Решение № 60 от 08.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. П., 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500068 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 41052/11.12.2024 г. от Община П. против решение № 1355/19.11.2024 г., постановено по г. д. № 3201/2023 г. по описа на ОС - П., с което е осъдена Община П., БУЛСТАТ ......, гр. П., пл. „С.С.” № 1, да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** (непълнолетна) от гр. П., ул. „М.“ № 10, вх. Д, ет. 3, действаща лично и със съгласието на родителите си С. Д. А. и Т.И.Ф., сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област- тялото на трети поясен прешлен, сътресение и едем на поясния отдел на гръбначния мозък, контузия на долната част на гърба и таза и повърхностна травма на други части от главата, причинени на 19.01.2023 г. от паднало дърво в гр. П., ул. „Б.“ № 67, вследствие на виновното и противоправно бездействие на служители на общината, ведно със законна лихва върху присъдената сума от датата на инцидента (19.01.2023 г.) до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Ответникът счита, че юрисконсултско възнаграждение. въззивната жалба е неоснователна.

Претендира

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено 1 следното:

Иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.

Предявен от Д. С. А. ЕГН ********** (непълнолетна) от гр. П., ул. „М.“ № 10, вх.

Д, ет. 3, действаща лично и със съгласието на родителите си С. Д. А. и Т.И.Ф. против Община П. ЕИК .......

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област- тялото на трети поясен прешлен, сътресение и едем на поясния отдел на гръбначния мозък, контузия на долната част на гърба и таза и повърхностна травма на други части от главата, причинени на 19.01.2023 г. от паднало дърво в гр. П., ул. „Б.“ № 67, вследствие на виновното и противоправно бездействие на служители на общината, ведно със законна лихва върху присъдената сума от датата на инцидента (19.01.2023 г.) до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът на признава иска. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че на 19.01.2023 г., около 13.50 часа, А. е седнала със свои съученици на пейка, поставена пред входа на жилищен блок на ул. „Б.“ № 67, гр. П.. В този момент дървото, намиращо се зад пейката се прекършило и паднало върху пейката. При прекършването, стволът на дървото ударил ищеца. От силата на удара, тя и другите деца били изхвърлени от пейката. След първоначалния шок А. направила опит да се изправи, но усетила силна болка и изтръпване в гърба си. С помощта на другите деца, успяла да се изправи и да се обади на родителите си около 13.55 часа. На мястото на злополуката пристигнал екип на „Бърза помощ“, който транспортирал ищеца в Спешното отделение на УМБАЛ „С." АД - П. с данни за травма в областта на гръбначния стълб.

Горните обстоятелства се установяват от медицинско удостоверение № 198/2023 г.

(л. 8 и 9 от делото на ОС) и от показанията на свидетели З. и Ч..

Видно от показанията на свидетел З. (л. 185 от делото на ОС), тя е пряк очевидец на инцидента. Сочи, че А. е претърпяла инцидент в гр. П., ул. „Б.“, при който е била ударена от дърво, падащо върху намираща се близо до него пейка.

Видно от показанията на свидетел Ч. (л. 186 от делото на ОС), точното място на инцидента е на ул. „Б.“ № 67, като падналото дърво е в градинка на тротоара на вътрешна 2 улица, непосредствено до входа на жилищен блок.

Датата на инцидента се установява от представеното медицинско удостоверение № 198/2023 г.

Видно от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза (л. 169 – 173 от делото на АОС), което не е оспорено от страните, към 29.08.2024 г., на мястото на инцидента е останал само дънерът на падналото дърво, който е отрязан на равно с почвената повърхност. От прегледите на снимки в „Google maps” се установявало, че дървото е вид Слива - Джанка, на възраст от около 35-40 години. От тези графични данни се виждало, че към месец септември 2022 г. дървото било изсъхнало на повече от 50% и било останало само едно разклонение на короната, по което имало зелени листа. По ствола се виждали отворени рани от стари кастрения на клони, които били побелели в резултат на развиващ се мицел от дърворазрушаващи гъби. Към този момент дървото било в лошо санитарно състояние изсъхнало на повече от 50% и с гниене в стъблото. Относно метеорологичната част е посочено, че скоростта на вятъра на процесната дата била 10 м./сек., която се описвала като свеж бриз.

