Решение № 189 от 19.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. П., 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500249 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Съдът е сезиран с жалба от Община В. със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“Х.А.“ № 35, представлявана от кмета д-р К.К., чрез процесуалния пълномощник адв.Д.

С. от АК-П. със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“ № 1, ет.1, кантора 5, против разпореждане от 02.03.2023 г. на ДСИ при РС-В. по изп.д. № 199/2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че делото е образувано по молба на взискателя И.Ц в качеството му на управител на “С.Г“ЕООД въз основа на изпълнителен лист за сумата 400 лв., издаден по НАХД № 338/2022 г. по описа на РС-В..

На 26.01.2923 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело, в която е заявил, че задължението е заплатено от длъжника изцяло и взискателят е напълно удовлетворен, поради което според жалбоподателя още към тази дата била нелице хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и ДСИ бил длъжен да прекрати изпълнителното производство. Вместо това тъй продължил да извършва изпълнителни действия, като с разпореждане от 31.01.2023 г. конституирал като присъединен взискател ТД на НАП за сумата 853975.66 лв. Със следваща молба от процесуалния пълномощник на първоначалния взискател е потвърдено отново, че задължението към него е изплатено изцяло. С разпореждане от 01.02.2023 г. ДСИ приключил изп.д. № 199/2022 г. по отношение на първоначалния взискател и постановил, че 1 делото продължава по отношение на присъединения по право взискател ТД на НАП. С молба от 01.03.2023 г. Община В. е поискала прекратяване на изпълнителното дело въз основа на разписката от 25.01.2023 г., удостоверяваща извършеното плащане към “С.Г“ ЕООД, но с разпореждане от 02.03.2023 г. ДСИ отказал да прекрати делото, поради което за Община В. бил налице правен интерес от обжалване на този акт.

В жалбата се твърди, че прекратителното основание е настъпило още на 26.01.2023 г., което взискателят е декларирал пред ДСИ, че е удовлетворен изцяло и за съдебния изпълнител не е съществувала възмогност да извършва други изпълнителни действия, тъй като бил десезиран от самия взискател.

Десезирането не можело да бъде поставено под условие за заплащане на дължимите по изпълнението такси и разноски, а те следвало да бъдат уредени от взискателя. Тези разноски не можели да се събират от длъжника, защото ДСИ не бил негов кредитор. В изпълнителното производство, по което е десезиран, ДСИ можел да събира такси от длъжника само ако преди десезирането на съдебния изпълнител имало събрани суми и било налично постановление за разноски или имало изготвено разпределение на суми. Това било така, защото след като взискателят е потвърдил погасяването на дълга и е поискал прекратяване на производството, изпълняемо право вече не съществувало и съответно се изключвала възможността за продължаване на производството и извършването на нови изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Ако съдебният изпълнител считал, че към него са останали непогасени задължения за такси и разноски, той следвало да претендира тези суми по общия ред, но не можел да ги събере в производството, което било лишено от основание, защото задължението било погасено. Позоваването на разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК било неоснователно, тъй като тази норма нямала отношение към прекратяване на производството по реда на чл.433, ал.1 от ГПК.

Искането е разпореждането от 02.03.2023 г., с което било отказано прекратяване на изпълнителното производство, да бъде отменено и ДСИ да бъде задължен да прекрати изпълнителното производство. Претендират се разноски в размер на 480 лв. по приложен списък.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от взискателите.

Депозирано е писмено становище от ДСИ при РС-В. с изразено мнение за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, 2 обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Установява се от доказателствата по делото, че изп.дело №20225210400199 по описа на съдебно - изпълнителна служба при PC-В. е образувано на 23.12.2022г по молба на взискателя „С.Г.“ ЕООД, ЕИК 205868166 с управител И.А.Ц, представлявано по пълномощие от адвокат С.

М. от АК- П., със служебен адрес гр. В., бул. “Х.А.“ № 21, бл. Б, ет. 1, ап. 10 и въз основа на на изп. лист № 144/21.12.2022 г., издаден по АНД, № 202225210200338 по описа за 2022 г. на PC-В. срещу длъжника Община В., представлявана от кмета К.К. с предмет парично вземане в размер на 400,00 лева по ИЛ, 24.00 лева ДТ за образуване на ИД и 400 лева адвокатски хонорар по ИД + ДТ по чл.53 от ТДТССГПК с ДДС и на същата дата на длъжника е изпратена ПДИ, получена от Община В. 29.12.2022 г.

На 29.12.2022 г. е депозирана молба от адвокат С. М., пълномощник на взискателя, с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „О.Б.“ АД. По разпореждане на ДСИ от 30.12.2023 г. е изготвено запорно съобщение, като е изпратено и уточняващо уведомление до длъжника за увеличаване размера на дълга с внесената ДТ от 18,00 лева за налагане на запор. На 04.01.2023 г. е депозирано възражение от длъжника с наш относно прекомерност на адвокатския хонорар и искане за вдигане на запора на банковата сметка, като с разпореждане от 05.01.2023 г. ДСИ го е оставил без уважение. Искането за вдигане на запора наложен на банковата сметка на длъжника в „О.Б.“ АД също не е уважено.

Установява се, че още с разпореждането за образуване на изпълнителното дело в т.2 ДСИ е разпоредил да се уведоми и ТД на НАП на основание чл.191 от ДОПК. Изпратено е съобщение, което е получено на 09.01.2023 г., а удостоверението за наличие или липса на задължения към хазната е входирано в съдебно-изпълнителна служба на 27.01.2023 г. С разпореждане за присъединяване на взискател на основание чл.456 от ГПК ДСИ е конституирал като присъединен по право взискател ТД на НАП за сумата от 853 975,66 лева + ДТ по чл.53 от ТДТССГПК с ДДС, за което длъжникът е уведомен със съобщение от 31.01.2023 г., получено от него на 02.02.2023 г.

