Решение № 422 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000953 по описа за 2024 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,ЕИК 121718407,гр. София, бул. “Витоша” № 89Б против Решение № 1079/30. 07.2024 г. по т. д. №734/22г. на СГС ,с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Джамби груп 999“ ООД, ЕИК 102826595, на основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 145667 лева - частичен иск от главница в размер на 174208 лева, представляваща неплатената от ответника, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“ - застрахователна полица № 0350947100008351, с валидност от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., част от дължимото застрахователно обезщетение за застрахователно събитие - пожар, настъпил на 28.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното изплащане и на основание 409 от Кодекса за застраховането, сумата от 2508.71 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 145667 лева, начислена за периода от 17.02.2022 г. до 19.04.2022 г. вкл. както и направените по делото разноски.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор от „Джамби груп 999“ ООД, ЕИК 102826595 ,в който,по 1 изложените съображения, се претендира неоснователност на жалбата.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Делото е образувано и по частна жалба от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД,ЕИК 121718407 против Определение № 3847/07.10.24 г. по т.д. 734/22г. по описа на СГС,с което молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му е отхвърлена като неоснователна.В частната жалбаса развити съображения относно незаконосъобразността на определението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му относно разноските бъде уважена.

Постъпил е отговор на частната жалба от „ДЖАМБИ ГРУП 999“ ООД, в който се подържа законосъобразност на постановеното определение.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Ищецът „Джамби груп 999“ ООД против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.Подържа се в исковата молба,че между страните е сключена имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“, със срок на валидност от 18.07.2020 г. до 17.07.2021 г. като в срока на действие на застрахователната полица, на 28.04.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар в ресторант „Чевермето“, находящ се в гр. Несебър,който бил застрахован.Ответното дружество било уведомено за щетата, за което е образувана щета, по която е платена сума в размер на 315 791.68 лева, която според ищецът е недостатъчна да покрие действително нанесените от застрахователното събитие щети и които според него възлизат на сумата от 490 000 лева. Иска се да бъде постановено решение,с което ответникът бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 111220021017119 в размер на 145 667 лева, представляващо частичен иск от главница в размер на 174 208 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2508.71 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2022 г. до 19.04.2022 г.

Ответникът е оспорил предявените искове,като е подържал,че с изплащането на посочената по-горе сума е изпълнил изцяло задълженията си по договора.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че между тях е сключена застрахователна полица „Комфорт за бизнеса“ № 111220021017119 от 14.07.2020 г. за имуществено застраховане “пожар и други опасности” на ресторант, находящ се в гр.

Несебър, ул. „Морска“ № 5,както и намиращите се в него машини, съоръжения,оборудване,стоково-материални запаси. Застрахователните суми, определени на база действителната стойност на имуществото е 410 000 за търговския обект; 40 000 лева за машини, съоръжения и оборудване и 40 000 лева за стоково-материалните запаси. По 2 полицата подлежат на обезщетяване и други разходи, необходими за ограничаване на вредите от настъпилото застрахователно събитие и/или отстраняване на последиците от него, които са в общ размер до 5 процента от застрахователната сума, но не повече от 50 000 лева. Полицата е сключена със срок на застрахователно покритие от 18.07.2020 г. до 17.07.2021 г.На 28.04.2021 г. в срока на договора е настъпил покрит от застраховката риск – пожар. Въз основа на подадено уведомление за настъпилата щета, застрахователят е образувал преписка по щета № 11122132103395/2021 г, по която на 17.02.2022 г. е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 315 791.68 лева. С писмо с изх. 0-92-3886/22.03.2022 г. застрахователят е обяснил, че платеното застрахователно обезщетение по щетата е в размер на 315 791.68 лева и е определено въз основа на констатациите от извършения оглед на увреденото и/или унищожено имущество.За група имущество „сгради“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 247 351.66 лева, при претендирано от застрахованото лице такова от 274 789.09 лева; за група „машини, съоръжения и оборудване“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 16 961 лева, определено при условията на тотална щета, при претендирано от застрахованото лице такова от 73 628.88 лева; за група „стоково-материални запаси“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 40 000 лева, съобразено с максималната застрахователна сума уговорена за това имущество с полицата, при претендирано от застрахованото лице такова от 130 577.79 лева; за група „други разходи“ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 12 658.92 лева. От определеното като дължимо застрахователно обезщетение е приспадната стойността на получената по фактура за предаден скрап сума в размер на 1 179.90 лева. Ответникът не е изпълнил възложеното му от съда,с определение от 16.02.23г. по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК задължение да представи преписката по щета № 11122132103395/2021 г. От заключението на назначената по делото по съдебно-оценителната експертиза, което се установява, че след анализ на представените по делото писмени доказателства и предоставените за изготвяне на заключението от ответника документи вещото лице е дало заключение, че действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие 28.04.2021 г. възлиза на 540 558.30 лева, както следва: търговски обект – 370 700 лева; машини, съоръжения и оборудване –39 280.51 лева и стоково-материалните запаси 130 577.79 лева. Изводите относно степента на увреждане на търговския обект вещото лице е направило въз основа на вписаните констатации в изготвения предварителен доклад за установени щети от наетия от застрахователя външен експерт „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, както и изготвения снимков материал към този доклад. По отношение на сградите в този доклад са описани щети, които обосновават извод, че е увредена изцяло дървената конструкция, всички инсталации, довършителните обработки на масивните постройки, облицовки, настилки, дограми и т.н., като единствено част от стоманобетоновата конструкция на постройките е налице. От изготвените към доклада снимки вещото лице констатира, че тези конструкции са обгорели, но не са съборени и евентуално биха могли да се обследват, след което да се прецени от инженер- конструктор доколко е годна останалата след пожара конструкция да изпълнява своите носещи функции. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за 3 възможността останалите след пожара обгорели стени да се използват по предназначение, след извършване на ремонт съдът е приел,че направения от вещото лице извод, че не е налице тотална щета по отношение на търговския обект е единствено фактическа констатация, която не съответства на възприетата в чл. 10.1 от ОУ хипотеза тотална щета поради това,че липсват представени по делото документи, от които вещото лице да определи конкретна стойност, която да е необходима за възстановяване на тази стоманенобетонна конструкция. Поради това съдът е приел,че машините, съоръженията и оборудването, както и стоково-материалните запаси са унищожени и за тях е налице „тотална щета“.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че от представените по делото доказателства е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение в срока на застрахователно покритие на което е настъпило застрахователно събитие пожар.

Настъпването на застрахователното събитие и обстоятелството, че това е станало в рамките на срока на действие на застрахователния договор не е спорно между страните. Спорно между страните се явява обстоятелството дали с изплащането на това застрахователно обезщетение застрахователят е изпълнил изцяло поетото с договора за застраховка задължение и какъв е характерът на нанесените на застрахованите вещи вреди и техният размер. Съдът е приел,че при имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда, определена към датата на събитието, но не по-голяма от уговорената в договора застрахователна сума. С процесния застрахователен договор, страните са уговорили действителна, а не възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ.

Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея.Съдът е приел,че заключението на вещото лице се установява, че стойността на дължимото от застрахователя обезщетение за нанесените от процесното застрахователно събитие щети възлиза на 449 980.51 лева. По отношение действителната стойност на нанесените щети на обекта,съдът, отчитайки поведението на ответника по чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК във връзка с непредставянето на преписката по щетата,за което е бил задължен с нарочно определение,е приел, че в случая е налице „тотална щета“ по отношение на търговския обект и дължимото застрахователно обезщетение за него следва да се определи по реда т. 10.1.1. от ОУ в размер на действителната стойност на увреденото или унищоженото имущество непосредствено преди настъпването на вредата. Съдът е приел,че при така установената стойност за отстраняване на щетите в размер на 449 980.51 лева, която попада в рамките на уговорената с договора застрахователна сума за недвижимото и движимото имущество, следва да се приеме, че ответникът дължи на застрахованото лице обезщетение от общо 449 980.51 лева,поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата между тази сума и заплатеното от него обезщетение в размер на 303 132.76 лева,която разлика е в размер на 146 847.75 4 лева.Съдът е приел,че от която сума следва да се прихване приспадната сума получена от ищеца за скрап в размер на 1 179.90 лева,при което се получава оставаща като дължима на застрахованото лице сума в размер на 145 667.85 лева. Съдът е приел,че от платената от застрахователя общо сума от 315 791.68 лева не следва да се приспада сумата от 12 658.92 лева, платена за възстановяване на други разходи на застрахования, поради това,че предмет на спора между страните е единствено размера на дължимото обезщетение за нанесените на застрахованото имущество от пожара щети.С оглед на това съдът е уважил предявения иск за сумата 145 667.85 лева.

Разпечатката съдържа 21 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52dec311-b067-49c7-adbe-9552594e3ebd