Определение № 631 от 30.03.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. София, 29.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100601023 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Инициирано е с частна жалба, депозирана от подсъдимия Т. Д., посредством защитника му адв. А.П. – САК, срещу протоколно определение от 09.03.2022 г. по н.о.х.д. № 14081/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав, с което на основание чл. 66, ал.1 от НПК е изменена наложената на подсъдимото лице мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в размер на 2 000,00 лева в „задържане под стража“.

Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, във връзка с което се сочи от една страна, че в конкретния случай не е налице необходимост от вземане на по - тежка мярка за неотклонение, доколкото по отношение на подсъдимия не са налице данни, сочещи на опасност да се укрие или да извърши престъпление. На следващо място се поддържа, че за насроченото за 09.03.2022 г. открито по делото съдебно заседание, подсъдимото лице Т. Д. е провело телефонен разговор сутринта със своя служебен защитник – адв. А.И., в който защитника е уведомен, че подсъдимият се чувствал зле – повръщал, имал температура, кашлял доста. Самата адвокат И. утвърждава, че от разговора със своя подзащитен установила, че същият не е в състояние да се яви за насроченото на горепосочената дата открито съдебно заседание пред Софийския районен съд за 09: 30 часа. Навежда се, че доколкото съществувала висока степен на вероятност подсъдимият да е заболял от COVID-19, предвид контактуването с лице, установено с посоченото заболяване, към момента на провеждането на съдебното заседание пред първата инстанция, съществувала обективна пречка за явяването на частния жалбоподател в зала. Възразява, че неявяването поради влошено здравословно състояние е от естество да доведе до налагане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“. На 1 последно място, пледира се, че доколкото частният жалбоподател е чужд гражданин, същият не е здравно осигурен в Република България, няма документ за трайно пребиваване в страната, поради което се застъпва, че няма как да му бъде издаден болничен лист, какъвто се издава за българските граждани и за чужди такива, притежаващи ЛНЧ. В подкрепа на твърдяното в жалбата пред въззивната инстанция са депозирани писмени доказателства, а именно: медицинско свидетелство от 09.03.2022 г., издадено от общопрактукуващ лекар в АПИМП д-р Л.С.К. и отрицателен тест за наличие на коронавирусна инфекция /на английски език, непреведен/.

Въз основа на изложените аргументи е и отправеното искане към въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт, доколкото наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“, не отговаря на целите, заложени в разпоредбата на чл. 57 от НПК.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 20.10.2020 г., Софийска районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия Т. Д. (Talai Dionis), роден на **** г. в Република Молдова, обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като деянието е извършено в съучастие и при предварителен сговор с подсъдимия М.А.М. – съизвършител и с подсъдимия С.С.С. – физически помагач.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 14081по описа за 2020 година на Софийски районен съд, НО, 94 състав.

В хода на първоинстанционното производство са проведени множество съдебни заседания, в следната хронология. Първоначално делото е насрочено за разглеждането му в открито разпоредително заседание на 14.12.2020 г. от 13:00 часа, но с разпореждане на съдията докладчик от 30.11.2020 г. и на основание Заповед № А-543/25.11.2020 г. на Председателя на СРС във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, разглеждането на делото е отсрочено за 08.02.2021 г. от 15:30 часа.

Видно от протокола, воден в съдебно заседание на 08.02.2021 г., на последното не е даден ход, тъй като адв. А.И. /служебен защитник на частния жалбоподател Т. Д./ не се е явила, макар и същата да е било редовно призована. Причина за неявяването на адв. А.И. на 08.02.2021 г. пред първата инстанция е внезапно влошаване на здравословното й състояние /вж. л. 103 от първоинстанционното дело/, като първият съд е отчел, че макар и представения болничен лист да не отговаря на изискванията на НМЕ, доколкото в последния не се съдържат данни за невъзможността И. да се яви пред орган на съдебната власт, то с оглед професуоналното участие на 2 защитника в качеството й на адвокат, констатираното несъответствие не е от съществено значение. Така делото е отсрочено за 12.04.2021 г.

Ход на делото не е даден и на гореспоменатата дата, а причина за това е неявяването на другия подсъдим по делото С.С.С., както и на служебния му защитник – адв. Ю.Б., и двамата редовно уведомени за датата и часа на заседанието. С протоколно определение от 12.04.2021 г. СРС изрично е указал на подсъдимите, че в случай на последващо искане за отлагане на делото поради влошено здравословно състояние представените от тях документи следва да отговарят на Наредбата за медицинската експертиза, т.е. следва да представят медицинско удостоверение по образец от лекарска комисия, че състоянието им е такова, че не позволява явяването им в съдебно заседание.

Като словесно е подчертано, че при представяне на документи, които не отговарят на указания стандарт, същите ще се зачитат като неудостоверяващи уважителна причина за неявяването им в съдебно заседание, а поведението им ще бъде санкциониран по предвидения за това в НПК инструментариум.

Предвид наличието на процесуални пречки за даван ход на делото, същото е отложено за 21.06.2021 г.

На 21.06.2021 г. е даден ход на разпоредителното заседание пред СРС, като с оглед изявленията на страните, е счетено, че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, поради което и същото е насрочено за разглеждане по реда на Глава 20-та от НПК в открито съдебно заседание на 11.10.2021 г. от 9:30 часа, за която дата и час всички са редовно уведомени от съдебното заседание.

На 11.10.2021 г. обаче отново са били налице процесуални пречки за даване ход на производството, защото адв. А.И. в качеството си на служебен защитник на подсъдимия Т. Д. не се е явила в залата, въпреки че е била надлежно уведомена, като за процесното наказателно дело адв. И. е преупълномощила адв. И.В.. Последният обаче е заявил пред съда, че не е запознат с делото, объркал се, че се касае за разпоредително заседание, не може да окаже адекватна защита на подсъдимия, а последният освен това държал да бъде представляван от адв. И., затова и моли съда да не дава ход на делото. След проведено тайно съвещание, съдът е намерил, че ход на делото не следва да се даде, а последното следва да се отложи за 01.12.2021 г. В определението си съдът е приел, че причина за недаване ход на делото са именно изявленията на адв. В., че не е запознат с материалните по делото, респективно не може да бъде полезен в защитата на своя подзащитен, а не желанието на подсъдимия Д. именно адв. И. да осъществява защитата му.

Горното е мотивирано с оглед спецификата на служебната защита, при която подсъдимият няма право на одобрение, още по-малко избор и подбор при назначаването на служебен защитник, такава възможност съществува единствено при изборното упълномощаване.

В следващото съдебно заседание, проведено на 01.12.2021 г., подсъдимият Т. Д., редовно призован, не се е явил, като по делото е била 3 депозирана молба от служебния му защитник – адв. И., че подзащитният й е получил хипертонична криза на 29.11.2021 г., за което му е назначена медикаментозна терапия, както и домашно-стаен режим на лечение, наред с това бил в контакт с ковид-19 болно лице, поради което явяването му в съдебното заседание е невъзможно. По повод здравословното състояние на подсъдимия са представени медицинско свидетелство от общопрактикуващ лекар в АПИМП д-р Л.К. със заключение – хипертония артериалис кризис и посочване, че се нуждае от домашно-стаен режим и лечение за пет дни, представен е и лист за извършен амбулаторен преглед. В същото съдебно заседание не се е явила и адв. Ю.Б. – служебен защитник на подсъдимия С.С.С., същата е била редовно призована. Делото е отложено за разглеждане на следваща дата – 14.02.2022 г. от 9:30 часа.

С разпореждане от 07.02.2022 г. в закрито заседание разглеждането на делото е отсрочено за резервна дата 09.03.2022 г. на осноание Заповед АС34/24.01.2022 г. с оглед броя на страните – трима подсъдими, четирима защитници, двама частни обвинители, които се представляват от повереник, прокурор и всички други лица, които следва да вземат участие – преводачи и свидетели, а и с оглед съдебно-следствените действия, които предстои да бъдат извършени.

В следващо съдено заседание на 09.03.2022 г. ход на делото не е даден за поред път, поради наличието на абсолютна процесуална пречка – неявяването на подсъдимия Т. Д. в зала, редовно призован. Причина за неявяването на г-н Д. в съдебното заседание е влошеното му здравословно състояние – чул се сутринта с адв. И. и й споделил, че се чувства зле, а самата тя го посъветвала по-добре да стои вкъщи, отколкото да зарази десет човека в залата. Не са представени доказателства за твърдяното здравословно неразположение на подсъдимия. С протоколно определение от същата дата и на основание чл. 66, ал. 1 от НПК, Софийски районен съд е изменил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „гаранция в пари“ в размер на 2 000,00 лева в „задържане под стража“ За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че основната цел на мярката за неотклонение е осигуряване явяването на подсъдимия на съдебното заседание, като в случая е налице поредно неявяване на подсъдимия Т. Д., съпроводено с молба, в която се сочи като причина за неявяването му – влошено здравословно съъстояние, но нито един от представените от него медицински документи не отговарят на критериите по НМЕ, въпреки че същият е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, респективно и присъствието му в съдебно заседание е задължително. Последното е мотивирало и извод за поставяне под съмнение адекватността на изпълняваната спрямо подсъдимия до този момент мярка за неотклонение „парична гаранця“ в размер на 2 000 лева, с оглед което районният съд е намерил, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НПК и е изменил същата в „задържане под стража“ , като е съобразил, че съдът в предишно съдебно заседание е предупредил всички подсъдими, че в случай на 4 последващо отлагане на делото по медицински причини, болният следва да докаже състоянието си по реда, установен в Наредбата за медицинската експртиза.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирани страни в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Подсъдимият Т. Д. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.

195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 1944, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години, като може да се наложи и наказание „конфискация“ до една втора от имуществото на виновния. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, респективно неявяването му без наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда чрез вземане на мярка за неотклонение, респективно наложената такава би могла да се измени в по – тежка.