Решение № 191 от 24.07.2025, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 418/2025
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Даниел Борисов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, пар.2, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Козлодуй, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440100418 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, .................................. против А. Т. М., ЕГН ********** от .....................................
С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за признаване за установено вземането в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника А. Т. М. с ЕГН:
**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40008073020 в общ размер на 8 888.88 лева (осем хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) , от които: главница: 3812.68 лева (три хиляди осемстотин и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки); договорно възнаграждение: 1856.43 лева (хиляда осемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки), дължимо за периода от 25,11,2023 г. до 05,11,2024г.- дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1142.18 лева (хиляда сто четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1305.26 лева (хиляда триста и пет лева и двадесет и шест стотинки); Лихва за забава: 513.42 лева (петстотин и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки) от 26,06,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,11,2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); Законна лихва - 258.91 лева (двеста петдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), дължима от 05,11,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025 г.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.
1
Сочи се, че в настоящето производство ................................... се отказва да търси неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 24.01.2024г., поради липса на материален интерес.
С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от следните обстоятелства:
На 17.02.2022 г. между ................................... и ответника А. Т. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 40008073020. А. Т. М. е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст" и „Флекси".
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 5000.00 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на месечната вноска по кредита: 243.48 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.90;
Годишен лихвен процент: 41.00;
Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 8765.02 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст": 1750.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси": 2000.00 лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 104.17 лева;
Общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва:
Общо задължение: 12515.02 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора:347.65 лева;
Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Твърди се, че А. Т. М. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава. Общо заплатената сума е в размер на 4590.56лв. С него е погА.а сума в размер на 4331.89лв., съгласно задължението по погасителен план. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 98.67лв.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 612.09лв. които към момента са заплатени частично, остават още 513.42лв. С плащанията си ответника е заплатил и 160.00 лв. начислени такси по Тарифата.
Поради неизпълнението на договорното задължение,
................................... е входирал в Районен съд - гр. Козлодуй Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 2 срещу А. Т. М. с ЕГН: **********. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 101/2025г. на Районен съд - гр. Козлодуй. Длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 414 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1, във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК на ................................... е указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен и незаконосъобразен.
На първо място се прави възражение за недействителност на Договора за потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК.
Не се оспорва че, на 17.02.2022г. страните са сключили Договор за потребителски кредит по силата на който ответното дружество е предоставило на А. Т. М. заем в размер на 5 000.00 лв.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради противоречие със закона, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7 - 9 от ЗПК.
Твърди се, че с пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 49,15 % и възлиза на 104.41 % /сто и четири цяло четиридесет и един процента/.
С Отговора се твърди, че отпуснатата на ответника сума по кредита е в размер на 5 000 лева и от нея следва да се приспаднат сумите които той е заплатил на кредитополучателя в общ размер на 4 590.56 лева.
Сочи се, че неплатената сума за главница по договора възлиза на 409.44 лева и до тази сума се прави признание на иска.
В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, не се представлява. Ответника се представлява от пълномощника адв. М. С. от АК Враца.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г., сключен между страните е видно, че длъжника е получил сума в размер на 5000 лв., като е поел задължение да го върне в срок от 36 месеца. В раздел VI „Параметри“ от договора се посочва годишен лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 48.90% и дължима сума по кредита 8765.02 лв., с размер на месечната погасителна вноска 243.48 лв. В същия раздел се сочи, че при кандидатстването по кредита клиента е поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1750.00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 2000 лв. Така общото задължение по кредита е станало 12 515.02 лв., а размерът на общата месечната погасителна вноска – 3
347.65 лв., който се формира от главница, лихва и размер на вноска за закупени допълнителни услуги.
От представения от ищеца стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, се установява, че на 17.02.2022г. ответника е получил този документ ведно с допълнителна преддоговорна информация, където са описани допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Представени са и Общите условия към договора /версия 4/19.07.2021г./. В т.3 от същите е разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т.4 от ОУ е регламентирано договореното възнаграждение /годишен лихвен процент, а в т. 5 - годишния процент на разходите. Съгласно т.6.1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с лихвата и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от договора. Според т.12.2 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.
Ищеца е представил анекси № 1, № 2, № 3 към Договор за потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г за отлагане на вноски и № 4 за намаляване размера на вноската. С анексите под горните номера са приемани нови погасителни планове. Представено е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 40008073020, приета от съда, видно от която М. е изплатил общо сума по кредита в размер на 4 590.56 лв.
Поради неизпълнението на ответница, на 28.03.2024г. ищецът подал срещу А. М., заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на 9388.88 лв, с оглед на което било образувано ч. гр. дело № 101/2025 г. на Козлодуйски районен съд. Съдът е уважил заявлението изцяло и е издал заповед рег.№ 83/06.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В заповедното производство длъжникът А. М. е подал възражение в законоустановения срок, в което не са наведени правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Изискано и приложено в цялост е ч.г.д № 101/2025г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК и по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК.
Искът по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това 4 производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с приложени по заповедното производство (ч.гр.д. № 263/2024г. по описа на РС Козлодуй), документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, възражение и заповедният съд е дал указания на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира п редявеният иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.
В тежест на ищеца по предявеният установителен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, че между него и А. М. е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г, както и неговото съдържание, че задължението не е погА.о от длъжника и е изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващи или правопогасяващи факти – че не дължи вземането или че е платил същото, ако твърди такива.
По делото съдът е приел за безспорни следните обстоятелства: