Решение № 318 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. Иванова като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно дело № 20233100601007 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Б. Б. от ВАК пълномощник на П. Й. П., срещу определение № 3372 от 23.06.2023г. постановено по НЧХД № 2935/2022г. по описа на РС – Варна, с което е прекратено наказателното производство по делото.

В жалбата по същество се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят П.

П., редовно призована, не се явява.

Процесуалният й представител – адв. Б. поддържа жалбата по аргументите, изложени в нея.

Подсъдимата Я. В., редовно призована, не се явява.

Защитникът - адв. З. излага съображения за законосъобразност на съдебния акт на ВРС. Счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.81 ал.3 НПК, доколкото е просрочена.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на доводите, изложени в 1 жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане като подадена от легитимирана страна да атакува определение в законоустановения срок, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С определение № 3372 от 23.06.2023г. първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство по НЧХД №2935/2022г. по описа на същия съд.

За да постанови атакуваният съдебен акт, ВРС е приел, че постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл.213, ал.1 от НПК, а не за спиране на вече образувано досъдебно производство на основание чл. 244, ал.1, т.1 от НПК, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Направен е извод, че е без значение кога П. П. е получила прокурорското постановление от 14.01.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство, а е абсолютно ясно, че е узнала за извършване на твърдяното престъпление още на 13.09.2021г. Поради това е приел, че депозираната на 26.07.2022г. частна тъжба вх. № 51177 е просрочена, тъй като не отговаря на изискванията в чл.81 от НПК.

Към тъжбата било приложено постановление от 14.01.2022 за отказ за образуване на досъдебно производство на прокурор от ВРП.

Въззивният състав намира, че в конкретния казус от значение е, не кога жалбоподателката е узнала за извършено престъпление, а кога прокурорът е приел, че не са налице основания за образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер.

Материалите по делото установяват, че тъжителката е сезирала ВРП за извършено престъпление със жалба, подадена на 09.11.2021г. два месеца след извършване на деянието, т. е. в шестмесечния преклузивен срок по чл.81 ал.3 НПК. Действително със самото сезиране на ВРП, в рамите на срока преклудиращ правото й да инициира образуване на наказателното производство от частен характер, частната тъжителка е запазила срока. Макар и адресирана до ВРП, която не е компетентна да се произнесе в наказателните производства за престъпления от частен характер, а не до съда, и деянието 2 квалифицирано от пострадалата като престъпление от общ характер, жалбата е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Със самото сезиране на прокуратурата, срокът се счита за спазен / арг.чл.184 НПК /.

По делото няма данни кога жалбоподателката е получила постановлението на прокурора за отказ за образуване на досъдебно производство. До узнаването на постановлението, преклузивен срок за пострадалата не е текъл.

Наред с това следва да се отбележи, че върховната съдебна инстанция нееднократно е имала повод да отбележи, че от гражданите не може да се очакват, а от там и изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. И след като Панова е сезирала компетентен орган, в случая ВРП, който трябва да прецени дали се касае за престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение, то за нея преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 НПК е започнал да тече, след като получи отговор от прокурора. Едва след това пострадалата, намирайки, че срещу нея е извършено престъпление, е могла да реализира правото си на защита, депозирайки частна тъжба до компетентния съд. Чак тогава може да инициира наказателно преследване на престъпление от частен характер и да определи обема на търсената защита. Противното би накърнило правото на защита на частния тъжител и по съществото си представлява отказ от правосъдие. В настоящия случай тъжителката е упражнила предоставените й от закона процесуални права и не може да бъде упрекната в просрочие.

Становището на въззивната инстанция относно изчисляване на преклузивния срок налага обсъждане на въпроса за идентичността на описаните в жалбата до ВРП и в тъжбата до ВРС фактически обстоятелства.

Констатацията за преповтаряне на деянието по време, място и начин, съпоставено със становището на решаващия прокурор, че са налице данни за деяния от частен характер за които наказателното преследване се възбужда по тъжба до съда, аргументира въззивното становище, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.250 ал. 4 вр. чл.335 ал.2 от НПК, настоящият съдебен състав

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 3372 от 23.06.2023г. постановено по НЧХД № 2935/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото за разглеждане от първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4