Решение № 476 от 04.09.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 487/2022
- Вид
- Решение № 476
- Подписан
- 04.09.2023
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 476 гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Г. Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500487 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 40 / 23.03.2022 г. по гр. д. № 626 / 2021 г. И.ският районен съд е признал за установено по отношение на В. П. И., че С. И. К., Х. Г. К. и И. Г. К. са собственици на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта, представляващ земеделска земя – пасище с площ от 1,493 дка в землището на с. М., общ. И., махала „К.“, местност „В.Ч.“, при граници и съседи: път IV клас (И. – М. – П.), полски път и имот ***.
В решението си съдът е посочил и квотите на ищците в съсобствеността на имота: 4/6 за С., 1/6 за Х. и 1/6 за И..
Районният съд е възложил в тежест на ответника направените от ищците деловодни разноски.
Решението е обжалвано изцяло от ответника В. И. със съображения за недопустимост и неправилност.
Въззиваемите – ищци пред районния съд, са подали отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК, с който оспорват жалбата.
1
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението е допустимо, защото ищците разполагат с активна процесуална легитимация да предявят иска за собственост върху процесния недвижим имот предвид твърденията в исковата молба. Те твърдят, че са собственици на имота на основание давностно владение, както и че ответникът им оспорва собствеността. Доказването на правото на собственост на посоченото основание е въпрос по същество.
С оглед конкретните доводи във въззивната жалба (чл. 269 ГПК), решението е и правилно.
Ищците не са били държатели на имота, защото те не са упражнявали фактическата власт от името на владелец или собственик. Държането се получава от владелеца или от носителя на вещното право по силата на договор, тоест то винаги почива на правно основание. Такива твърдения и данни по делото няма.
Приканването на ищците, включително с нотариална покана, да освободят имота, не прекъсва давността. Давността се прекъсва с предявяването на иск за собственост – ревандикационен или установителен.
Такъв иск не е бил предявяван от ответника. Твърдяната употреба на физическо насилие и заплахи от страна на ищците сочи единствено, че те са отблъсквали владението на ответника и са манифестирали пред него, че държат имота като свой. Няма данни владението като фактическо състояние изначално да е било установено от ищците с насилие или по скрит начин.
Няма данни те да са губили владението в който и да е момент, респ. то да е било прекъсвано за перод, по-дълъг от шест месеца.
По делото няма и данни, които да оборват или поставят под съмнение показанията на свидетелите. Не се установява те да са заявили неистини пред съда. Установява се, че двамата свидетели са от с. М., познават процесния имот и имат лични и непосредствени впечатления за осъществяваното от ищците владение.
Тъй като други доводи в жалбата не са били наведени, както и с оглед 2 ограничения въззив, настоящата инстанция не следва да извършва пълна проверка за правилност на първонистанционното решение. То следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските.
С отговора на въззивната жалба въззиваемите претендират присъждането на разноски, но не доказват да са направили такива. Искането за разноски не се поддържа от тях с представените в хода на въззивното производство две становища по съществото на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 40 / 23.03.2022 г. по гр. д. № 626 / 2021 г. на И.ския районен съд.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3