Решение № 331 от 09.12.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 358/2024
- Вид
- Решение № 331
- Подписан
- 09.12.2024
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Магдалена Кръстева Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.107, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137е · Закон за движението по пътищата
- чл. 140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 81, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 331 гр. Варна, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря ДарИ. Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000358 по описа за 2024 годИ.
Производството по делото е по реда на чл. 2 58 и следв. ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, едната от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез адв. Н. В., а другата от Н. М. Н., ЕГН**********, чрез адв. И. Л. против решение № 142/29.03.2024 г., постановено по търг. дело № 261/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна.
С въззивната жалба на застрахователното дружество решението се обжалва в осъдителната му част, с която застрахователят е осъден да заплати на Н. М. Н., следните суми: сумата над 8000 лв. до пълния присъден размер от 22000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие настъпилото на 21.07.2022 г.
ПТП в гр. Варна, кв. Аспарухово на бул. „Първи май" между лек автомобил марка „Ситроен" модел „Берлинго" с peг. № ХХХХХХХХ с водач С Г М -Д и Н. М. Н., водач на ППС марка „Мотор веспа" модел „Педалетка", при което при приближаване към пешеходна пътека, намираща се на бул. „Първи май", водачът на автомобил „Ситроен", модел „Берлинго" с peг. № ХХХХХХХ не спира, за да направи път на премИ.ващия се от ляво на дясно по пешеходната пътека Н. Н., при което водачът на автомобил с peг. № ХХХХХХХ, блъска ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на заявлението пред застрахователното дружество - 04.11.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата за горницата над 50 лв. до пълния присъден размер от 73,73 лв., представляваща обезщетение за претърпените 1 имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване от получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на заявлението пред застрахователното дружество
- 04.11.2022 г. до окончателното плащане.
Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваните му части. Основните възражения на застрахователното дружество са свързани със справедливия размер на обезвредата, който според застрахователя е завишен, както и с процента на определено съпричиняване на вредоносния резултат. Относно обезщетението за неимуществени вреди, счита, че първата инстанция не е отчела краткия оздравителен процес на пострадалото лице и липсата на трайни увреждания.
Сочи съдебна практика, която намира за релевантна.
По отношение на определения от съда размер от 1/3 на съпричиняването, се навеждат доводи за занижаването му. Основният мотив на жалбоподателя се извежда от обстоятелството, че пострадалият водач е управлявал нерегистрирано превозно средство, което въобще не е следвало да се намира на пътната мрежа. Претендира съпричиняване в размер на поне 50 %. Иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски в процеса.
Във въззивната жалба на Н. М. Н., чрез адв. И. Л. се обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Поддържа се, че изложените от съда мотиви не съответстват на установената фактическа обстановка. Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди смята за недостатъчен с оглед последствията от ПТП. Възражението за непоставена каска на пострадалия при управлението на превозното средство счита, че е преклудирано, въведено след срока за отговор на исковата молба, съответно неправилно разгледано от първата инстанция. Намира, че дори да e налице съпричиняване на вредата, то размерът от 1/3 е крайно завишен. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК такъв е постъпил само от Н. М.
Н., чрез адв. И. Л., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба от насрещната страна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт, настъпил на 21.07.2022 год. при съответното авторство, противоправност и вИ.. Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
2
Предмет на оспорване е единствено размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост и наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция – чл. 269, изр.2 ГПК.
По размера на вредите
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начИ. на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за справедливост.
Ищецът е бил на 69 години към датата на инцидента, физически здрав, без данни за налични хронични заболявания.
Съобразно представените писмени доказателства същият е получил мозъчно сътресение и 5 – сантиметрова разкъсно-контузна рана в тилната област на главата. В анамнезата по Епикриза, издадена от МБАЛ 3
„Света Анна – Варна“ е описана загуба на съзнание, но същата е снета по данни на пациента. Според мнението на експерта по допуснатата КСАТМЕ липсват обективни данни, както и свидетелски показания ищецът да е изпадал в безсъзнателно състояние в смисъл на пълна мозъчна кома след ПТП. Заключението на вещото лице е обосновано и в устните обяснения в о.с.з. и изцяло се кредитира от съда.
Ищецът е получил и световъртеж, за който двукратно е потърсил специализирана помощ /амбулаторни листи от 25.07.2022 год. и 28.09.2022 год. / и е провел медикаментозна терапия с Бетасерк, Ноотропил и Акутил.
Според показанията на св. В.Вълкова, дъщеря на ищеца, световъртежът бил толкова силен, че след изписването пострадалият лежал, а при ставане и придвижване ползвал чужда помощ. Показанията на свидетелката съответстват на събраните писмени доказателства, поради което се кредитират от съда. Макар и по-лек, световъртежът продължава и понастоящем, повече от 2 години след инцидента.
Ищецът е получил още кръвонасядания по вътрешните повърхности на двете бедра.
Три месеца след настъпване на ПТП кръвонасядането в областта на дясно бедро се е усложнило с развитието на подкожен хематом, което наложило провеждането на о перативно лечение за отстраняване на гнойната колекция през периода 20-25.10.2022 г.
Съгласно мнението на вещото лице медик влошаването на получените кръвонасядания се е получило в резултат на ненавременно предприето лечение от пострадалия чрез полагането на „поне“ един „болкоуспокояващ крем“ и топлото време /устни обяснения на вещото лице в о.с.з./ .
Същевременно обаче съдът отчита, че пострадалият не е бил изписан от болницата с нарочно предписание за констатираните двустранни хематоми.
Според показанията на св. Вълкова бедрата на пострадалия имали черно – лилав цвят. Ищецът ползвал кремове и мехлеми, предписани от личния лекар, и постепенно левият крак се подобрил. Когато започнал да вдига температура, потърсил помощ от личния лекар за десния крак и бил насочен към съдов хирург. Съдът не кредитира извода на вещото лице, че бездействието на ищеца е единствената причИ. за развитие на инфекция. Предприетото лечение с лекарствени средства без нарочно лекарско предписание, подлежи на установяване с всички доказателствени средства. Показанията на св.Вълкова обективират данни за предприето лечение по препоръка на личния лекар, доказателство за което е настъпилото подобрение в единия крайник. За инфектирания крак била потърсена своевременна помощ след вдигането на температура. Поради изложените причини съдът приема, че възпалението и оперативната интервенция на крака са усложнение, свързано с хематомите от ПТП, и болките и страданията във връзка с тях подлежат на възмездяване.
По делото е установено чрез заключение на СПЕ, че ищецът е изпитал нервно напрежение и тревожност по отношение на възстановителния процес. Към настоящия момент не се установява актуално психично 4 заболяване, но персистира лека тревожност.
По делото не е установена причинна връзка между ПТП и констатираното намаление на слуха /така заключение на КСАТМЕ /.
В заключение, отчитайки комбинирания характер на уврежданията и настъпилите усложения, понесените физически и психически травми, както и наличието на остатъчни негативни промени, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде увеличено до размер на 45 000 лева.
Така определеното обезщетение съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са и предвидените в Кодекса за застраховането лимити на застрахователното покритие на гражданската отговорност / чл. 492 КЗ/.
Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023 г., IV г. о., ГК /.
Сходството в хипотезите на първо място означава идентичност във времето на настъпване на вредите, което не е налице за част от цитираните във въззивната жалба на застрахователя решения. Отделно от изложеното автоматичното съотнасяне на казуса с други такива за претърпяно мозъчно сътресение без фрактура е недопустимо, тъй като в настоящия случай пострадалият е развил неврологичен симптом – световъртеж, персистиращ и понастоящем. Налице е и усложение, довело до оперативна интервенция.
ВОС е формирал извод и за понесени имуществени вреди в размер на общо 110,60 лева. Самостоятелни въззивни доводи за ревизия в раглежданата част не са наведени.