Решение № 458 от 21.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000631 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.№69/2022 г. по описа на Окръжен съд-СЗ,е осъден ответникът по делото „ДЗ“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. КД № **, да заплати на ищеца В. Я. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. Б., ул. Ц. С. № **, ет.

*, ап. * сумата от 32 000 лв., като частично предявен иск от общ размер на претенцията 60 000 лв.,за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 25.09.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2022г. - датата на постановения от застрахователя отказ до окончателно изпълнение на задължението, като за разликата над сумата от 32 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение ответникът „ДЗ“ АД с ЕИК ********** е осъден още да заплати на ищеца В. Я. Ц. с ЕГН ********** и сумата от 558, 80 лв. за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, сторени вследствие на ПТП от 25.09.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2022г. - датата на 1 постановения от застрахователя отказ до окончателно изпълнение на задължението, като над сумата от 558, 80 лв. до претендирания размер от 698, 50 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен.

Наред с това,с решението от 14.07.2023 г. о тветното дружество „ДЗ“ АД с ЕИК **********, е осъдено да заплати на ищеца В. Я. Ц. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 4 003, 37 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

В диспозитива на решението е отразено и по коя банкова сметка могат да бъдат заплатени горепосочените суми.

И на следващо място,с решение №229 от 14.07.2023 г. Е осъден ищецът В. Я. Ц. с ЕГН ********** да заплати на ответника „ДЗ“ АД с ЕИК **********,направените по делото разноски в размер на 232.57 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от ищеца в първоинстанционното производство-В. Я. Ц.,въззивна жалба,с която същият обжалва частично горното решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.

№69/2022 г. по описа на ОС-СЗ,а именно в частта,с която исковете на ищецажалбоподател,предявени на основание чл.432,ал.1 от КЗ,са отхвърлени за разликата над уважения размер от 32 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над уважения размер от 558,80 лв. до претендирания размер от 698,50 лв.застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на настъпило на 25.06.2021 г. ПТП.

Във въззивната жалба,подадена чрез пълномощника на жалбоподателяадв. Я. Д.,са направени оплаквания,че обезщетението за неимуществени вреди е определено в занижен размер и че при липса на проведено пълно доказване от страна на ответника по възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,съдът е приел същото за основателно,като е намалил обезщетенията със степен 20 на сто.Подробни доводи за обосноваване на тези оплаквания са изложени в жалбата.Жалбоподателят счита,че предвид описаните в жалбата обстоятелства,определената от първоинстанционния съд сума от 40 000 лв. за неимуществените вреди,не е адекватна и справедлива компенсация за търпените от него болки,страдания и битови несгоди,нито пък е съобразена с очаквани като последица бъдещи вреди.Счита,че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на претендираната от него сума от 50 000 лв.Излага подробни съображения и за недоказаност на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и с оглед на това счита,че първоинстанционният съд неправилно е намалил и двете обезщетения с 20 %.

На база изложените в жалбата аргументи,жалбоподателят В. Ц. моли да бъде отменено в обжалваната част решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.№69/2022 г. на ОС-СЗ,като наред с това се приемат за доказани исковите му претенции по чл.432,ал.1 от КЗ до пълните им предявени размери и да бъде осъден ответника да му заплати допълнително обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.,ведно 2 със законната лихва от 08.02.2022 г. до пълното плащане,както да му заплати и сумата от 139,70 лв. като допълнително обезщетение за претърпените от него имуществени вреди под формата на разноски за лечение,ведно със законната лихва от 08.02.2022 г. до пълно плащане.Претендира и направените съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба “ДЗ”АД-гр.София с ЕИК ********** е подал в законния срок отговор на въззивната жалба,чрез процесуалния си пълномощник-юрисконсулт Г. Р..В същия отговор е изложено становището,че жалбата е допустима,но е неоснователна и дружеството я оспорва изцяло,като не споделя доводите на ищеца-жалбоподател за неправилност на атакуваното решение.Ответникът по жалбата същото решение за правилно и обосновано в обжалваната от ищеца част и заявява,че изцяло поддържа аргументите на съда,изложени в мотивите на решението.Подробни съображения в тази насока са изложени в отговора,като въз основа на тях дружеството-ответник моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано в обжалваната му част,ведно с всички законови последици.Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по настоящото обжалване в размер на 300 лв.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна със съдебното решение,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в атакуваните му части и наред с това е спазен законния срок за подаване на жалбата.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Исковете,които са разгледани и по които се е произнесъл ОС-СЗ с 3 решение №239 от 14.07.2023 г. по описа на същия съд,са следните:

Осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,предявени от В. Я. Ц. с ЕГН ********** против “ДЗ”АД с ЕИК ********** за заплащане на сумата от 50 000 лв. като частично предявен иск от общ размер на претенцията 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания вследствие на ПТП от 25.09.21г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.22г. - датата на постановения от застрахователя отказ, до окончателно изпълнение на задължението,както и за заплащане на сумата от 698,50 лева /шестстотин деветдесет и осем лева и петдесет ст./ за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, сторени вследствие на същото ПТП от 25.09.21г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.22г. - датата на постановения от застрахователя отказ, до окончателно изпълнение на задължението.

За процесуална яснота следва да се посочи,че първоначално иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е бил предявен в размер на 26 000 лв. като част от общ размер от 60000 лв.,но в съдебно заседание на 27.04.2023 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на размера на този иск от 26 000 лв. на 50 000 лв.-отново като частичен от общ размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 08.02.2022 г. до окончателното плащане.

Във връзка с предявените искове ищецът е изложил в исковата си молба твърдения за настъпило на 25.09.2021 г. По АМ “Т.”,в района на *** км.

ПТП,при което водачът на лек автомобил марка “Т.”,модел “К. В.” с рег.

№******* АТВ. С. Д.,е загубил контрол върху автомобила поради движение с несъобразена скорост,отклонил се е вляво по посока на движението и се е блъснал в средна разделителна ивица,а вследствие на този удар автомобила се е отклонил на дясно по посока на движението и се е блъснал в СПО.Изложено е и твърдението,че ищецът е пострадал при този пътен инцидент като пътник в самокатастрофиралия автомобил.Описани са и твърдения за водено досъдебно производство по повод описания инцидент и се поддържа от ищеца,че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил марка „Т.“ с рег. №******, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, обективирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП.

В исковата молба са изложени и твърдения за получените от ищеца вследствие на процесното ПТП телесни увреждания,за проведеното лечение на същите и за търпените от него неимуществени вреди-болки,физически и психически страдания,в резултат на тези увреждания,за интензитета и продължителността на същите вреди.Наред с това ищецът е изложил и обстоятелството,че във връзка с лечението му към онзи момент е извършил имуществени разходи на обща стойност 698,50 лв.,за които има издадени счетоводни документи:фактура № 3450/30.09.21г. ведно с касов бон № 1519, издадени от „М и В М.“ ЕООД, на обща стойност 220,00лв., касаещи разходи за Лумбофикс и фактура № **********/28.09.21г. ведно с касов бон № 38773, 4 издадени от УМБАЛ „П. д. С. К.“ АД, на обща стойност 478,50лв., касаещи разходи за консервативно поведение при травми.Заявил е,че всяка отделно заплатена сума се явява пряка и непосредствена последица от получените при процесните ПТП увреди и че разноските за лечение и възстановяване са адекватно сторени в съгласие с добрата медицинска практика.

Ищецът е изложил и твърдението,че по отношение на горния лек автомобил е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при „ДЗ“ АД със срок на действие от 09.03.21г. до 08.03.22 г. и на основание чл.

429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.В тази връзка ищецът сезирал ответника-застраховател с писмена претенция вх. № 310В035236/09.11.21г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение,но с писмо изх. № 310001365/08.02.22г. застрахователят го уведомил, че отказва плащане по щетата,поради което и ищецът заявява,че на основание чл.498,ал.3 от КЗ има правен интерес от предявяване по съдебен ред на правата си по повод заплащане от ответника на обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди.