Решение № 895 от 23.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Д.

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100506750 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20023102/21.03.2022 г., постановено по гр. д. № 59514/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 155 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. В. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1./ 1 268,90 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец юни 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 1 268,90 лева до пълния предявен размер от 1 588,66 лева, както и за периода от месец май 2016 г. до месец май 2017 г., като погасен по давност; 2./ 126,50 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 10.07.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 126,50 лева до пълния предявен размер от 234,13 лева. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. В. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 60,79 лева – главница за дялово разпределение, дължима за периода от месец март 2017 г. до месец април 2019 г., както и за сумата в размер на 12,49 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2017 г. до 10.07.2020 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. В. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 65,70 лева – разноски в заповедното производство, и сумата от 506,68 лева – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, и трето лице – помагач на страната на ответника – Ц. Ч.

С..

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника В. Д. В.. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че по делото не е било доказано съществуването на договорно правоотношение между ищцовото дружество 1 и ответника с предмет доставяне на топлинна енергия до процесния имот с оглед липсата на ангажирани по делото доказателства за това – писмен договор между страните или други доказателства, удостоверяващи качеството на ответника на „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Сочи се, че своевременно – в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е възразил, че не е изключителен собственик на апартамент № 14, тъй като той е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от него и съпругата му – А.В. В.а. Оспорва се като недоказано твърдението на ищеца, че процесният имот е присъединен към абонатна станция на „Топлофикация София“ ЕАД. Сочи се допуснато от СРС нарушение на нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р.П., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи и моли за потвърждаване на решението на Софийски районен съд в обжалваната от ответника част. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени претенциите за дялово разпределение и за лихва върху главницата за дялово разпределение, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р.П..

Излагат се оплаквания за неправилност на решението в тази част. Оспорват се изводите на Софийски районен съд относно липса на материалноправна легитимация на „Топлофикация София“ ЕАД да претендира цената на услугата за дялово разпределение, като се сочи, че същата произтича от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия на дружеството – ищец. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на заявените претенции за дялово разпределение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна – В. Д. В., не е изразил становище по депозираната въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третите лица – помагачи – „Техем Сървисис“ ЕООД и Ц. Ч. С., не са изразили становище по депозираните въззивни жалби.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, в които са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. В. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1 268,90 лева до пълния претендиран размер от 1 588,66 лева – главница, представляваща доставена до процесния имот ТЕ, както и за разликата над сумата от 126,50 лева до пълния претендиран размер от 234,13 лева – лихва за забава върху главницата за ТЕ.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от районния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от СРС фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от лица с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от Софийски районен съд нарушения на 2 императивни материалноправни или процесуалноправни норми при неговото постановяване.

Във връзка с оплакванията относно неговата правилност, настоящият състав намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявените претенции: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

По въззивната жалба на ответника:

Между страните по делото и на етапа на въззивното производство /с оглед изричното възражение на ответната страна, обективирано във въззивната жалба/ е налице спор относно обстоятелството, свързано с установяване качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо, въззивният съд е надлежно сезиран и дължи произнасяне по този спорен факт от значение за решаване на делото /чл. 153 ГПК/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

В процесния случай между страните не е спорно, а и това обстоятелство се установява от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том II, рег. № 8382, дело № 183 от 12.10.2015 г. на нотариус Г.Г., рег. № 637 на НК, че ответникът В. Д. В. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ул. ****.

Договорът е сключен между третото лице – помагач на страната на ответника – Ц. Ч. С. – в качеството на продавач, и В. Д. В. – в качеството на купувач. От ангажираните пред въззивната инстанция писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак от 20.02.1999 г. и удостоверение за семейно положение изх. № 897/09.06.2020 г., се установява, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба на апартамент № 14 ответникът се е намирал в граждански брак с неучастващото по делото лице А.В. В.а, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 21 СК имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът се е разпоредил с процесния недвижим имот преди исковия период, а и липсват твърдения за това, поради което изводите на решаващия съд относно принадлежността на правото на собственост на топлоснабдения имот са обосновани.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за 3 потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът нито твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., поради което следва да се приеме, че ги е приел.