Акт № 207 от 06.11.2026, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- 460/2026
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.139 ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.3 предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 10а ал. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Харманли, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20265630200460 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Димитровград против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10ал.1 от ЗП № ********** на МРРБ, АПИ, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3 вр.чл.187а ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лв. както и такса по чл. 10а ал. 2 от Закон по пътищата, съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 70. 00 лв.
Счита, че атакувания акт е незаконосъобразен,неправилен и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.Счита,че наложеното наказание е незаконосъобразно и несправедливо.Сочи,че към момента на връчването е изтекъл давностния срок,както и противоречия с общностното право.Поради което моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява представлява се от пълномощника си адв.К. от АК Хасково,която заявява,че поддържа жалбата.Не сочи доказателства и няма доказателствени искания.Излага становище по съществото на спора.Прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна Инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството - редовно призован, не се представлява. С молба вх. .№ 7964/12.10.2026г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез Т. Д. – ст. юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково, отдел „Контрол и правоприлагане“ на национално тол управление, в качеството на пълномощник на АНО, съгласно пълномощно с рег. № П-351 от 26.06.2026г., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Излага доводи за неоснователност на подадената жалба.Представя списък за разноски.Не сочи доказателства и няма доказателствени искания. Моли, да се приеме административно-наказателната преписка. Изложено е становище по съществото на 1 спора.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,15 евро.
Контролиращата страна РП Хасково,ТО Харманли,редовно призована не се явява представител.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 15.01.2023 г., в 09,51ч. e установено нарушение с ППС лек автомобил "Фиат Брава" с рег. номер Х 9954 ВА , с технически допустима максимална маса 1630, в Община Харманли, за движение по път А-4, км 62+476, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса почл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Нарушението е установено с устройство № 10161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.
При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по 10 ал.1 от ЗП ЕФ №**********, с който на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП , за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лв., както и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 70. 00 лв.
Съгласно становище от отдел "Управление на информационна система и инфраструктура", Национално тол управление към АПИ във връзка с нарушение № F249B95FC6FC6866EO53011F16DA6A8A от дата 15.01.2023 г. и след извършена проверка се установило, че за датата и часа на нарушението няма валидна електронна винетка.
Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021 г. на ИД. председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове,по какъвто образец е изготвен атакувания акт.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ЕФ е връчен на 10.09.2026г. , а жалбата е подадена на 17.09.2026г., поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.139 ал.6 по ЗДвП,според която : "Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10ал.1 т.1 от ЗП, в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице".
Според чл.10ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 - такса за ползване на платената пътна мрежа 2
- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Пак според. чл.10ал.1 от ЗП винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10 а ал. 7 от ЗП.Според нея винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона.
Именно такова е било управляваното от жалбоподателя МПС – лек автомобил "Фиат Брава" с рег. номер Х 9954 ВА , с технически допустима максимална маса 1630 кг. и за него е следвало да бъде заплатена съответната винетна такса.
На 15.01.2023 г. това не е било сторено, а МПС се е движело по републиканската пътна мрежа.
В случая е приложима разпоредбата на чл.187 а ал.1 от ЗДвП.Съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б от ЗДвП,в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1 800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.
Предвид на това, че нарушенията по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл.10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.167а ал.3 предл.1 от ЗДвП, електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл.167 а ал.2 т.7 от ЗДвП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл.187а ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад. Безспорно и съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП, докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в 3 обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.
За съда е задължително прилагането на Решение от 21.11.2024г. по Дело С-61/23 на СЕС, в което е дадено тълкуване на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., съгласно което посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
В процесния случай предвидената в чл.179 ал.3 от ЗДвП глоба е абсолютно определена по размер.Същата е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти по случая, като размерът на наказанието е еднакъв, без да се отчитат обективни обстоятелства - кои задължения не са били изпълнени, на какво се дължи неизпълнението им, изминатото разстояние или размерът на неплатената винетка. Съдът не може да определи и по-леко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не може да приеме и че деянието представлява маловажен случай, предвид разпоредбата на чл.189 з от ЗДвП. Като се има предвид посоченото решение на СЕС, то следва извод, че предвиденият в чл.179 ал.3 от ЗДвП фиксиран размер на административно наказателни санкции, поради нарушение на изискването за пропорционалност между осъщественото конкретно нарушение и предвиденото за същото наказание/имуществена санкция, противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО , която норма, като такава на общностното право, има приоритет.
По силата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО предоставя на частно-правните субекти правото на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Това по същество означава, че държавата-членка има правото да предвиди за съответното нарушение подходящите според нея санкции, чрез които ефективно да се постигат целите на административно наказателното преследване, и които да имат съответния възпиращ ефект.
Същевременно, държавата членка има задължението да следи предвидените санкции да не са прекомерни съобразно извършеното нарушение, защото това води до нарушаване на въведените с Директивата принципи при определяне на санкцията. Разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП с оглед постановеното Решение С-61/23 на СЕС се явява в пряко противоречие с посочения принцип за съразмерност. Предвид това и доколкото в случая Директивата и конкретно заложените в член 9а от същата принципи са транспонирани неправилно, а тълкуване на националната норма не може да бъде осъществено, доколкото националният законодател не е предоставил на националните съдилища възможност да намалят размера на 4 наказанието, като наложат такова под абсолютно определения в закона размер, то и в изпълнение задължението си да приложи правото на съюза в неговата цялост, и така да защити правата, които то дава на частните субекти, съдът намира, че следва да остави без приложение чл.179 ал.3 от ЗДвП, тъй като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на съюза резултат.
По изложените по-горе съображения, обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.63 Д от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП/ЕФ пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК В настоящото производство са претендирани разноски от двете страни, като исканията са направени своевременно, преди приключване на делото. Предвид изхода на делото се явява основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 евро, като са представени доказателства за реалното му заплащане стр.34-Договор за правна помощ и съдействие. Съгласно чл. 8, ал. 1,вр. с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 минималното възнаграждение е 400 лв.,в случая сбора на наложените наказания формира материалния интерес на 370.00 лева.Съобразявайки посочената разпоредба, фактическа и правна сложност и процесуалното развитие на делото, то в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер от 200.00 евро,който се явява по-малък от препоръчителния в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.Поради това и съда намира направеното възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна за неоснователно.
Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52d9d9d4-ee04-4b6d-a7ed-8d12062bb699