Решение № 179 от 20.12.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Самоков, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200027 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В. Б. С. от гр. Сапарева баня обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено от Е. П. Ф., на длъжност „Началник група“ към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за отмяна на наказателното постановление поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. В. С., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност по изложените в нея съображения.

В писмо рег. № 338000-3722/10.07.2023 г. Началникът на РУ – Самоков изрично посочва, че административно-наказващият орган – Началник група „Охранителна полиция“ в ОДМВР – София, РУ – Самоков – в качеството си на въззиваема страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, вр. т. 1 от Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ВКС и ВАС потвърждава всички процесуални действия, извършени не от него като въззиваема страна, а от РУ – Самоков във вече проведеното съдебно производство, като не възразява срещу нередовното му призоваване за съдебните заседания поради изпращане на призовките и съобщенията не до него, а до учреждението РУ – Самоков и следва да се счита за редовно призоваван в хода съдебното производство. Въззиваемата страна не заявява становище по съществото на жалбата.

1

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на този АУАН за описаните в него деяния компетентен административнонаказващ орган е издал обжалваното НП в законоустановения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Компетентността на административнонаказващия орган се извежда от обстоятелствата, че към датата на издаването на НП (3.11.2021 г.) Е. П. Ф. е бил назначен на длъжността „Началник на група „Охранителна полиция““ в РУ – Самоков и към същата дата я е изпълнявал (вж. писмо рег. № 338000-1303/25.2.2022 г. от Началника на РУ – Самоков), а съгласно т. 2.9 от представената Заповед рег. № 8121з515/14.5.2018 г. на Министъра на вътрешните работи началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) да издават наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП, извършени на обслужваната територия. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на единство между АУАН и НП относно описанието на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. За осигуряване на правото на защита на жалбоподателя в административнонаказателното производство наличието на такова единство е необходимо, но то не може да е равнозначно на пълна словесна идентичност между описанията на нарушението в обстоятелствените части на АУАН и на НП. Това е така, защото съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган има правомощия, преди да се произнесе по преписката, да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост; да прецени възраженията и събраните доказателства; да извърши разследване на спорните обстоятелства. Вън от съмнение е, че при осъществяване на тези свои правомощия е допустимо административнонаказващият орган допълнително да формира собствени изводи за 2 обстоятелства от предмета на доказване, очертан от АУАН. Ако тези изводи подкрепят безспорната установеност на извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), то отразяването им в обстоятелствената част на НП следва да се разглежда като излагане на мотиви на административнонаказващия орган.

Именно това е сторил административнонаказващият орган в случая – възприел е фактическата констатация на актосъставителя, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и е пояснил какви установени обстоятелства подкрепят този извод, а не е въвел за пръв път в НП непредявени дотогава на жалбоподателя факти от състава на нарушението.

Останалите доводи на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения касаят въпроси по съществото на административнонаказателното обвинение и съображенията на съда по тези въпроси ще бъдат изложени по-долу.

Относно административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства – АУАН с бланкови серия и номер .., съставен на 6.5.2021 г. от В. М. П., на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ – Самоков и 3 бр. справки по история за превозно средство с рег. № .. от автоматизирана информационна система, изпратени до съда с писмо рег. №130000-1951/22.2.2022 г. от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Кърджали, както и от свидетелските показания на актосъставителя В. П. се установява, че на 6.5.2021 г. около 13,20 ч. на път ІІІ-..на кръстовището за с. Б. с посока на движение към път ІІ-..жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № .., регистриран като собственост на Б.Р. В. от гр. К., като по това време регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил била служебно прекратена поради това, че автомобилът не бил пререгистриран в законоустановения срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

