Решение № 345 от 13.12.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 426/2023
- Вид
- Решение № 345
- Подписан
- 13.12.2023
- Състав
- Анета Николова Братанова, Георги Йовчев, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 267, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 162, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 326, ал.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 345 гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000426 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕР ДЖИ БИ“ ЕООД-гр. Варна, представлявано от Д Р Х, чрез адв. А. Х., против решение № 120/13.03.2023 г., постановено по т. д. № 66/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта , с което е уважена исковата претенция на „ПРЕСТИЖ ХОУМ“ ООД-гр. Варна, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата общо от 24 274,10 лв., представляваща платени на отпаднало основание суми по развален договор за учредяване права и строителство от 13.06.2019 г. и анекс № 1/25.07.2019 г.
Въззивникът обжалва решението и в частта, с което съдът е отхвърлил възражението за съдебно прихващане за горната сума, както и в частта за разноските.
Поддържа се, че решението в обжалваните му части е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Изложени са конкретни оплаквания по пера за различните части от исковата претенция. По отношение претенцията за депозит за проектиране, почистване на терен и събаряне на постройка съдът е кредитирал заключението на първоначалната експертиза в нарушение на чл. 202 ГПК.
1
Дейностите по разчистване на терена и събаряне на съществуващата постройка са изпълнени от ответника. Съдът не е съобразил и извършеното от ответника плащане в полза на „Посейдон проджект мениджмънт“ ООД.
Налице е доказано изпълнение до размер на 8 657, 90 лева. За разликата от 19 79, 04 лева /т.е. за 11 133, 14 лева/ исковата претенция е неоснователна поради погасяването й чрез прихващане с насрещно вземане на ответника – настоящ въззивник, по фактура 0100000357/29.12.2019 г., на осн. чл. 103 ЗЗД.
Поддържа се още основателност на възражението за прихващане с насрещно вземане по фактура № 0100000358/29.12.2019г., съставляваща заплатена от ответника сума за изготвяне на ПУП за процесния ПИ с идентиф. № 10135,2526,104. При съобразяване на насрещните вземания на ответника, със сумата от 3 113,98 лв. следва да се счита за частично погА.а чрез прихващане и исковата претенция от 11 246,02. За разликата от 8 132,04 лв. въззивникът не оспорва исковата претенция по основание и размер. По отношение претенцията за такси за Община Варна и доклад за съответствие от строителния надзор /1 369,08 лв./, счита същата за изцяло недължима, тъй като докладът е бил изготвен от трето лице „ Тест билдинг Варна“ и дължимата сума от 2 083,20 лв. по фактура с № 122/29.12.2021 г. е била изцяло заплатена. Въззивникът твърди още ирелевантност на основанието, на което е отпаднала договорната връзка. В обобщение, поддържа направените в първоинстанционното производство възражения за прихващане – извънсъдебни и съдебни.
Въззивникът поддържа и твърденията, че причината за неизпълнение на договорните задължения са били форсмажорни обстоятелства, а не проявена небрежност и недобросъвестност на ответника – настоящ въззивник.
Моли съда да отхвърли исковата претенция за сумата от 24 274,10 лв. като неоснователна, ведно със законовите последици, като се прави искане за присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, за двете инстанции съобразно изхода от спора по делото. Не се правят искания по доказателствата.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по жалбата страна „ПРЕСТИЖ ХОУМ“ ООД, чрез адв. В. П.-Д., с който се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени 2 съображения за това. Моли съда да остави решението в обжалваните му части в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на постановения съдебен акт
С обжалваното решение съдът се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по защитното възражение за прихващане на ответника, което е и основание на предявената въззивна жалба.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК е прието, че по възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погА. чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
С оглед на изложеното решението на ВОС следва да бъде обезсилено в коментираната част. Възражението за прихващане на ответника следва да бъде разгледано от въззивната инстанция като защитно средство срещу уважената осъдителна претенция.
По съществото на спора
С Решение № 120/13.03.2023 год., постановено по т.д.№ 66/2022 год.
ВОС е осъдил „Ер Джи Би“ ЕООД, ЕИК 147232088, седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Дебър“ 18, ет. Партер, офис 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Престиж Хоум“ ООД, ЕИК 202758309, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, жк. Виница, ул. Овеч 10, ет.4, ап.7, общата сума от 32 406,14 лв. /тридесет и две хиляди четиристотин и шест лева и четиринадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда /03.02.2022г./ до окончателното изплащане на задължението, представляваща платена на отпаднало основание сума, от които 19 791,04 лв. – депозит за проектиране и почистване на терен и събаряне на постройка, 11 246,02 лв. – депозит, 3 предназначен за включване в кооперация за ВиК „Панорама“ и 1 369,08 лв. – такси за община Варна и доклад за съответствие от строителния надзор, всички заплатени по сключения между страните Предварителен договор за учредяване на права и строителство от 13.06.2019г., Допълнително споразумение No 1 от 25.07.2019г. и Допълнително споразумение No 2 от 28.01.2021г., който е развален от страна на ищеца, поради неизпълнение на задълженията на ответника, на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В решаващите си мотиви ВОС е приел, че е налице д оговорно правоотношение между ищеца, в качеството му на възложител и ответника, в качеството му на изпълнител, съобразно сключения Предварителен договор за учредяване на права и строителство от 13.06.2019 г., като към същия са сключени и Допълнително споразумение № 1 от 25.07.2019г. и Допълнително споразумение № 2 от 28.01.2021г. Ищецът е заплатил авансово на ответника под формата на депозит общо сумата от 32 406,25 лв. в изпълнение на сключеното между страните допълнително споразумение №1 към Предварителния договор, от които 19 791,04 лв. за проектиране и почистване на терена и събаряне на постройката, 11 246.02 лв. - за включване в кооперация за ВиК „Панорама" и 1 369,08 лв. такси за община Варна и доклад за съответствие от строителния надзор. Договорът е развален от възложителя поради виновно неизпълнение от изпълнителя. Поради развалянето на договора, ответникът дължи връщане на авансово платените суми от възложителя.
