Решение № 611 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110109669 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца П. Г. Т., ЕГН ********** срещу ответника „Т. Б. А. Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.**** р-н Л., ул.“Д. Х.“№**-**, с която е предявен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит с № 7053430776 от 07.04.2023 г., сключен между ищеца и „Т. Б. А. Б." ЕАД.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор потребителски кредит с №7053430776 от 07.04.2023г. Настоява, че този договор е недействителен, предвид че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК относно шрифта да не е по-малък от 12. Настоява се че ГПР по кредита надхвърля 50 %, т.е. 5-кратния размер на законната липва към 2025г.при включване на застрахователната премия от 7847,46лв. в него. Сочи се, че липсва информация относно начина на формиране на ГПР, като остават неясни компонентите, които са взети при формирането му В този смисъл се настоява за нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

С изложеното се обосновава правния интерес от предявената искова претенция.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от от ответника „Т. Б. А. Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., 1 п.к.**** р-н Л., ул.“Д. Х.“№**-*, с който изразява становище, че не са налице твърдяните в исковата молба нарушения. Възраженията на ищеца срещу начина на изчисляване на ГПР, се считат за неоснователни, а и недоказани. Излага се, че начинът на изчисляване на ГПР е посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, като за конкретния договор за кредит ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит - 34.40 %. Сочи се, че при изчисляването на ГПР с включването на застраховката като разход, резултатът е 64.82%, но този начин се счита за ирелевантен, поради факта, че застрахователната премия не следва да бъде включена при изчислението на ГПР. Настоява се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите - главница и лихва. Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин. В тази връзка, ответната страна счита, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Подписаният договор се сочи, че е сключен с размер на шрифта 12 pt., вид Arial Narrow.

При изложеното се настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е сключването на Договор за потребителски кредит с № 7053430776 от 07.04.2023 г. , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК

По претенцията на ищеца с правно основание чл.26 от ЗЗД:

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищцата следва да установи твърдяните положителни правнорелевантни факти, на които основава искането си: че с ответника са страни по сочения договор за потребителски кредит. Съответно в тежест на ответника по делото бе да установи наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: - съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено между страните договорно правоотношение, изправността си по договора/, както и по размер и длъжник.

Исковата претенция е допустима, доколкото винаги е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договор или на отделни клаузи по него за страна по договора.

Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД, са установителни искове, с които се цели установяване по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от 2 закона форма, основание, както и привидните договори.

В настоящия случай се настоява за наличие сключен договор за кредит в противоречие със закона.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона защита на потребителите, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищеца за допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. , т. 10 от ЗПК. Съгласно посочените разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа : годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК, както съда дължи служебно произнасяне и по въпроса за наличие неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 34,4%. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за гаранция, се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че непосочването в ГПР на разходи, свързани с предмета на договора за потребителски кредит, При отчитането на възнаграждението по застрахователните премии като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти формират 3 посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На основание изложеното, съдът приема, че предявеният главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на процесния Договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона, е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода на делото, редовно отправено до съда искане за присъждане на разноски, представен договор за правна защита и съдействие, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 3265,22 евро, сбор от следните суми: 977,70 евро за държавна така и 2287,52 евро адвокатско възнаграждение с ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит с №7053430776 от 07.04.2023 г., сключен между ищеца ищеца П. Г. Т. ЕГН ********** и ответника „Т. Б. А. Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.**** р-н Л., ул.“Д. Х.“№**-**, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т. Б. А. Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.**** р-н Л., ул.“Д. Х.“№**-**, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П. Г. Т. ЕГН **********, сумата в общ размер от 3265,22 евро, сбор от следните суми: 977,70 евро за държавна така и 2287,52 евро адвокатско възнаграждение с ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5