От детайлната и съвкупна преценка на справките от ОДМВР – Кърджали, служебно изискани от съда по реда на чл. 107, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, се установява, че на 26.02.2021 г. в съответната автоматизирана информационна система на МВР служебно е регистрирано подаване по електронен път на заявление по преписка № .. от нотариус № ..по регистъра на Нотариалната камара за сключен договор за продажба на МПС с рег. № .., по който договор приобретател е именно жалбоподателят В. Б. С.. Същият не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП в двумесечен срок от придобиването на МПС да подаде заявление за промяна в регистрацията му, поради което след изтичането на двумесечен срок от 26.2.2021 г. регистрацията на това МПС е служебно прекратена на 30.4.2021 г. Тя е възстановена впоследствие въз основа на заявление № .., регистрирано на 10.5.2021 г., като 3 превозното средство е отчислено от ОДМВР – Кърджали и е зачислено в ОДМВР – Кюстендил, регистрирана е промяната в собствеността му, осъществена с договора от .. г. и за това МПС са издадени табели с регистрационни номера ...

Въз основа на гореобсъдените доказателства безспорно се установява, че от обективна страна деянието на жалбоподателя се изразява в действие - в това, че на 6.5.2021 г. около 13,20 ч. на третокласен път ІІІ-..на кръстовището за с. Б., Община Самоков, с посока на движение към път ІІ-.., същият е управлявал лек автомобил „Ф.

Г.” с рег. № .., чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДвП на 30.4.2021 г. поради неизпълнението на задължението на приобретателя на този автомобил да заяви промяна в регистрацията му в двумесечен срок от придобиването. Управлението на МПС със служебно прекратена на законно основание регистрация е конкретна проявна форма на изпълнителното деяние на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Именно жалбоподателят е придобил лекия автомобил „Ф. Г.” с рег. № .. с договор за продажба от .. г., сключен с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с № .. в регистъра на Нотариалната камара. Поради това за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП да заяви промяна в регистрацията на това МПС като го регистрира на свое име в двумесечен срок от придобиването му.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 144, ал. 5 от ЗДвП. Тя гласи, че при сделка с пътно превозно средство приобретателят може да заяви предварително изготвяне на свидетелството за регистрация, в случай че не се извършва подмяна на регистрационни табели, като информацията се подава към Министерството на вътрешните работи заедно с информацията за сключения договор. Действително, съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № І-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр.

31/2000 г., в редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 47/2019 г., действаща към 26.2.2021 г. - датата на сключване на договора) подмяната на регистрационните табели на пътното превозно средство не е била задължителна, но и в този случай съгласно чл.

144, ал. 5 от ЗДвП приобретателят на пътното превозно средство е следвало допълнително да заяви предварително изготвяне на свидетелството за регистрация.

Видно е от справките от ОДМВР – Кърджали относно постъпилата информация от нотариус № 594 в регистъра на Нотариалната камара, че тя не е била съпроводена с такова негово заявление, а и жалбоподателят в иначе пространната си жалба изобщо не твърди да е подал такова. Липсата на такова негово заявление се потвърждава и от обстоятелството, че на 10.5.2021 г. той е предприел действия за възстановяване на служебно прекратената регистрация, при което за пътното превозно средство са 4 издадени нови регистрационни табели с номера ...

Тези обстоятелства обосновават несъмнен извод, че при спирането му за проверка на .. г. около 13,20 ч. жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, което самият той е придобил с договор за продажба, сключен на 26.2.2021 г. и че в двумесечен срок от придобиването му той не е заявил промяна в регистрацията му. Знанието у жалбоподателя за тези факти обосновава извод, че той е извършил деянието умишлено. В този случай обстоятелството дали жалбоподателят е знаел, че към момента на спирането му за проверка регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена, е без правно значение за субективната страна на деянието. Това е така, защото служебното прекратяване на регистрацията е визирано в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП като автоматично настъпваща правна последица на неспазване на законоустановен срок от приобретателя на МПС за заявяване на промяна в неговата регистрация, а незнанието на закона не извинява никого.

Ето защо съдът намира за установено по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин, че жалбоподателят виновно е извършил административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за което законосъобразно с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната му отговорност с налагане на административни наказания „глоба“ в минималния предвиден в закона размер от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за минималния предвиден в закона срок от 6 месеца, които не подлежат на намаляване от съда.

Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, поради което не са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН (в редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 105/1991 г., действаща към датата на извършване на нарушението).