Решение № 4377 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4377 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20241100512279 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15267/07.08.2024г. по гр.д. № 39563 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 50-ти състав В. И. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 на основание на чл.

430 от ТЗ и чл. 415, ал. 3, вр. с ал.1,т. 3 от ГПК сумата от 21321,65лв., ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до изплащането й, представляваща неплатена главница по договора за потребителски кредит №

FL1135770/16.11.2020г. /горница над 1499,97лв. за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 59849/2022г. по описа на СРС до 22821,62лв/ ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 7256,21лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 275301/28.08.2024г.. по регистъра на СРС от ответника по исковете В. И. К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на задълженията по договора, търсен бил то ЧСИ само на 09.08.2022г. и не била спазена процедурата за залепване на уведомление Действително имало уговорка за фингирано връчване на книжа по чл. 19 от договора, но в случая не било 1 установено че е променил адреса си, поради което и тази разпоредба не била приложима. Не било установено да е усвоена сумата по кредита, не били настъпили падежите на голяма част от вноските, клаузата по чл. 3, ал.1 от договора за фиксиран и за променлив лихвен процент била нищожна, задължението било погасено по давност. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец н а Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 е оспорило жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че настъпили били условията по чл. 14 от договора за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми и това било направено от банката извънсъдебно, но и с връчване на книжата към исковата молба, нямало пречка същото да се връчи на особен представител. Погасителната давност не била изтекла, срок на същата бил 5 години. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 201997/14.07.2023г. по регистъра на СРС от Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 срещу В. И. К., ЕГН ********** с която е поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. Чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД ГПК сумата от 21321,65лв., ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до изплащането й, представляваща неплатена главница по договора за потребителски кредит №

FL1135770/16.11.2020г. /горница над 1499,97лв. за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 59849/2022г. по описа на СРС до 22821,62лв/. Навело е твърдения, че по договора за кредит предоставило на ответника кредит от 26 000лв. при фиксирана възнаградителна лихва от 9% годишно за първите 12 месеца и променлив лихвен процент за следващите , определен от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, ГПР от 11,92%. Дължали се и такси за обслужване на разплащателна сметка и такива по чл. 2, ал.2 от договора. Срок на договора бил 96 месеца, при забава се дължала законната лихва за забава. Поради неплащане на вноските на основание на чл. 14 от договора банката обявила задълженията за предсрочно изискуеми с покана връчена от ЧСИ фингирано по правилата на чл. 19 от договора. По заповедното дело районният съд отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение за тази част от главницата и затова предявявал осъдителен иск за същата в сроковете и при условията на чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК. Претендирало е разноски.

Ответникът В. И. К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете по съображения идентични с тези по въззивната жалба, които е безпредметно да се повтарят.

Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 59849/2022г. по описа на СРС, 2 съгласно което по заявление вх. № 237360/03.11.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено В. И. К., ЕГН ********** да заплати на Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 сумата от 1499,97лв ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до изплащането й, представляваща част от неплатена главница по договора за потребителски кредит №

FL1135770/16.11.2020г по вноски с падежи до 16.10.2022г., възнаградителна лихва, мораторна лихва, 14лв. такси за обслужване на кредита, както и съдебни разноски от 190,66лв., отхвърлено е заявлението в частта за сумата от 21321,65лв., ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до изплащането й, представляваща неплатена главница по договора за потребителски кредит № FL1135770/16.11.2020г. /горница над 1499,97лв. за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 59849/2022г. по описа на СРС до 22821,62лв/; за такси от 34лв. , за разноски за обявяване на предсрочна изискуемост от 24лв., както и за съдени разноски за горница над 190,66лв. до 1561,43лв., на 19.06.2023г. заявителят е уведомен за възможността да предяви осъдителен иск за тези суми и доказателство за същото е представил на 14.07.2023г.

Съгласно служебно направена справка от СРС постоянния адрес на ответника от 2005г. е гр. София, ж.к. Красна поляна-1 част“, бл. **** , а настоящ адрес от 1980г. е гр. София, ж.к. Красна поляна-1 част“, бл. 20.

По делото е приет договор № FL1135770/16.11.2020г., погасителен план, сертификат, носещ подпис, положен за страните по него, съгласно който на 16.11.2020г. Юробанк България“ АД се е задължило да предостави на В. К. с посочен адрес гр. София, ж.к. Красна поляна-1 част“, бл. **** ,потребителски кредит от 26 000лв. по банкова сметка на потребителя която следва да открие срещу задължение на К. да върне сумата за срок от 96 месеца както и да заплати възнаградителна лихва за същото, такси по тарифата на банката, а при забава – законната лихва за забава, ГПР от 11,92%, обща дължима сума е 39433,50лв. изчислени към сключване на договора. Съгласно чл. 2 от договора с кредита се погасяват задължения на потребителя по два договора с банката и незабавно след заверяване на сметката му със сумата от нея банката следва да нареди 16724,03лв. за погасяване на задълженията по договор от 19.07.2019г. и 6493,70лв. по договор от 20.07.2020г. Съгласно чл. 3 от договора възнаградителната лихва за първите 12 месеца е фиксиран лихвен процент от 9% годишно, а за следващите месеца- променлив лихвен процент, формиран от сбора на референтен лихвен процент Прайм на банката за необезпечени кредити в лева за съответния период с фиксирана надбавка, който лихвен процент е 9% към сключване на договора. Референтният лихвен процент се определя от банката по методологията й за същото-Приложение № 1 към договора, като ако той е отрицателна стойност, то ще се приема че е „0“.

