Решение № 3086 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3086 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110123933 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] срещу К. П. Б. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 378,98 лева, представляваща останалата неплатена част от главница по запис на заповед, издаден на 25.03.2022 г. за сумата от 445,80 лева с падеж на 25.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. дело № 51579/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав са издадени Заповед № 3223/27.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че на 25.03.2022 г. в полза на „И.“ е издаден запис на заповед от ответницата К. Б. за сума в общ размер от 445,80 лева. Посочва, че ценната книга е издадена като допълнително обезпечение на задълженията на ответницата, произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/25.03.2022 г. Твърди, че въз основа на последния на Б., в качеството й на кредитополучател, е предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 400 лева със срок за връщането й от 5 месеца, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 3,40 %. Поддържа, че потребителят усвоил заемната сума, за което е издаден разходен касов ордер от 25.03.2022 г. С това, фактическият състав на договора е завършен и между страните е породено договорно правоотношение. По силата на клаузата на чл. 22, ал. 1 от сключения договор за кредит потребителят издава запис на заповед в полза на кредитора [фирма] за сумата по Схема на 1 плащания, представляваща приложение № 1 към договора. Посочва се, че в последната са посочени броят, размерът, периодичността и датите на погасителните вноски. Ищцовото дружество излага, че от страна на кредитополучателят е погасена само първата вноска с падеж на 25.04.2022 г. и с обща дължима сума от 66,82 лева, от която 53,22 лева главница и 13,60 лева договорна лихва. Посочва, че останалите четири вноски в общ размер от 378,98 лева, съответно с падеж на 25.05.2022 г. и в размер от 75,92 лева – 64,13 лева главница и 11,79 лева лихва; с падеж на 25.06.2022 г. и в размер от 86,89 лева – 77,28 лева главница и 9,61 лева лихва; с падеж на 25.07.2022 г. и в размер от 100,10 лева – 93,12 лева главница и 6,98 лева лихва и с падеж на 25.08.2022 г. и в размер от 116,07 лева – 112,25 лева – главница и 3,82 лева лихва, останали непогасени от Б.. Поради допуснатото от нейна страна договорно неизпълнение, кредиторът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основан на документ – запис на заповед, като в хода на проводеното заповедно производство е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу която длъжникът е възразил. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция чрез признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 378,98 лева, представляваща останалата неплатена част от главница по запис на заповед, издаден на 25.03.2022 г. за сумата от 445,80 лева с падеж на 25.04.2022 г. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и присъждане на сторените разноски по делото.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата К. П. Б., чрез пълномощника си адВ. М. Л., оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № кредит № ***/25.03.2022 г., както и, че последният е обезпечен с процесния запис на заповед.

Възразява срещу претенцията на ищеца с довод относно липсата на валидно каузално правоотношение, което да е обезпечено с ценната книга. Конкретно оспорва действителността на договора за кредит поради допуснати протИ.речия с разпоредбите на ЗПК. Намира, че в случая липсва изрично посочена договорна лихва, която съгласно чл. 10 ЗПК е съществен елемент от съдържанието на договора. Предвидено е, че ГПР възлиза на 49,363 %, но не и изрично уговорен лихвен процент, както и общата сума, подлежаща на връщане. В отговора ответницата поддържа, че този порок не може да бъде отстранен чрез вписване на лихвения процент в приложението към договора. Липсва яснота по какъв начин е формиран годишният процент на разходите по кредита – какво точно е включено при определянето му. Ответницата счита, че тези пороци обуславят недействителността на договора за кредит, а оттук и на записа на заповед, доколкото действието на последното е предпоставено от наличието на действително каузално правоотношение. К. Б. оспорва да е получила главници по кредита в твърдения от ищеца размер. Счита, че дори и да дължи връщане на суми по договора за кредит, то това е на различно правно основание – под формата на неоснователно обогатяване, а не по запис на заповед. С тези доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.

В настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът отправя искане за признаване за установено съществуването в правната му сфера на парично вземане от ответницата, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 51579/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, удостоверено в запис на заповед от 25.03.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ записът на заповед е абсолютна търговска сделка.

Същевременно последната има хактера на едностранна и абстрактна сделка, доколкото основанието за плащане не е елемент на съдържанието и не е условие за действителност на ефекта. Едновременно с това, като формална сделка записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е валиден само когато са налице всички елементи, предписани от закона – чл. 535 ТЗ, с изключение на изрично посочените в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Като абстрактна ценна книга записът на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл.

535, т. 1 ТЗ.

Следователно, възникването в полза на ищцовото дружество на процесното вземане, основано на ценна книга – запис на заповед, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, качеството си на поемател или легитимиран приносител на процесния запис на заповед от 25.03.2022 г., отговарящ на императивните изисквания на чл.

535 ТЗ, издател на който да е ответницата.

Съдът намира, че представения в оригинал по ч. гр. дело № 51579/2022 г. (л. 7 от делото), приложено по настоящото, запис на заповед от 25.03.2022 г. съдържа всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ и представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление, което обстоятелство по същество е останало неоспорено от ответната страна. В процесната ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед“ както в заглавието, така и в текста на същата – арг. чл.

535, т. 1 ТЗ. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 445,80 лева, както и предвиденият в чл. 536, ал. 1 вр. чл. 535, т. 3 ТЗ задължителен реквизит – падеж, който е сред изрично посочените в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден. В записа на заповед са посочени място на издаване – град София, Цариградско шосе № 91 и място на 3 плащане – град Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ № 2, вх. Б, ет. 1, офис 5 – при [фирма], а като кредитор - ищецът по настоящото дело. Вписана е датата на издаване на записа на заповед – 25.03.2022 г. и върху него е положен подписът на издателя – ответницата по делото К. Б., обстоятелство, неоспорено от нея в хода на процеса.

Същевременно съдът взе предвид обстоятелството, че приелият платец е пряк менителничен длъжник, поради което на падежа менителничният кредитор трябва да поиска плащане именно от него чрез т.нар. пряк менителничен иск, като за ангажиране на отговорността му е необходимо единствено да се поиска плащане. Прекият менителничен иск принадлежи на легитимирания кредитор срещу издателя по записа на заповед за изпълнение /плащане/ на задължението по записа на заповед. Предявяването на пряк менителничен иск не е обусловено от протест, тъй като ответник по него е прекият длъжник – издател на записа на заповед.

В настоящия случай ищцовото дружество [фирма] претендира процесното вземане по силата на запис на заповед от 20.03.2022 г. в качеството си на кредитор срещу ответницата К. Б., като издател на менителничния ефект, поради което за настъпване изискуемостта на вземането е достатъчно настъпването на определения падеж – изтичане на уговорения срок за плащане на паричната сума.

Изясни се, че с исковата молба ищецът въвежда твърдения за съществуващо между страните каузално облигационно правоотношение, породено от сключен между тях договор за потребителски кредит от 25.03.2022 г. за обезпечаване на вземанията по който е издаден процесният запис на заповед.

С отговора на исковата молба ответницата не отрича наличието на каузалната сделка, както и връзката й с абстрактната такава, въвеждайки възражения относно валидността на договора за кредит.

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът–кредитор следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В мотивите на тълкувателния съдебен акт е прието също, че при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя от страните е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

Следователно, с оглед въведеното от ищеца каузално правоотношение и проведеното 4 оспорване на действителността му от ответната страна, в тежест на ищеца е и да установи наличието на твърдяната валидна каузална сделка – договор за потребителски кредит № ***/25.03.2022 г. и връзката й с абстрактната такава – записът на заповед от 25.03.2022 г., както и изпълнение на задълженията си по каузалната сделка.