Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2482 от 26.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1073/2026
Вид
Определение № 2482
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Христина Михайлова, Галина Христова Нейчева, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2482 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601073 по описа за 2026 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от И.Н.Ж. в качеството й на управител на „Емико Груп“ ЕООД, с която се атакува определение № 4940/01.12.2025 г., постановено по НЧД № 16995/2025 г. по описа на СРС, 104-ти състав, с което е потвърдено постановление от 04.11.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15193/2024 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 22850/2024 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция, респ. цитираното прокурорско постановление. Твърди се, че посочените актове са постановени при липса на обективно и всестранно разследване, като не са изчерпани всички процесуални възможности за събиране на доказателства.

Възразява се срещу периода, който обхваща изготвената съдебно-счетоводна експертиза (01.12.2023г. – 29.02.2024г.), а именно защо не са включени месеците октомври и ноември 2023г., както и срещу обхвата на видеотехническата експертиза. Сочи се като пропуск и неизследването на имущественото състояние в процесния период на С.М.Л., която според жалбоподателката в разговор между двете, проведен на 15.03.2024г., си признала за твърдяното присвояване. Иска се отмяна на атакуваното определение, респ. постановлението и връщане на делото на прокурора с 1 указания по приложението на закона.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Досъдебно производство № 15193/2024 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр.пр. № 22850/2024 г. по описа на СРП образувано с Постановление от 14.08.2024 г. на СРП и е водено за това, че от длъжностно лице в периода от 01.12.2023 г. до 29.02.2024 г., в гр. София, кулинарен магазин, стопанисван от „Емико Груп“ ЕООД, находящ се на ул. ********, са били присвоени чужди пари, собственост на „Емико Груп“ ЕООД, поверени му да ги пази престъпление по чл.201 от НК.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелката И.Н.Ж. е управител на „Емико Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.„********. Дружеството стопанисвало кулинарен магазин, който се намирал на ул.„Княз Борис I“ №117 в гр.София.

В кухнята на магазина ежедневно била приготвяна храна, в които действия участвали свидетелите И.Ж., съпругът й Е.Ж., Т.С. и К.А..

Към инкриминирания период свидетелите С.Л. и Д.П. работели като продавач-консултанти съответно на смени - от 07:30 часа до 15:30 часа и от 10:30 часа до 18:30 часа.

Свидетелите К. и М.Ж. са синове на И.Ж. и Е.Ж.. След 18:30 часа като продавач в магазина работел свид. К. Ж., а понякога и брат му – свид. Михаил Ж..

Началото на работното време на магазина било в 07:30 часа, като свид.

Ж.а всяка сутрин въвеждала служебно в касовия апарат сума в размер на 200 лв. като касова наличност.

Свид. П. идвала на работа в 10:30 часа и започвала да осъществява 2 продажби, но не било извършвано отчитане на касовата наличност.

Свид. Л. приключвала смяната си в 15:30 часа и отчитала касовата наличност на свид. Ж.а, за което не се съставяли каквито и да било документи, след което свид. Ж.а оставяла касова наличност 300 лв. и съответно променяла в касовия апарат сумата по наличността.

Когато в 18:30 часа свид. К. Ж. идвал в магазина, той приемал касата от свид. П., в някои случаи и от свид. Л., ако последната е замествала свид. П.. За това също не се съставяли никакви документи. До края на работното време на магазина работел свид. К. Ж., като същият продавал храна и напитки. Имало практика след 18:00 часа определена част от храната да се продава на по-ниска цена, без да има определени в дружеството правила, съответно отразяване, кои храни с какъв процент намаление се продават след 18:00 часа. В края на всеки работен ден свид. К. Ж. следвало да пуска дневен отчет на касовия апарат, като в някои дни дори след приключване на касовия апарат за деня, било налично маркиране на продажби, което не било приключено, а касовият апарат приключвал автоматично в полунощ. Такива били датите 14.02.2024 г., 15.02.2024 г., 17.02.2024 г., 21.02.2024 г. и 22.02.2024 г.

Във връзка с приготвянето на храната всеки ден се закупували хранителни продукти, които били доставяни в склада, за който отговаряли свидетелите И. и Е.Ж.и. Продуктите не се записвали по отделни видове с грамаж и цена, като се осчетоводявали в счетоводна сметка 304 – „Стоки с данъчна основа по фактури“.

Приготвянето на храна се извършвало по рецепти от свидетелите И. и Е.Ж.и, Т.С. и К.А., като последните две ползвали продукти, които са им дадени от свид. Ж.а. Готовата храна се изнасяла за продажба в касовия сектор, без да се измери количеството й. Предаването й на продавач-консултантите – свидетелките Л. и П. не било съпроводено с никакви документи. Отделни артикули се продавали на брой, а по-голямата част от хранителната продукция се продавала на грамаж, като след измерването му, кодът на съответната продукция се вкарвал в компютъра и се отчитала стойността, посочена в издадения от касовия апарат фискален бон. Останалата в края на работния ден храна, се съхранявала и се продавала на следващия ден, но никъде не били отразявани видът и количеството на тази храна.

Всички служители в магазина имали право да консумират храна, без да 3 бъде отбелязвало за всеки ден какво количество и вид храна е консумирана.

Когато е имало бракувана храна, стойността на същата не е била повече от 50 лв. на ден и тя не се е осчетоводявала.

Освен хранителните продукти, в магазина се продавали и напитки безалкохолни, кафе и други, продажбите на които били отразявани на касовия апарат, но не били заприходявани като стокова наличност с фактури.

Търговско дружество „САВС“ ЕООД с управител свид. С.К. осъществявало счетоводството на дружеството „Емико Груп“ ЕООД. Към месец декември 2023 г. свид. К. забелязал, че по документите, които получава за осчетоводяване, при средната надценка от 300 % на закупените стоки, според документите наличностите в склада рязко се увеличавали, поради което уведомил свид. Ж.а за това обстоятелство и й предложил да извърши инвентаризация на склада. Такава била извършена и съответно съставен инвентаризационен опис от 29.02.2024 г., като се установила липса на стоки на доставна цена в размер на 13279,36 лв., която с надценката от 300 % като продажна цена излизала в размер на 39838,08 лв.

Междувременно свид. Ж.а решила да прегледа записите от камерите за видео-наблюдение в обекта, при което установила действия на свид. Л., които сочели на вземане на пари от касата. По тази причина на 23.04.2024 г. свид.

Ж.а подала сигнал до СРП.

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 01.12.2023г. до 29.02.2024г. е налице разлика по представените по делото писмени документи между готовата продукция, която следва да е продадена за периода и отчетените парични средства чрез ЕКАФП за месеците декември 2023 г., януари 2024 г. и февруари 2024 г., за която вещото лице е посочило, че са налични няколко хипотези - не всичката продадена храна е маркирана на касовия апарат и парите от нея са присвоени от продавача, респективно не всичката продадена храна е маркирана на касовия апарат и парите от нея са отчетени в дневния оборот и са прибрани от собствениците.

В хода на наказателното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

След извършване на всички възможни действия по разследването, с 4 постановление от 04.11.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че деянието не е извършено.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на извършено престъпно деяние, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.

Въззивният съд приема изцяло изнесената фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.

Настоящият състав се солидализира с изводите на първата инстанция, че е извършено пълно и всестранно разследване, за да се установи така приетата фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, като показанията на същите са еднопосочни и непротиворечиви относно организацията на работа в магазина и конкретните функции на всяко от ангажираните лица. Самата свидетелка И.Ж. /пострадала/ заявява, че храната, която се е изнасяла от кухнята и се продавала, не се е измервала, както и че при предаване на касовата наличност при приключване на работните смени на свид. П. и свид. Л. не са се съставяли документи.

Посочила е също, че храната, която е оставала от деня, се е опаковала и била продавана на следващия ден, но не се е отразявало нито като вид, нито като количество. Тези факти се допълват от показанията на свидетелите Д.П. и К.

Ж., който заявява, че и при приемане на касата вечер не са съставяни протоколи. От показанията на разпитаните свидетели се установява и обстоятелството, че в обекта действително са се продавали и кафе, чай и безалкохолни напитки, които обаче не са заприходявани по фактури, количество и стойност.

Установената фактическа обстановка се потвърждава и в показанията на свид. К., който е обслужвал счетоводно дружеството, като същият заявява, че периодът на извършената инвентаризация е от месец декември 2023 г. до месец февруари 2024 г., като действително са установени липси, но самият той потвърждава, че закупуваните продукти са заприходявани само по стойност, а 5 не по вид и количество.

В заключението си вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, действително установява съществуването на разлика между стойността на продадената готова продукция на база рецепти (продукти) и отразеното в касовия апарат, но липсата на сравнителни ведомости за доставяните стоки, липсата на отчетност за консумирана от служителите храна и за бракувана такава, както и продавана на следващ ден, не позволява определяне на точната сума на тази разлика, съответно не може да се посочи конкретният размер на причинената вреда на дружеството и периода на възникването й.

От заключението на видео-техническата експертиза е видно, че единствено на 13.03.2024г. са заснети действия на лице от женски пол, които биха могли да се приемат за неправомерни, като от извършеното лицевоидентификационно изследване се установява, че заснетото лице е свид. Л..

Събраните по делото доказателства не позволяват и на въззивния съд да изгради обоснован извод за това, че претендираните липси се дължат на неправомерни действия на свид. Л., както и на което и да е друго лице.

Непълното и некоректно водене на отчетността в дружеството „Емико груп“ ЕООД, както и в стопанисвания от същото магазин, не позволяват да се направи еднозначен и обоснован извод и за конкретния размер на претендираните щети, както и за конкретното лице, което я е причинило. По делото е установено, че свид. Л. не е единственият субект с достъп до паричните средства, съответно, че липсата се дължи само и единствено на нейни действия, поради което тази липса остава с „неустановен“ произход и не позволява да бъде индивидуализирано в достатъчна степен твърдяното престъпно поведение от нейна страна.