На 11.01.2023 г. е докладвано извлечение от набирателната банкова сметка на PC-В. с постъпила сума от длъжника на 10.01.2023 .г в размер на 938,00 лева, като ДСИ е указал изпълнителното дело, заедно с постъпилата сума да се докладва след получаване на удостоверението от ТД на НАП.

Постъпилата сума е платена в срока за доброволно изпълнение.

На 25.01.2023 г. е пред ДСИ е депозирано заявление-разписка от взискателя И.Ц в качеството му на управител на “С.Г“ ЕООД, с което 3 декларира, че е получил сумата от 842 лева от процесуалния си представител адвокат С. М.. В това заявление няма искане за прекратяване на изпълнителното производство.

На 26.01.2023 г. ДСИ е разпоредил да се уведоми взискателят за постъпилата по ИД сума, като му е указала в 3-дневен срок да заяви дали има претенции към длъжника. На 01.02.2023 г. е депозирано заявление от взискателя с отговор, че е получил сумата от длъжника и няма неудовлетворени претенции. Заявил е, че е отпаднала необходимостта от запор на банковите сметки на длъжника, но предвид присъединения взискател - Държавата в лицето на ТД на НАП - е в компетенцията на ДСИ вдигането на същия. На същата дата ДСИ е изготвил разпореждане за приключване на изп. дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК спрямо взискателя “С.Г“ ЕООД поради извършено пълно плащане и е дал указания да се изпрати уточняващо съобщение до ТЗЛ „О.Б.“ АД за актуализация на размера на дълга по ИД с оглед присъединения взискател по закон. Разпоредено е и превеждане на постъпилата сума на единствения взискател по делото Държавата в лицето на ТД на НАП.

Съгласно чл. 456, ал. 1 от ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъденият и други кредитори на същия длъжник. Присъединяването може да се извърши по право - за вземания на държавата - чл. 458 от ГПК, за присъединяване по право на кредитор с обезпечен иск, ипотекарният и заложният кредитор, както и кредиторът с право на задържане /чл. 459 от ГПК/. Другата категория кредитори се присъединяват с подаването на писмена молба до съдебния изпълнител към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Правомощията на всички присъединени кредитора са регламентирани в разпоредбата на чл. 457, ал.1 - ал. 4 от ГПК, като в алинея първа е предвидено, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, при запазено ползване от присъединения кредитор на извършените до присъединяването изпълнителни действия. Режимът на правата на първоначалния и на присъединения взискател обаче не е еднакъв от гледна точка правото да се иска спиране на изпълнението, правото да се иска приключване или да се прекратява изпълнението, правото да се иска да бъде препратено изпълнителното дело след налагането на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител.

Касае се за права на първоначалния взискател, свързани с действия по разпореждането с изпълнението, които не попадат в правата и правомощията на присъединения взискател. И това е напълно логично и процесуално 4 издържано, защото първоначалният взискател е този който е инициирал принудителното изпълнение за удовлетворяване на свое вземане срещу длъжника, той е този който иска от съдебния изпълнител да предприеме следващите се изпълнителни действия. В този смисъл първоначалният взискател е господар на изпълнителния процес и единствено от него зависи как ще се развива изпълнението. Присъединеният взискател само може да се ползва от предприетите и извършени изпълнителни действия, като участва в разпределението на събраната по това изпълнително дело сума за удовлетворяване евентуално и на своето вземане което има към същите длъжници. Движещата сила на изпълнението обаче е именно първоначалния взискател. Следователно върху него пада отговорността и тежестта да иска извършване на изпълнителни действия чрез които да удовлетвори вземането си, респективно да бъдат по възможност удовлетворени вземанията на другите присъединени взискатели. Приоритет на изпълнението в случая е вземането на първоначалния взискател. В момента в който негово вземане бъде погасено поради плащане, респективно когато първоначалният взискател прецени това, може да поиска изпълнението да бъде примерно прекратено или да приключи. Нещо повече, изпълнението може да се прекрати по искане на първоначалния взискател дори вземането му да не е погасено изцяло или частично от длъжника.

Във всички посочени хипотези съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението по искане на първоначалния взискател независимо от това какво е становището на присъединения взискател и независимо от това дали вземането на останалите присъединени по право или с молба взискатели е погасено чрез плащане или по друг начин. Първоначалният взискател не се интересува, когато иска прекратяване на изпълнението, дали вземането на присъединения взискател е удовлетворено или не е. Неговата воля да иска прекратяване на изпълнението не зависи и не може да зависи от становището на присъединените взискатели, доколкото същите могат да претендират вземането си на собствено основание в друго изпълнително производство.

Обратното би означавало всеки първоначален взискател да бъде зависим от всеки присъединен към изпълнителното дело нов взискател и да доведе до невъзможност да бъде приключено изпълнителното дело до момента, до който бъде погасено задължението не само към първоначалния взискател, но и по отношение на всички присъединени взискатели. Това би довело до ситуация на "вечния длъжник по изпълнението" и незачитане правата на кредитора, който пръв е инициирал изпълнителния процес, за сметка зачитане правата на присъединените взискатели, които при това имат право да инициират отделни изпълнителни производства по издадените им изпълнителни листове. Рискът на присъединения взискател е, че той може 5 само да се ползва от изпълнителните действия и от разпределението, но не може да иска да бъдат извършвани такива от ЧСИ, респективно не може по никакъв начин да влияе върху спирането, прекратяването или приключването на изпълнението, поискано от първоначалния взискател. Позицията на присъединения взискател в тези случаи е без значение, като меродавно е искането такова, каквото е отправено до съдебния изпълнител от страна на първоначалния взискател.