Според настоящата инстанция, използваните от вещото лице снимките са писмени доказателства и имат характер на заверени копия от електронни документи по смисъла на чл. 184 ГПК. Този извод следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронния подпис, съгласно който „електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и ал. 2 от същия, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Ето защо, и снимките са електронни документи, тъй като са електронни записи на визуално съдържание (файлове), поради което приемането им като доказателства в гражданското съдопроизводство е допустимо.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 158 – 165 о делото на ОС), на А. е било причинено счупване на гръбначния стълб в поясната област тялото на трети поясен прешлен, сътресения и едем на поясния отдел на гръбначния мозък, контузия на долната част на гърба и таза и повърхностна травма на други части от главата.

Счуването на гръбначния стълб е довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от 30 дни, а останалите увреждания довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Травматичните увреждания отговаряли да са получени при паднало дърво.

3

Съгласно чл. 61, ал. 4 от Закон за устройство на територията, озеленените площи по ал. 2 – собственост на държавата и общините, са публична собственост. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, в тази собственост се включват озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА зелените площи за обществено ползване са собственост на общината.

В чл. 3 от Наредба за развитие поддържане и опазване на зелената система на Община П., е предвидено, че общината стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. В зелената система съгласно чл. 2 се включва и уличното озеленяване. Съгласно чл. 6 от Наредбата поддържането на общинските зелени площи се изпълнява от ОП „Градини и паркове”.

Според показанията на свидетелката Ч. процесното дърво е разположено на тротоар до вътрешна улица пред жилищен блок в междублоковото пространство. От представените към отговора на исковата молба заповеди се установява, че за същата територия (ул. „Б.“ № 67), общината е предприела проверка незабавно след датата на инцидента. Изготвен е доклад, според който в районната администрация са подавани сигнали през 2009 г., 2014 г. и 2019 г., но не за конкретното дърво. След това е издадена заповед от 25.01.2023 г., с която в т. 7 е наредено на ОП „Градини и паркове“ в целият участък от ул. „Б.“ № 65-71 до ул. „Ралица“ № 1-3 в междублоковите пространства да бъдат премахнати сухите клони и оформени короните на декоративните дървесни видове. При тези данни може да се направи обоснован извод, че дървесната растителност в района на ул. „Б.“ № 67 се поддържа и стопанисва именно от община П. и като такава представлява час от зелената система на Общината.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Ответната Община, в изпълнението на задълженията си по чл. 61 - 63 ЗУТ, както и съобразно Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на общината, е назначила свои служители, които са имали задължението, да поддържат и опазват зелената система на общината, в която система се включва и дървото, причинило вредите на ищцата. Задължението на служителите е било да упражняват контрол в общинските озеленени площи и насаждения за извършване на подобрителна работа на дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или премахване на опасни дървета.

Това задължение не е било изпълнено и бездействието на служителите е довело до падането на дървото, при което са нанесени вреди на ищцата. Не се установява вредите да са били нанесени вследствие на непреодолима сила. От събраните по делото доказателства, не се установява на процесната дата да е имало силни ветрове или валежи.

Както вече беше посочено, според заключението на СТЕ, процесното дърво е било компрометирано още към септември 2022 г. Ако ответникът беше изпълнил своите 4 задължения по адекватното стопанисване на зелената система, нямаше да се стигне до процесния инцидент от 19.01.2023 г.

При съвкупен анализ на така установените доказани факти и съответната нормативна уредба, се налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от КЗ.

Налице е безвиновна отговорност от страна на Община П., вреди и причинна връзка. При това положение следва да бъде осъден ответника да репарира причинените вреди на Д. А..

Спорът е за размера на дължимото обезщетение.

Към момента на инцидента А. е била на 13 навършени години (малолетна).

В исковата молба се твърди, че, в резултат на удара от падналото дърво, на А. са причинени следните травми: травматично снишение на тялото на ЛЗ за сметка на краниалната дискова плочка, както и прекъсване с фрагмент от горно-преден ръб на тялото на ЛЗ с дислокация, травматичен оток в областта на гръбначния мозък на нивото на счупването, контузия на таза и повърхностни травми на главата. Предписан и бил постелен режим на лечение за срок от четири седмици и терапия с болкоуспокояващи медикаменти.