Решение № 184 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Перник, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500766 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е във връзка с депозирана въззивна жалба от С. Д. Г. от ***, чрез пълномощника му адв. А. П. – ***, със съдебен адрес: *** срещу Решение № 1295 от 01.12.2022г., постановено по гр. дело № 4075/2022г. по описа на Районен съд – Перник, с което районният съд е прекратил частично, като недопустимо поради липса на правен интерес, производството по иска на С. Д. Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360 и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ за признаване за установено, че ищецът С. Д. Г. не дължи на ответника „Топлофикация Перник“ АД следните суми: сумата от 44.01 лева - разноски за държавна такса по гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник, сумата от 200 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник и сумата от 1734.68 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /разликата между допустимата част от сумата в размер на 85.50 лева и пълния размер на претенцията от 1820.18 лева /, които суми са начислени за апартамент № **, находящ се в ***, като за сумите е издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС /въз основа на заповед № 5282 за изпълнение на парично задължение от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС/ и които суми са предмет на изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А.В., на изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д. и на изп.д. № 2390/2021 г. по описа на 1

ЧСИ С.Б., а исковете на С. Д. Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ Република, за признаване за установено, че ищецът С. Д. Г. не дължи на дружеството следните суми: 1840.27 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., вкл. за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в ***, сумата от 360.43 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г. и 85.50лева – остатък законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /датата на исковата молба/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. по ч.гр.д.

№ 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС /въз основа на заповед № 5282 за изпълнение на парично задължение от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС/ и които суми са предмет на изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А.В., на изп.д. № 591/2017г. по описа на ЧСИ У.Д. и на изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност, са отхвърлени като неоснователни.

С решението, първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на дължимите се по делото разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие със съдебното решение в обжалваните му части, поради което се иска отмяната му. Досежно прекратителната част на обжалвания съдебен акт жалбоподателят счита, че същия е постановен в нарушение на процесуалната норма на чл. 439 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Развива подробни съображения относно това, че съдът не е съобразил преценката за допустимост на иск по чл. 439 ГПК с обстоятелството, че независимо от извършените частични плащания към момента на образуване на делото, така също и към постановяване на решението, изп. дело № 2390/2021г. по описа на ЧСИ С.Б. е с непроменен статус „активно“, поради което към този момент за длъжника и ищец в исковото производство – жалбоподател в настоящото, не е преклудирано правото на процесуална защита по реда на чл. 439 от ГПК. Излага аргументи и в подкрепа на твърдението си, че обжалваното решение и в останалата му част е неправилно и незаконосъобразно. Акцентира, че и трите изпълнителни дела са образувани въз основа на негодно изпълнително основание – изпълнителен лист с ЕГН на длъжника, различен от конституирания по изпълнителното дело. Счита, че районният съд въобще не е разсъждавал по изложените в пункт І от исковата молба доводи за очевидната негодност на изпълнителния титул поради заличен в изпълнителния лист единен граждански номер на длъжника, различен от конституирания по изпълнителното дело.

Постъпила е и частна жалба, депозирана от С. Д. Г., чрез пълномощника му адв.А. П. – ***, насочена срещу Определение от 21.11.2022г., постановено в о.с.з. по гр. дело № 4075/2022г. по описа на РС – Перник, с което е оставено без уважение искането на ищеца за преминаване от установителен към осъдителен петитум по отношение на част от исковите суми, като по подробни съображения се иска отмяната му, респ. уважаване на направеното искане и допускане на изменение на петитума от установителен в осъдителен в условията на чл. 214 ал. 1 предл. 3 ГПК по отношение на частите от исковите суми, подробно описани в нарочна молба.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по отношение на депозираните въззивна и частна жалби. В същия се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. се иска обжалваното съдебно 2 решение на Районен съд – Перник да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Изразява се становище за неоснователност и на частната жалба, респ. за правилност на изводите на районния съд при частичното прекратяване на производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес у ищеца.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Депозираната частна жалба съдът намира за недопустима, респ. следва да бъде оставена без разглеждане. Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК – когато преграждат развитието на делото еи когато това е посочено изрично в закона. Определението на съда по чл. 214 ГПК не е сред посочените в чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Обжалването на това определение може да бъде допустимо само когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274 ал. 1 от ГПК, какъвто е случаят, разгледан в т. 7б на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен. Извън тази хипотеза, определенията по чл. 214 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба, то той би бил недопустим (в т.см. Определение № 1446/02.05.2017г. по ч.гр.д . № 1961/2017г. по описа на САС).

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата от 1840.27 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., вкл. за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в ***, сумата от 360.43 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г., 1820.18 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /датата на исковата молба/, както и направените разноски по делото в размер на 44.01 лева за държавна такса и 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. по ч.гр.д.

3

№ 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС /въз основа на заповед № 5282 за изпълнение на парично задължение от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС/ и които суми са предмет на изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А.В., на изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д. и на изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника

„Топлофикация-Перник“

ЕАД

– гр.

Перник

(понастоящем

„ТоплофикацияПерник“АД – гр. Перник) е бил издаден изпълнителен лист от 28.12.2012г., издаден по ч. гр. д. № 7241/2012г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 5282/22.10.2012г., издадена по посоченото частно гражданско дело.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба от 01.04.2013г. на ответното дружество е било образувано изпълнително дело № 569/2013г. по описа на ЧСИ А.В., което поради унищожаването му не е приобщено към доказателствения материал по делото. От печата, поставен на обратната страна на процесния изпълнителен лист се установява, че по изпълнителното дело е било извършено изпълнително действие – на 13.05.2013г., както и че има събрана сума в размер на 106 лева.

С молба от 03.02.2017г. на ответното дружество е образувано второ изпълнително дело - № 591/2017г. по описа на ЧСИ У.Д., по което взискателят е делегирал правата си по реда на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. От материалите по изпълнителното дело, прието в заверено копие, се установява, че след образуването му от страна на ЧСИ са извършвани действия, проучващи имущественото състояние на длъжника, като същински изпълнителни действия не са били извършени. Въз основа на постъпила от взискателя молба с вх. № 15121/21.04.2021г. по описа на ЧСИ У.Д., рег.

№ ***, оригиналът на изпълнителния лист е бил върнат на взискателя.

Въз основа на молба от 05.08.2021г., подадена от „Топлофикация Перник“ АД и въз основа на приложения към нея изпълнителен лист от 28.12.2012г., е било образувано изпълнително дело № 2390/2021г. по описа на ЧСИ С.Б.. По него също са извършвани действия, установяващи имущественото състояние на длъжника, след което, на 16.08.2021г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „***/“ ЕАД. На 01.09.2021г. е бил наложен и запор върху притежаван от длъжника лек автомобил марка „Форд Фокус“ с ДК № ***. В следствие на наложения запор, от длъжника С. Д. Г. е събрана сумата от общо 2370,99 лева, разпределена на 22.07.2022г.

Въз основа на така установените фактически положения, Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, достига до следните правни изводи:

Спорът между страните се корени в това дали процесните суми, за които съдът е продължил производството по делото, са погасени по давност в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране, както и дали посочването на несъответстващ с имената на длъжника ЕГН води до недължимост на вземанията по изпълнителния лист. Съдебното решение се обжалва и в частта, в която производството по делото е частично прекратено.