Решение № 21483 от 26.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21483 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110143356 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д. против Б. С. С..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, както и насрещни искове срещу ищците.

По първоначално предявените главни искове:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание, както следва:

- по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника Б. С. С., че ищците Б. Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д. са собственици на лек автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. № с предходен рег. № и за осъждането на ответника да им предаде владението върху обекта;

- по чл. 59 ЗЗД за осъждането на Б. С. С. да заплати на ищцата З. Р. Д. сумата от 4500 лева, предявен като частичен от сумата от 9000 лева, представляваща настъпило имуществено разместване, при което ищцата без основание е обедняла с процесната сума в периода от 03.10.2018 г. до 02.08.2023 г. /подаването на исковата молба/, а ответникът се е обогатили отново без основание с нея вследствие използването на лек автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. №, с предходен рег. № ½ част от който бил собственост на ищцата.

Ищците твърдят, че са съсобственици на процесния автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. № с предходен рег. № при права: по 1/6 ид. част за ищците Б. Д. Д. и И.

Д. Д., и 4/6 ид. части за ищцата З. Р. Д.. Сочат, че автомобилът бил закупен от наследодателя на тримата ищци Димитър И.ов Д. по време на брака му с ищцата З. Р.

Д.. След смъртта на наследодателя Д Д. ищците не открили ключове и документи за автомобила, поради което била подадена жалба в полицията за издирване на автомобила. Сочи се, че на 13.03.2023 г. с ищеца Б. Д. Д. се свързал ответникът Б. С.

1

С., който му заявил, че с имал неуредени взаимоотношения с починалия му баща.

Заявил, че двамата били сключили договор за продажба на автомобила на 03.10.2018 г., за което купувачът Б. С. заплатил сумата от 9000 лева и получил владението върху вещта. Не се стигнало обаче до прехвърлянето на автомобила в изискуемата от закона форма. Поканил ищеца да прехвърлят автомобила по установения ред, но Б. Д. отказал и поискал автомобилът да му бъде предаден обратно. Ответникът изявил съгласие за това, но поискал да му бъде върната заплатената от него сума от 9000 лева. Ищците считат, че договорът и разписката, удостоверяваща плащането са неистински документи, както и че ответникът държи вещта без правно основание. Сочат освен това, че автомобилът е бил придобит в режим на СИО, като е липсвало воля за предаване владението на автомобила и от другия собственик на вещта – З. Д.. Считат ответника за недобросъвестен владелец на вещта. Молят да бъде признато правото им на собственост върху автомобила в посочените ид. части.

Ищцата З. Д. твърди, че от момента на предаване на владението върху автомобила на 03.10.2018 г. е настъпило имуществено разместване, при което ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, без основание, с факта на ползване на притежаваната от нея ½ част от автомобила. Сочи, че е била лишена от ползването му, както и от възможността да отдава под наем своята част от автомобила. Счита, че дължимото й се обезщетение за периода от 03.10.2018 г. до 02.08.2023 г. /подаването на исковата молба/ е в размер на 9000 лева, като претендира част от него, а именно сумата от 4500 лева.

В проведеното открито съдебно заседание на 31.10.2024 г. е допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение на предявения от ищцата З. Р. Д. против ответника Б. С. С. осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 9000 лева, представляваща пълната претенция на ищцата по този иск, вместо първоначално предявения частичен размер от 4500 лева.

Молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

Ответникът не оспорва предявения иск по чл. 180 ЗС. Сочи, че между него и наследодателят на ищците Д. бил сключен договор за продажба на процесния автомобил, като имали уговорка договорът по-късно да бъде сключен в изискуемата от закона форма пред нотариус, което не се случило. Ответникът заплатил на продавача цената по договора, а именно сумата от 9000 лева. През м. 04.2022 г. Д Д. предоставил на ответника пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което Б. С. бил упълномощен да продаде, включително и на себе си, процесния автомобил. Счита, че сключеният договор за продажба на МПС по правилата на конверсията следва да служи като предварителен договор за продажба на автомобила. Сочи се, че след като установил факта на настъпила смърт на продавача по договора, ответникът се свързал с ищеца Б. Д. за уреждане на отношенията по собствеността на автомобила. Ищецът отказал, като вместо това подал жалба в СРП. С отговора на исковата молба ответникът е отправил покана до ищците да им предаде автомобила.

Ответникът оспорва предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Сочи, че владението върху автомобила му е предадено въз основа на правно основание – сключения договор за продажба на автомобил. Счита за неоснователен аргументът на ищцата по осъдителния иск, че е притежавала автомобила в режим на СИО заедно с продавача по договора Д Д., тъй като предаването на владението върху него представлява действие по обикновено управление, което може да бъде извършвано от всекиго от съпрузите поотделно. Моли искът да бъде отхвърлен.

По предявените насрещни искове:

В срока за отговор на исковата молба ответникът Б. С. С. е предявил против Б.

Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д. насрещни кумулативно съединени осъдителни искове, както 2 следва:

- по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят сумите от: по 1500 лева ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д. и 6000 лева ответницата З. Р.