Решението е предмет на частично обжалване за сумата от 24 274,10 лв., следвателно – същото е влязло в сила в осъдителната си част досежно сумата от 8 132, 04 лева.
Частичното влизане в сила на съдебното решение обуславя извод за непререшаемост на спора досежно развалянето на облигационната връзка като правнорелевантен факт за връщане на даденото от възложителя. След влязло в сила решение, което установява със сила на пресъдено нещо вземане н а отпаднало основание, ответникът не може да оспорва само част от дължимото с твърдения, че разваляне не е настъпило. Горното следва от преклудиращото действие на съдебното решение по отношение на фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права, за унищожаване или разваляне на 4 сделки, на които се основава съдебно признатото право /Решение № 50125 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 994/2021 г., I т. о., ТК/.
С оглед така формираните правни изводи, съдът приема, че облигационната връзка между страните по Предварителен договор за учредяване на права и строителство от 13.06.2019 г. и допълнителни споразумения към него е надлежно развалена от възложителя поради съществено виновно неизпълнение на изпълнителя /чл. 87, ал.1 ЗЗД/.
Обективираните във въззивната жалба възражения на изпълнителя - за неизправност на възложителя и за наличие на форсмажорни обстоятелства, свързани с извънредната епидемична обстановка, не следва да бъдат разглеждани по същество с оглед частичното влизане в сила на съдебното решение.
Възникналото основно облигационно правоотношение между страните съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл.258 и следв. ЗЗД и едновременно с това - на предварителен договор по чл.
19 ЗЗД за прехвърляне на вещни права в полза на изпълнителя при условия и срокове, подробно посочени в договора. Същевременно в чл. 2, ал.3 от договора е посочено, че възложителят «може да инвестира» и свои собствени средства, срещу насрещна престация – площи в сградата на цена от 330 евро без ДДС/кв.м.
В допълнително споразумение № 1/25.07.2019 год. страните са приели, че възложителят ще инвестира в проекта собствени средства в размер на 240 000 евро, срещу които ще получи допълнителни площи от 660 кв.м., конкретизирани в последващо споразумение. Уговорените площи няма да бъдат прехвърляни от възложителя на изпълнителя и със същите ще бъде намален обема на прехвърляните вещни права по чл. 2, ал.1 от основния договор.
Страните са приели график за инвестиране, според който възложителят е поел задължението да финансира строителството преди издаването на разрешение за строеж за целеви дейности, подробно посочени в §1 от споразумението. Остатъкът от инвестицията е уговорена като дължима след издаването на разрешение за строеж по допълнително уточнен график. В изпълнение на допълнителното споразумение възложителят е превел по сметка на изпълнителя 32 406,14 лв. Основанието и размера на преведената 5 сума не се оспорват от страните в производството.
Установеното в производството разваляне на облигационната връзка води до прекратяване на правоотношението във всички негови части, вкл. и в частта относно уговореното финансиране срещу РЗП. В полза на възложителя се дължи връщане на дадените средства, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
По насрещните възражения на ответника – изпълнител:
Договорът за изработка и по-специално онази негова разновидност, отнасяща се до извършването на строителни работи е с продължително изпълнение. Строителният процес се характеризира с технологична и времева последователност на етапите в изпълнението. Ето защо, развалянето на такъв договор има действие само занапред. Съобразно трайно установената съдебна практика, изпълнителят има право на възнаграждение за престирания труд дори когато впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна /така Решение № 196 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 747/2009 г., III г. о., ГК по чл. 290 ГПК/. Горният извод следва и по арг. от разпоредбата на чл. 267, ал.1, изр. 2 ЗЗД. Следователно – въпросът за неизпълнението и вината на страните няма релевантно значение за претендираната отговорност. Възраженията на ответника за виновно договорно неизпълнение на ищеца, респ. възраженията на изпълнителя за неоказано съдействие от кредитора, нямат релевантно значение за изхода на спора и не подлежат на разглеждане по същество. Сочените въпроси имат релевантно значение единствено при предявени насрещни права на възложителя за понесени вреди от неизпълнението на договорната връзка.
Разпечатката съдържа 38 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52dca62e-06a0-44bc-b42c-764dd36df147