Решение № 148 от 26.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Кюстендил, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500597 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 11726/04.11.2024 г. от С. Д. Ш. с ЕГН **********, с адрес гр. Д., **************, чрез процесуалния му представител адв. Н. Н., насочена против Решение № 538 от 28.10.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1309/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен, предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, с който С. Д. Ш. е поискал от съда да признае за установено по отношение на Община Дупница, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със заповед ***************** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Д., **************, с площ от 347 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 5362, номер по РП: УПИ ХХVІ-33, кв.249 по рег. план на гр. Д., одобрен с решение № 35 от 31.03.2023г. на общински съвет-гр. Дупница, при настоящи граници и съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори: ***; *** и ***, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт с доводи за неговата неправилност в смисъл на незаконосъобразност. Поддържа, че е владелец на процесния имот 1 с идентификатор *** в период над 50 години, в който имот въз основа на отстъпеното му право на строеж върху държавна земя, построил сграда с идентификатор ***, за която се снабдил с нотариален акт за собственост и предприел действия за снабдяване с документ за собственост върху владения и ползван от него поземлен имот.

Подчертава, че поземленият имот никога не е бил собственост на Община Дупница, включително към момента на подаване на искането за закупуване на поземления имот, а ответната община неоснователно след депозиране на заявлението издала акта за общинска собственост, с който сама се признава за собственик на имота, без това обстоятелство да бъде констатирано от надлежния орган и без да бъде оспорено владението на ищеца. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, уважаване на предявения иск и признаване на въззивника за собственик на процесния имот с идентификатор *** 1 въз основа на давностно владение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Дупница с адрес: гр. Д., ************** чрез пълномощника адв. Е. М., със служебен адрес: гр. Д., **********, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Изтъква се, че по повод постъпилото заявление от страна на ищеца за закупуване на процесния имот - общинска собственост е проведена надлежна процедура, предвид което е издаден и процесния АОС № ************ г., който има декларативно действие спрямо собствеността. В рамките на процедурата по закупуване на имота била изготвена докладна записка от кмета с предложение за продажба на имота – частна общинска собственост, като на 25.01.2024 г. ОбС – Дупница взима решение за извършване на продажбата, въз основа на което се издава и заповед на кмета на общината за извършване на продажбата, която заповед била връчена надлежно на ищеца.

Поддържа се, че от страна на ищеца не е осъществен субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност, а именно намерението да свои имота за себе си, респективно ищецът е бил само държател на имота, доколкото съзнавал, че имотът е чужда собственост /частна общинска/, с оглед поисканото от него разрешение от Кмета на Община Дупница за закупуване на имота. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по искова молба от С. Д.

Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., **************, срещу Община Дупница, ЕИК:

000261630, с адрес: гр. Д., **************, представлявана от Кмета П.А.Д., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификатор № ***, построена по отстъпено право на строеж върху общинско място, със застроена площ от 86 кв.м., на един подземен, жилищен и тавански етажи, с предназначение: жилищна 2 сграда[1]еднофамилна, имаща статут на заварен строеж съгласно разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 22 кв.м., на един етаж, с предназначение: гараж, построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със заповед ***************** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Д., **************, с площ от 347 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 5362, номер по РП: УПИ ХХVІ-33, кв.249 по рег. план на гр. Д., одобрен с решение № 35 от 31.03.2023 г. на общински съвет-гр. Дупница, при настоящи граници и съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори: ***; *** и ***.

Твърди, че тъй като е владелец на поземлен имот с идентификатор № ***, в продължение на повече от 50 години, е придобил същия по давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Дупница, че е собственик на гореописания поземлен имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който същият оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като ищецът не е придобил право на собственост върху процесния имот на соченото в исковата молба основание - придобивна давност. Сочи, че в деловодството на общинска администрация е постъпило заявление, с което ищецът е заявил своето желание да закупи процесния имот - общинска собственост. В тази връзка е проведена надлежна процедура. Създадена е и представена докладна записка от Кмета на Община Дупница, с която е отправено предложение за продажба на имот частна общинска собственост. На 25.01.2024 г. Общински съвет - гр. Дупница, взема решение за продажба на процесния имот, на база на което Кмета на Община Дупница издава надлежна Заповед за извършване на продажбата. На 06.03.2024г . С. Ш. е получил екземпляр от нея, за което се е подписал собственоръчно. Всичко това налагало извода, че през целия период ищецът е съзнавал, че имотът е общински, което логично го е мотивирало да поиска да го закупи от Община Дупница, поради което придобивна давност в полза на ищеца не е могла да тече.

Излага подробни правни съображения за невъзможността да се придобиват общински имоти по давност.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е изложил съображения, че за да бъде уважен разглеждания положителен установителен иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от него придобивни основания. Отчетено е, че соченото от ищеца придобивно основание е изтекла в негова полза придобивна давност. В решението първоинстанционният съд е анализирал задълбочено характеристиките на владение и държане, като е акцентирал, че владение е установеното фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои, докато държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. Отчетено е, че фактическия състав на придобовната давност включва както владение, което да е поС.но, непрекъснато, явно и спокойно, така и изтичане на определен период от време. Съпоставил е разликата между 3 владение и държане, като е отчел, че владението е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои, докато държането е осъществяване фактическа власт върху вещ, но упражнявана за другиго, респ. тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собствеността по давност. Обобщил е, че в провелото се производство от събраните по делото писмени доказателства, а и от твърденията на самия ищец в исковата молба, се установява по безсъмнен начин, че той осъществява фактическа власт върху процесния поземлен имот със съзнанието, че му е отстъпено право на строеж върху общинска земя с Договор от 08.09.1975 г. Това съзнание на ищеца, че притежава само правото на строеж върху чужд имот, се потвърждавало по безсъмнен начин и от подаденото от самия него Заявление от 28.08.2023 г., с което е поискал от Кмета на Община Дупница да му разреши да закупи процесния имот. Следователно, ищецът в нито един момент не е имал намерение да свои имота, никога не е упражнявал фактическата власт върху него със съзнанието, че е собственик на поземления имот, а със съзнанието, че е негов ползвател, въз основа на учредено му право на строеж и следователно има качеството на държател, а не на владелец на имота, при което в негова полза не е текла придобивна давност. Изложените доводи безпротиворечиво водели до извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, досежно която липсват повдигнати възражения, заради което въззивният съд е обвързан от така приетите факти и не може да приеме за установена различна такава /именно поради липсата на нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна/.

За пълнота на изложеннието ще се акцентира само на това, че по делото липсва спор, а се установява и от представения с исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание отстъпено право на строеж върху общински имот, извършено строителство по ЗТСУ /отм./ във вр. с §21 от ЗР на ЗУТ и давностно владение /констативен/ № **************, дело №303/26.09.2023г., съставен от С.М.-Нотариус с район на действие ДРС, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор № ***, построена по отстъпено право на строеж върху общинско място, със застроена площ от 86 кв.м., на един подземен, жилищен и тавански етажи, с предназначение: жилищна сграда[1]еднофамилна, имаща статут на заварен строеж, съгласно разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ, построена в общински ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със заповед № ************* г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Д., **************, с площ от 347 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 5362, номер по РП: УПИ ХХVІ-33, кв.249 по рег. план на гр. Д., одобрен с решение № 35 от 31.03.2023 г. на общински съвет-гр. Дупница, при настоящи граници и съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори: ***; ***, *** и ***.

За мястото, в което са изградени сградите е издаден Акт №************г. за частна 4 общинска собственост, въз основа на който процесният Поземлен имот с идентификатор № *** е актуван като частна общинска собственост.

След реализиране на отстъпеното с Договор от 08.09.1975г. право на строеж върху „държавно урегулирано място, съставляващо парцел X, имот 4756, кв. 283, кв.

„************“ “*********“, С. Д. Ш. със Заявление вх.№ ************ г. е поискал от Кмета на Община Дупница да му разреши да закупи Поземлен имот с идентификатор № ***.

На 25.01.2024 г. Общински съвет - гр. Дупница е взел решение за продажба на процесния имот, на база на което Кмета на Община Дупница е издал Заповед за извършване на продажбата. На 06.03.2024 г. ищецът е получил заповедта, за което се е подписал.