Д., представляващи сбора от заплатената от ищеца по насрещния иск продажна цена на процесния автомобил, с които суми ответниците, като наследници на Д И.ов Д., неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца по насрещните искове с оглед неосъщественото основание – сключването на договор в изискуемата от закона форма за продажбата на автомобила, ведно със законната лихва от предявяване на насрещните искове до окончателното погасяване;

- по чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца суми, с които последният е обеднял, а ответниците са се обогатили, представляващи заплатени: 417,92 лева данък върху превозното средство за 2021, 2022 г. и 2023 г.;

436,98 лева премии по застраховка „Каско“ на автомобила в периода от 11.04.2022 г. до 11.04.2023 г., както и 1100 лева сума за ремонт на автомобила през периода на владението му, които суми се претендират от ответниците, както следва: по 325,82 лева от всекиго от ответниците Б. Д. Д. и И. Д. Д. и 1303,26 лева от ответницата З. Р.

Д., ведно със законната лихва от предявяване на насрещните искове до окончателното погасяване.

Твърди се от ищеца по насрещните искове, че във връзка със сключения договор за продажба на автомобил от 03.10.2018 г. заплатил на продавача по него и наследодател на ответниците – Д И.ов Д., уговорената продажна цена на автомобила в размер на 9000 лева. Тъй като между страните не била сключена окончателната сделка за прехвърляне на собствеността върху вещта в изискуемата от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите, то наследодателят на ответниците се е обогатил неоснователно с процесната сума за сметка на ищеца. Поради неосъщественото основание счита, че сумата следва да му бъде върната, като я претендира от наследниците на продавача съобразно наследствените им дялове.

Отделно сочи, че след като владението на автомобила му е било предадено, последният е извършвал редица разходи, които се дължат от собственика на автомобила, а именно: 417,92 лева данък върху превозното средство за 2021, 2022 г. и 2023 г.; 436,98 лева премии по застраховка „Каско“ на автомобила в периода от 11.04.2022 г. до 11.04.2023 г., както и 1100 лева сума за ремонт на автомобила през периода на владението му. Счита, че собственикът на вещта, респ. неговите наследници, неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца със заплатените разходи за автомобила, като моли да бъдат осъдени да му ги заплатят. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор, ответниците по насрещните искове оспорват същите. По отношение на предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД оспорват факта, че сумата от 9000 лева е била предадена на техния наследодател Д Д. от продавача по договора Б. С.. Считат, че в случай че се установи, че сумата действително е била заплатена, то същата следва да се счита за платена като наемна цена за времето на ползване на автомобила от ищеца по насрещните искове. Оспорват и предявените срещу тях искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на суми, представляващи сторени разходи за автомобила. По отношение на претендираните като заплатени данъци за автомобила и премии по застраховка „Каско“ твърдят, че същите са заплатени от техния наследодател, като намират, че от представените от Б. С. писмени доказателства не се установявало друго. По отношение на сумата, претендирана като направен разход за ремонт на автомобила, сочат, че с тази сума не са се обогатили за сметка на ищеца, а напротив – довела е до тяхното обедняване, тъй като тази сума е следвало да бъде претендирана за плащане от застрахователя по застраховка „Каско“ 3 на автомобила ЗД „ЕВРОИНС“. Развиват още съображения, че към момента, към който е направен разходът за ремонт /29.03.2023 г./, ищецът Б. С. вече е бил провел разговор с ищеца Б. Д., поради което е бил наясно, че наследниците на продавача нямат воля за прехвърляне собствеността на автомобила, като са направили искане да им бъде предадено обратно владението върху него. Считат, че при противопоставяне от собствениците на автомобила Б. С. да продължава да го ползва, е следвало да се съобрази с волята им, а не да прави допълнителни разходи за неговия ремонт. Освен това считат, че разходът за ремонт не е бил необходим за запазването на вещта, а луксозни разноски, въпреки противопоставянето на ответниците. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По първоначално предявените главни искове:

По исковете по чл. 108 ЗС:

В тежест на ищците по предявените искове е да установят при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния автомобил на наведените основания, а именно – по силата наследствено правоприемство за тримата ищци и придобИ.е в режим на СИО по отношение на ищцата З. Д., като установят правото на собственост и на техния праводател, както и да докажат, че ответникът владее процесния автомобил.

В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже, че владее процесния автомобил на годно правно основание.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.03.2024 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: 1/ ищците по първоначалните искове Б. Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д. са законните наследници на Д И.ов Д.; 2/ ищците по първоначалните искове Б. Д. Д., И. Д. Д. и З. Р. Д., като законните наследници на Д И.ов Д., са собственици на процесния автомобил „Мерцедес Ц180“, с рег. № , с предходен рег. № по силата наследствено правоприемство за тримата ищци и придобИ.е в режим на СИО по отношение на ищцата З. Д.; 3/ ответникът по първоначалните искове Б. С. С. владее процесния автомобил, считано от 03.10.2018 г.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства: