Определение № 401 от 16.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. София, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600486 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. глава XXII от НПК

С определение от 27.03.2024 г. по НЧД № 1593/2024 г. по описа на СГС, е оставено без уважение искането на лишения от свобода Б. К. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда от 14.03.2017г. по дело № 1 Ks21Js8399/2016г. на ОС - Вайден, Република Германия наказание лишаване от свобода за срок от 10 години, приета за изпълнение в Република България с определение от 11.03.2020г. по НЧД № 921/2020 г. по описа на СГС.

Срещу определението е постъпила частна жалба от упълномощения защитник на лишения от свобода С. - адв. Р. В., с която се иска да бъде отменено определението на СГС и да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения. Изтъкват се доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, тъй като съдът не е изградил изводите си въз основа на приложения по делото доклад на затворническата администрация. Защитата твърди, че по делото са налице достатъчно данни за поправянето на подзащитния му, обосновавайки се с липсата на извършени нарушения и наложени наказания, многократното му награждаване, трудовата му ангажираност и включването му в образователна програма на територията на затвора. Счита, че са налице всички изискуеми предпоставки по чл.439а от НПК, поради което моли определението на СГС да бъде отменено и да бъде уважена молбата на лишения от свобода С.. Прави искане да бъде изискано от затворническата администрация да бъдат изготвени актуални доклад и становище за нуждите на настоящото производство. Към частната жалба са представени писмени доказателства – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на СМР, платежно нареждане фактура и 3 бр. декларации за жилищната и 1 трудовата обезпеченост на осъдения С., в случай, че бъде условно предсрочно освободен.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искане на осъдения С. чрез защитника му адв. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с присъда от 14.03.2017г. по дело № 1Ks21Js8399/2016г. на ОС – Вайден, Република Германия, приета за изпълнение в Република България с определение от 11.03.2020г. по НЧД № 921/2020г. по описа на СГС.

Видно от приложената справка от Затвора - гр. София, към 27.03.2024 г. лишеният от свобода С. е изтърпял фактически 6 години, 7 месеца и 17 дни, като към тази изтърпяна част са зачетени 11 месеца и 25 дни от работа или общо 7 години, 7 месеца и 10 дни. Следователно правилно първоинстанционният съд е констатирал, че е налице първата изискуема предпоставка на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно: осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Правилна и законосъобразна е преценката на първоинстанционният съд, че не е налице втората изискуема предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Резонно в тази посока СГС се е обосновал с приложения по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС. В същия е отразено, че първоначалните стойности на риска от рецидив са констатирани средни стойности – 75т., които през 2021г. за повишени до 80т. (висок риск) с оглед цялостното поведение на лишения от свобода и промяна на правния му статус. Актуалната оценка на риска от рецидив продължава обаче да бъде със средни стойности, въпреки редуцирането на стойностите до 69т. Отбелязано е, че са налице положителни промени в дефицитните зони - отношение към правонарушението, трудова дейност, междуличностни проблеми и уменията за мислене. Посочено е още, че не са налице данни за сериозни вреди за осъдения, за обществото, за служителите на затворническата администрация и за останалите лишени от свобода.

Въззивният съд се съгласява със защитата, че положително следва да бъдат оценени и данните за добро поведение на лишения от свобода в пенитенциарното заведение, липсата на конфликти, за проявена инициатива за включването му в трудова дейност и образователни програми. Осъденият С. е назначен последно на работа със Заповед № 179/27.09.2022г. като „чистач – коридор 9 гр“, като оттогава продължава да изпълнява задълженията си и към настоящия момент. Освен това, той в условията на затвора продължава и образованието си, като през настоящата учебна година е ученик в 10 клас.

Положително настоящата инстанция оценява и участието му в различни 2 културни и спортни мероприятия, провеждани на територията на затвора – участие в турнири по бокс и футбол, конкурс на тема „150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски“, както в специализирана корекционна програма „Умение за мислене“ Награждаван е многократно - със заповеди № 164/29.03.2021г. и № 12/25.01.2022г. с „писмена похвала“, със заповеди № 112/02.06.2022г., №191/19.09.2022г., №255/13.12.2022г., №55/09.03.2023г., №153/12.10.2023г. и № 12/26.01.2024г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа“. САС се дистанцира от твърдението на защитата, че лишеният от свобода е ненаказван, но отчита, че наложените му дисциплинарни наказания датират от 2020г. и 2021г. (Заповед № 575/23.12.2020г. и Заповед №181/11.06.2021г.), което обстоятелство сочи към прогрес в нагласите му за спазване на установените правила в пенитенциарното заведение.

С атакуваното определение първоинстанционният съд обосновано е приел, че осъденият не е дал достатъчно доказателства за надхвърлящо обичайното добро поведение при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Продължават да са налице дефицитните зони, установени с първоначално изготвения доклад, макар и с частично занижени стойности и въпреки промяната на режима от „строг“ в „общ“, считано от 01.08.2023г.

(Заповед № 49/01.08.2023г. на Началника на СЦЗ). В тази връзка резонно първоинстанционният съд е ценил и приложената в съдебно заседание актуална оценка на психичното и емоционално състояние на лишения от свобода от 26.03.2024г., от която е видно, че той е личност с противоречиво поведение, че не е последователен при планиране и разрешаване на проблеми си и че често се влияе от своята импулсивност, която се отразява и в действията му. Основателно СГС се аргументирал и с обремененото съдебно минало на С., който е осъждан неколкократно, като за част от тях (по НОХД №5646/2015г. и НОХД №9081/2016 г.) му е налагано наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отлагано на основание чл. 66 от НК.

Предходните наказания лишаване от свобода не са оказали необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект върху личността му и не са му подействали възпиращо за извършване на деянието, за което е осъден от германския съд. Поради тези съображения, въззивната инстанция счита, че за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, е необходимо осъденият да премине през всички етапи на пенитенциарната система и корекционният процес да бъде завършен.

Неоснователно е искането на защитника на лишения от свобода С. за изготвянето на актуален доклад на основание чл. 155 от ЗИНЗС и становище от затворническата администрация. Макар докладът и становището на затворническата администрация да са изготвени преди два месеца, същите отразяват развитието на поведение на лишения от свобода през целия период на изтърпяване на наказанието, в т.ч. и на започналия поправителен процес на Б. С. и полаганите от усилия в тази връзка за водене на законосъобразен начин на живот. Времевият интервал от два месеца не се отразява чувствително върху преценката на решаващите инстанции за наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т.1 от НК, тъй като доказателствата по делото 3 сочат за необходимостта от продължаване изпълнение плана на присъдата и постигането на заложените в него цели.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. чл. 345 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изискано на защитата за изготвяне на нов доклад и становище от затворническата администрация.

ПОТВЪРЖДАВА определението от 27.03.2024 г. по НЧД № 1593/2024 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Б. К. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда от 14.03.2017г. по дело № 1Ks21Js8399/2016г. на ОС – Вайден, Република Германия наказание лишаване от свобода за срок от 10 години, приета за изпълнение в Република България с определение от 11.03.2020г. по НЧД № 921/2020 г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4