Съгласно чл. 3 от договора при застраховане по групов застрахователен договор „защита на плащания“, какъвто ответникът е сключила съгласно сертификата, то лихвения процент е при преференциални условия, съобразени в договора Съгласно чл. 14 от договора при забава на плащанията 3 на вноските банката може да обяви предсрочна изискуемост на всички задължения по договора. Съгласно чл. 19 от договора уведомленията до страните се извършват на посочените от тях договора адреси като се считат за получени при достигане н.до адреса, ако този адрес бъде променен, то страната е длъжна да уведоми другата, в противен случай достигналите съобщения до стария адрес се считат за получени. В погасителния план са посочени вноски с падежи, каква част от вноска е за лихва и каква за главница.

Приета е Методология за определяне на референтен лихвен процент Прайм, сочещ конкретна формула за изчислението му, компоненти с посочено тегло в същата са депозити от домакинства; капитал; лихвен процент на депозити по домакинства; минимални задължителни резерви; разход за фонд гарантиране на влогове; безрисков лихвен процент за България; рисково тегло; корекция за промяна на пределна цена на ресурса.

Прието е извлечение от сметка, бордеро, съгласно което на 16.11.2020г. сметка на ответника е заверена със сумата от 26000лв.

Приета е покана, протокол, съгласно които банката е съставила изявление до ответника, с което е посочила, че по договора от 16.11.2020г. месечните вноски с падежи 18.04.2022г. и следващи не са погасени, поради което и обявява предсрочната изискуемост на всички задължения по договора на основание на чл. 14 от договора, дължима сума към 29.06.2022г. е общо 23 288,84лв., банката е възложила на ЧСИ Х., рег. № 863 връчването на поканата , като е посочила адрес на ответника в гр. София, ж.к. Красна поляна-1 част“, бл. ****, на 09.08.2022г. адреса е посетен, но адресат не е открит, тогава е залепено уведомление по чл. 47, ал. 6 от ГПК, като е оставено такова и в пощенска кутия, срок на същото изтекъл на 23.08.2022г. и адресат не се явил да получи поканата.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че сумата от 26000лв. е постъпила по банковата сметка с титуляр ответника на 16.11.2020г. По договора потребителят платил общо 6787,86лв., платени изцяло били вноски с падежи до 16.12.2021г., за вноски с падежи след това били правени плащания но със забави и недостатъчни да погасят цялата вноска, последното плащане било от 02.06.2020г. но то не погасило падежиралите неплатени към него момент вноски поради недостатъчен размер на плащането, така след това плащане неплатени останали вноски за главница с падежи считано от 16.04.2022г., цялата неплатена главница била 22821,62лв. По заповедно дело била присъдена част от тази сума в размер на 1499,97лв. и така неплатена главница за която нямало заповед за изпълнение била 21321,65лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в 4 обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 9 от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, предявен при условията и в сроковете по чл. 415, ал. 3, т.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съдът приема за установено по делото, че на 16.11.2020г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който Юробанк България“АД се е задължило и е предоставило на В. К. потребителски кредит от 26000лв. за срок от 96 месеца , при фиксирана възнаградителна лихва от 9% за първите 12 месеца и променлив такъв за следващите месеци, който е преференциален поради сключен договора за застраховка „защита на плащания“, ГПР от 11,92%, обща дължима сума е 39433,50лв. изчислени към сключване на договора. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните договор, погасителен план, сертификат, заключение по съдено счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно, неопровергано от останалите доказателства, подкрепено от приетите по делото бордеро. Неоснователни са доводите на въззивника, че клаузата за възнаградителната лихва била нищожна. Посоченият размер на лихвата е съобразена с цената на ресурса, обичайния размер на лихвите по банковите кредити. За първите 12 месеца този лихвен процент е фиксиран. За останалите месеци от срока на договора лихвения процент е променлив, но методологията за определянето му, която е част от договора, сочи ясно факторите, които го определят и относителното им тегло, конкретна формула по която той се определя. Следва да се посочи, че по делото не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства начисляваната през срока на договора възнаградителна лихва да е в различен размер от посочения за първите 12 месеца, не се установява и да са настъпили условия, които да обосноват промяната й в полза на потребителя. Така само по себе си валидността на клаузата за промяна на 5 лихвения процент по кредита няма решаващо значение по делото.