имот е водоснабден , че ищецът е доставял услугите по водоснабдяване на имота , както и е остойностил същите по представените по делото фактури. Спори се дали ответникът С. има качеството на потребител и дължи ли сумите по фактурите при положение , че е безспорно по делото че се явява собственик на имота съгласно нотариалните актове от 2018 и 2019 г. Страната сочи , че винаги е налице правно основание за търсене на плащане от собственик на недвижим имот. В случая е учредено право на ползване на С.В. , но това право е отпаднало със смъртта на лицето и то не е наследимо.

Това води до извода , че собственикът на имота автоматично придобива качеството на потребител и встъпва в правоотношения с В и К оператора. За уважаване на предявената претенция е достатъчно да се установи кой е юридическият потребител по смисъла на разпоредбите на §1 т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4/2004 г. , което според страната е установено по делото по безспорен начин. Без значение е дали имота се ползва , собственикът на имота се явява задължено лице за предоставените В и К услуги. Страната 1 сочи , че ответникът сам е предоставял данни за измервателното си устройство за процесния период. Твърденията от страна на ответника са противоречиви – от една страна се твърди ,че имота е необитаем , а от друга страна – че не е имал достъп до имота , тъй като се ползва от С.В. , който имал учредено право на ползване. Известно е по делото , че ползвателят е починал. Страната оспорва обсъждането от страна на съда на ирелевантни факти: дали партидата за имота е била заведена на името на починалия ползвател. Сочи се , че това не е прекратително условие за изпълнение на договорните задължения от страна на „В и К“ оператора.Това – на чие име е партидата касае административната дейност на оператора и не изключва отговорността за заплащане на предоставяните от оператора услуги.

Ответникът в качеството си на собственик на процесния имот безспорно има качеството на потребител на предоставяната от „В и К“ услуга – съгласно чл.2 от Общите условия за предоставяне на услуги от В и К оператора. Поради това има и качеството на задължено лице за заплащане стойността на предоставенте услуги Ирелевантно е дали ответникът е знаел за начислените му задължения по издадените фактури , тъй като е достатъчно да се установи кой е юридическият потребител по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗРВКУ. Страната сочи , че титулярството на партидата и държането на имота не са елементи от фактическия състав за прекратяване на правната връзка между страните по делото. По делото е доказана правната връзка – основание за търсене на стойността на предоставените услуги. Като се е позовал на ирелевантни факти , районният съд е достигнал до неправилни изводи относно възникването на качеството на потребител на В и К услуги. Страната сочи , че постановеното решение е в противоречие с практиката на съдилищата и конкретно на ОС – Бургас. Сочи се , че нормативният акт, уреждащ отношенията между В и К оператора и потребителя е Наредба №4/2004 г. като чл.3 ал.1 от нея потребител на В и К услуга са собствениците или лицата , на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ОУ потребители на тези услуги са физически или юридически лица които са собственици или ползватели на имотите , за които се предоставят услуги от оператора. Съгласно чл.32 от Наредба №4/2004 г. предоставените услуги се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора , отчетено през монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение – като се извежда извода , че партидата на имота не е била администрирана на името на ответника , то той по силата на нормативната уредба е придобил качеството на потребител с оглед правото на собственост върху водоснабдения имот. Между страните по делото възниква облигационно правоотношение , по силата на което ищецът се е задължил да доставя вода , ответникът – да заплаща стойността на услугата. Това задължение не е поставено в зависимост от титулярството на партидата. В случая е безспорно установено , че ответникът е собственик на процесния имот , а съгласно чл.3 от Наредба №14/2004 г. качеството потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги имат собствениците на имота , които дължат заплащане на изразходваните в съответния обект количества вода. Цитирани са решения на окръжен съд – Бургас в този смисъл. На това основание страната сочи , че в случая е налице безспорно облигационна връзка между страните по делото като оператор на В и К услуги и 2 потребител.. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество с което предявените претенции бъдат уважени ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Моли се за присъждане и на разноските , направени пред районния съд в т.ч. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представител на страната не се явява пред съда. Представя се писмена молба , с която се поддържа въззивната жалба изцяло.

Постъпило с вх.№9296 от 02.03.2026 г. е становище – отговор против въззивната жалба на „В и К“ ЕАД както и насрещна частна жалба относно разноските от Д. А. С.. Моли се за изменение на решението в частта за разноските и се присъдят направените разноски.

Страната се позовава на приложени документи на л.81 и 82 по делото за направени разходи – заплатен хонорар от 400 лв. , за което се претендира да бъдат присъдени. Страната изразява задоволството си от постановеното решение и моли то да бъде оставено в сила.

Оспорва се въззивната жалба на ищеца като се моли да бъде оставена без уважение.

Поддържат се мотивите на съда , които се цитират от страната. Сочи се , че ищецът е предявил претенция по фактура от 25.10.2021 г. за сумата от 58.46 лв. Сочи се , че въз основа на показания на свидетел се установява че за този период ответникът не е имал достъп до жилището , тъй като е имало ползвател – С.В. , който дължи текущите разходи.

Едва в съдебно заседание на 10.12.2025 г. ищецът представя акт за смърт на лицето С.В. , от който се установява , че той е починал на 15.04.2023 г. Това доказва , че за процесния период през 2021 г. той е бил титуляр – ползвател и титуляр на партидата за В и К услуги.

Това сочи на неоснователността на претенцията. Излагат се обстойни доводи – теоретични постановки относно ограниченото вещно право на ползване , както и се цитира практика на съдилища относно естеството на правото на ползване: на РС – Перник на РС – София , на СГС.

Противно на твърденията на ищеца – въззивник се оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника. СТраната се позовава на чл.8 ал.8 от Наредба №4 – за сключване на писмен договор , а такъв в случая с ответника не е подписван. Действащите през процесния период ОУ не са обвързали валидно ответника с облигационно задължение да заплаща ползвани В и К услуги. На практика ответникът не е ползвал никакви В и К услуги. През процесния период той не е имал достъп до имота. В имота е имало ползвател , което изключва достъпа до имота от страна на Д. С.. Ползвателят си дължи заплащането на всицки консумативи , тъй като той е обитавал жилището. На следващо място – твърди се , че към ИМ липсват първични извлечения, няма карнети , водомерът не позволява дистанционно отчитане , нито едно от отчитанията не е подписано от потребителя – С.В. , нито от ответника. Чл.32 ал.4 от ОУ изисква отчитането на водомера да става в присъствието на потребителя , или негов представител. В случая това изискване не е спазено Представените документи за отчитане на вода са оспорени на основание чл.193 ал.1 от ГПК. В представените копия за отчитане липсва номера на водомера , има служебно надписани количества вода , не може да се проследи реалното потребление – отчетите са завишени и не е извършвано вярно отчитане по водомера. Ответникът – въззиваема страна 3 излага съображения , че е изправна страна , че ищецът „В и К“ЕАД не му съдейства като отказва открИ.е партида на имота на негово име след смъртта на В. , въпреки заявлението и внасяне на дължимата такса. Това ограничава възможностите му да проследи движението по партидата на имота. Съобщено му било , че вече имало присъдени суми за предходни периоди в тежест на титуляра на партидата С.В.. Налице е липса на съдействие от страна на ищеца , според страната той действа недобросъвестно и е в забава.Съгласно чл.63 от ОУ ако предишния титуляр на партидата не я закрие, операторът събира дължимите суми от него до датата на открИ.е на партида от новия собственик съобразно представения документ. Страната сочи , че още по частното гр.д.№6917/23 по описа на РС – Бургас е приложил заявлението си до „В и К“ЕАД , с което посочва че въпреки че той е собственик , имота има ползвател и няма достъп до него , поради което не дължи сумата от 70.46 лв.. Приложен е нотариален акт , вписан в СВ относно правата на ползвателя , също е приложено и писмо от „В и К“ от 21.07.2023 г. за това , че ползвателят е починал, без обаче да се посочва на коя дата е станало това , заявление на ответника до „В и К“ от 21.07.2023 г. с молба да му бъде посочена датата на смъртта на С.В. , за да бъде прехвърлена партидата на негово име , входящ номер на заявление от 19.12.2023 г. и документ за платена такса за промяна на партидата. Сочи се , че и до момента заявлението не е уважено и партидата не е открита. Потребител за процесния период е С.В., поради което ответникът оспорва претенцията като изцяло неоснователна. Въпреки направеното искане до оператора за открИ.е на партида, това не е сторено. При направен опит за заплащане на нововъзникнала сума на 12.03.2024 г. на ответника му е бил издаден документ с непонятно съдържание – системен бон , от който е видно че той все още не е титуляр на партидата , без да е и посочено потребеното количество вода. Според страната „ В и К“ е в забава , води до настоящия момент титуляр на партидата все още ползвателя В. като не оказва необходимото съдействие за смяна на партидата и да дава ясна информация на потребителя за разходваната вода и други релевантни въпроси по договорните отношения. Моли се за изменение на решението в частта за разноските , оспорва се като неоснователна въззивната жалба като същата бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана , претендират се разноските. Страната не се явява пред съда , не изпраща представител.

Депозиран е отговор от 18.03.2026 г. по частната жалба против решение на Д. С. относно разноските от страна на „В и К“ЕАД , Бургас. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Излагат се доводи за недължимост на разноските с оглед спецификата на производството по чл.422 от ГПК – като продължение на заповедното производство по чл.410 от ГПК като се преповтарят вече изложени такива по предходни изявления на страната. Сочи се на второ място , че за да се присъдат разноски , то те следва и да бъдат сторени от страната. Оспорва се кредитирането на договора за правна помощ като документ , който удостоверява направен разход от страна на ответника С. за адвокатско възнаграждение. Сочи се , че действията по делото са извършвани лично от ответника С. , дори и тези подавани от адв. Тончев са подписвани с електронен подпис от Д. С..