Решение № 100 от 09.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000376 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260029 от 28.10.2020 г., поправено с решение №260066 от 21.04.2021 г., постановено по търг. дело № 239 по описа за 2019 г., Пазарджишкият окръжен съд е:

- осъдил „ЗД Б.и.” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 226 от КЗ /отм./ на ищеца Д. АНГ. АС., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева вследствие смъртта на сестра му З.А. А.а, починала на 11.02.2016 г. вследствие на ПТП от 11.02.2016 г., виновно причинено от П.А.П. при управление на МПС товарен автомобил марка П., модел Б. с рег. № *******, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника - застрахователна полица № .../.../... от 13.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане;

- отхвърлил като неоснователен иска за разликата над 25000 лева до претендираните 126000 лв. - осъдил „ЗД Б.и.” АД, ЕИК ********* да заплати ДТ по делото по сметка на ПОС в размер на 1000 лв.

- осъдил Д. АНГ. АС., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски в полза на „ЗД Б.и.” АД в размер на 1875,71лв.

1

- осъдил е „ЗД Б.и.” АД, ЕИК ********* да заплати в полза на адв. М.

Ив. Д., член на САК, адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в размер на 1280 лева, определено на основание на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ответникът „ЗД Б.и.” АД обжалва решението в частта с която е осъдено да заплати на Д. АНГ. АС., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева вследствие смъртта на сестра му З.А. А.а, починала на 11.02.2016 г. вследствие на описаното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

Представителят на дружеството изразява становище, че в осъдителната му част решението необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да се намали размера на застрахователното обезщетение като се признае по-голям принос на пострадалата за настъпването на вредите, както и да се присъдят сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца Д. АНГ. АС. чрез процесуалния му представител адвокат М.Д. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 25 000 лева до предявения след изменението размер от 126 000 лева. В жалбата се изразява становище, че решението в обжалваната част от него част е неправилно, поради което моли след отмяна на решението в тази част, да се постанови друго, с което предявеният иск се важи изцяло. Направено е искане за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за представлявалия го адвокат.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявен Д. АНГ. АС. против „ЗД Б.и.” АД , частичен иск за заплащане на сумата от 26 000 лева от общата сума от 140 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му З.А. А.а, починала на 12.02.2016 г. от травми получени на ПТП на 11.02.2016 г., виновно причинено от П.А.П. при управление на МПС - товарен автомобил марка П., модел Б. с рег. № *******, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застрахователна полица № .../.../... от 13.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане. В хода на производството, в последното проведено по делото публично съдебно 2 заседание, по искане на ищеца, съдът е допуснал увеличение на предявения иск със сумата 100 000 лева т.е. от частичен за 26 000 лева до 126 000 лева.

Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат на ПТП на 11.02.2016 г., вечерта, на път Ш-... – между с. В. и ханче „С.“, при удар от товарен автомобил „П.-Б.“, с рег. № *******, управляван от П.А.П., е била причинена смъртта на З.А. А.а – сестра на ищеца Д. АНГ. АС..

С влязла в сила присъда № 11/07.03.2017 г., по НОХД № 23/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик са установени със задължителна сила за гражданския съд, съгласно с чл. 300 ГПК, извършването на деянието, вследствие на което е настъпил вредоносния резултат – смъртта на З.А. А.а, противоправността на деянието и виновността на делинквента П.А.П..

Категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на товарен автомобил „П.-Б.“ ПТП.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № .../.../..., сключена между собственика на товарен автомобил „П.-Б.“, с рег. № ******* и „ЗД Б.и.” АД, със срок на действие до 12.12.2016 г.

Безспорно установено е също, че ищецът Д. АНГ. АС. е брат на починалата от травмите причинени й при процесното ПТП - З.А. А.а.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал.1 във вр. с чл. 223 КЗ /отм./.

Във въззивното производство ответникът „ЗД Б.и.” АД поддържа всички първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите застрахователната отговорност на дружеството спрямо ищеца факти: че ищецът не попадал в кръга от лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 257 КЗ /отм./; евентуално – че размерът на присъдените обезщетения не били съобразени с действащите разпоредби на закона - чл. 52 ЗЗД, както и че е не отчетена правилно степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Пазарджишкият окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е формирал фактически и правни изводи относно всяко от поддържаните възражения, които се подкрепят напълно от настоящия състав на

Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави 3 следното:

Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната жалба възражения, оспорващи активната материално-правна легитимация на ищеца по предявения иск.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.

Отношенията между починалата З. А.а приживе с нейния брат Д.А. са изследвани детайлно от първоинстанционния съд, на базата на подробни и достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, които, освен че са придобили трайни и непосредствени впечатления от тези отношения, но и са бил част от това семейство, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.

Спецификата на тези отношения в случая се определя не само формалното родство между ищеца и неговата сестра, както и от обичайните в подобни случаи прояви на общуване между роднини, но главно - от изградените в продължение на дълги години съвместен живот трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа.

От показанията на разпитаните свидетели, е установено, че заради ранната смърт на майката на ищеца и неговата сестра, както и заради и тежкото здравословно състояние, а и затрудненото материално положение на баща им, от ранна детска възраст грижите по отглеждането и издръжката на ищеца били поети от неговата сестра З.. Д. бил приет и останал да живее в семейството на сестра си, където бил отглеждан заедно с двете й рождени деца. Вследствие близкото родство и съвместния семеен живот, между ищеца и сестра му са се създали изключително близки отношения, много силна и трайна връзка, надхвърляща традиционните отношения между тази категория родственици. Ищецът и неговите племенници израснали заедно, споделяли еднакъв живот, възприемали се като братя и сестра, а ищецът възприемал З. като своя майка. Дори след като Д. създал свое семейство, той продължавал да бъде подкрепян и закрилян от по-голямата си сестра, като заедно със семейството си, със сестра си З. и нейните вече пораснали деца, продължили да живеят заедно и да споделят едно домакинство. Отношенията на обич, доверие и взаимопомощ продължили и след като Д. се разделил с жена си и тя 4 с децата им напуснала семейното жилище. В този тежък за ищеца момент, сестра му З. продължила да бъде негова житейска опора, да му помага и подкрепя.

В заключение - от установените по делото факти относно отношенията между ищеца Д.А. и пострадалата при ПТП негова сестра З. А.а, се налага извод за наличието на такива дълбоки емоционални и житейски връзки, наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на които, ищецът да търпи морални болки и страдания от смъртта на сестра си, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства.

Изводът е, че ищецът попада в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.

Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, съответно за дължимия размер на застрахователното обезщетение.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пазарджишкият окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички съществени и относими към конкретния спор факти, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивните жалби оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди. Позовавайки се на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, Пазарджишкият окръжен съд е изяснил детайлно отношенията в семейството, степента на родствената и емоционална връзка между брата и сестрата, както и настъпилия за ищеца емоционален и психически срив вследствие от смъртта на сестра му.