Решение № 472 от 30.12.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500732 по описа за 2024 година

С Решение № 101 от 10.06.2024г., постановено по гр.д. № 523/2021г. на С.ския районен съд, е отхвърлен предявеният от К. В. К. срещу „П.И.Б.“ АД и срещу „А.Л.К.“ ООД (н) иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че в полза на ответника „П.И.Б.“ АД не съществува ипотечно право по учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 197, том ІІІА, рег.

№ 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Борислав Механджийски, върху следния собствен на ищеца недвижим имот, находящ се в к.к. „Б.“, Община С., апартаментен хотел „К.“, ет. 3, а именно: самостоятелен обект в сграда, представляващ Апартамент А-49 с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С., с площ 66,95 кв.м. и принадлежащите 17,01 кв. м. идеални части от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С..

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на К. К. срещу горното решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че процесната ипотека е трябвало да бъде заличена или неподновена от първият ответник „ПИБ"АД поради извършеното плащане от вторият ответник и ипотекарен длъжник "А.Л.К." ООД на сумата от 6 882 000 лева, представляваща продажна цена на х-л „К." по сключено между страните споразумение от 05.02.2016г., представляващо първо плащане за погасяване на кредита по Договор за кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007г., както и поради изтеглянето от ответната банка в нарушение на договора за откриване на специална сметка на сумата от 1 356 800 лева от 1 разплащателна сметка с IBAN BG*** на дружеството „А. Б.“ ООД, разкрита в „ПИБ" АД, която сума е трябвало да бъде отнесена по специална сметка с IBAN BG*** с титуляр „ПИБ"АД, за намаляване на дълга, представляваща второ плащане за погасяване на кредита по същия договор за кредит, а също и с извършените плащания в общ размер на 993648,79 лева от дружествата "А.И." ООД, "К.В."ООД, "К.Л." ООД и „И.П.“ ООД, наредени по специалната сметка с IBAN BG***, преставляващи трето плащане за погасяване на кредита. Оспорва извода на районния съд за непогасяване на ипотечното право поради недоказаност на факта, кредитополучателят да е извършил плащания за намаляване на дълга при условията по нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 197, том ІІІА, per. № 3957, дело № 573/2007 год. на нотариус Борислав Механджийски, а именно – или пълно погасяване на кредита по договор № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007г. или въз основа на клаузата на чл. 5 от договора за учредяване на ипотека, по силата на която „А.Л.К." ООД се задължава, при продажба на обекти на апартаментния хотел, да погасява части от кредита, равни на стойността на прехвърлените обекти, изчислени на база 600 евро за кв.м. продадена площ за апартаменти и студия и 900 евро за търговски обекти, като банката- кредитор се задължава да даде необходимото съгласие за частично заличаване на ипотеката за тези недвижими имоти, чиято стойност е погасена. Счита, че този извод не съответства и противоречи на събраните по дело доказателства, а направените правни изводи са неправилни. Поддържа, че ответната банка е в пълно неизпълнение на задълженията си по договора за кредит и по договора за специална сметка с втория ответник, както и че в нарушение на тези договори е събрала без основание огромни суми, с които се е обогатила вместо да погаси задължения по кредита на втория ответник. Счита, че процесният кредит е бил реално изцяло погасен през периода 2016г. - 2017г., но банката умишлено е осуетила това. Излага детайлни съображения в подкрепа на твърденията си и анализира установената фактическа обстановка, като се позовава на събраните по делото доказателства и – по- конкретно – на заключението по ССЕ. Акцентира върху неправомерните (според него) действия на банката във връзка с опериране с постъпили парични суми, както и върху поведението на физически лица – представители на „А. Б."ООД, за които твърди, че са целели да саботират погасяването на кредита, въпреки възможността за това. Съпоставя тези действия с уговореното в Договора за специална сметка и Приложение 1 към него. Оспорва и мотивите на първоинстационния съд, че, съгласно Анекс № 5/20.12.2010г. към Договора за кредит № 00KP-AA-2978/30.05.2007г., ипотеката върху имота на ищеца може да бъде погасена само след пълно погасяване на дълга. Счита, че този извод се основава на превратно тълкуване на т. 3.1. и т. 3.2 от анекса, тъй като в тях било уговорено само увеличение на стойността, която кредитополучателят трябва да заплаща при продажбата на обекти от хотела. Позовава се на молба съгласие от ответника „П.И.Б.“ АД, вписана в Службата по вписванията - С. на 01.04.2013г. под № 743, рег. № 108, том 1, парт. книга том № 12511, за заличаване на ипотеката върху друг обект в същия апартаментен хотел (а именно - Студио С-53) поради погасяване на сума от 24 000 евро. Намира, че с Анекс 5 неоснователно била начислена лихва, което съставлявало недобросъвестно поведение на банката. Прави извод, че предоставеният кредит е можело реално да бъде погасен от многократни плащания на вторият ответник, но, поради неизпълнение на поетите задължения и отнасяне на постъпилите средства за погасяване на несъществуващи задължения, банката 2 е успяла да създаде впечатление, че предоставеният кредит е виновно непогасен. Поддържа, че тези действия на банката следва да се окачествят като недобросъвестни по смисъла на чл. 63, вр. чл. 12 от ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ипотечното право на „П.И.Б.“ АД по отношение на имота на ищеца К. В. К. (Апартамент А-49) е погасено с извършените плащания от втория ответник „А.Л.К.“ ООД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „П.И.Б.“ АД, с който жалбата се оспорва и се изразява становище за нейното отхвърляне, както и за цялостно потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемият поддържа изложените от него съображения в подадения отговор на исковата молба и в писмените бележки, депозирани пред първоинстанционния съд.

Резюмира установената фактическа обстановка по делото. Подчертава, че задължението на „А.Л.К.” ООД по процесния договор за банков кредит не е било погасено, въз основа на което прави извод, че за ипотекарния кредитор не е възникнало задължение да заличи учредената договорна ипотека.

Акцентира върху това, че собственият на ищеца имот – Апартамент А-49 – служи за обезпечение на задължения на „А.Л.К.” ООД не само по процесния договор за банков кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007г., но и за задължения на същия длъжник срещу същия кредитор по два други договора, а именно по договор за банков кредит № 000LD-L-000119/12.02.2010г. и договор за банков кредит № 000LD-L-000207/20.12.2010г. Анализира клаузата на т. 5 от договора за учредяване на ипотека, обективиран в н.а. № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Борислав Механджийски, като прави извод, че за нейното приложение било необходимо да са налице четири кумулативно изискуеми условия, които, обаче, в случая не били изпълнени.

Решаващо било, кредитополучателят да няма просрочени и непогасени задължения по договора за кредит, тъй като плащането по т. 5 се явявало предсрочно допълнително погасяване на задълженията по договора извън предвидените по погасителния план. И, тъй като към 2016г. и 2017г. кредитът е бил в просрочие, не били налице предпоставките за извършване на такова плащане. Намира, че трето лице (за каквото счита ищеца) не е легитимирано да се позове на горната клауза. В допълнение сочи, че съдържанието на последната било многократно изменяно. Оспорва изявления на служители на банката, извършени във връзка със заличаването на ипотеката. Изтъква, че част от извършваните в полза на банката парични преводи всъщност представлявали ДДС от трети лица, поради което не било възможно да се ползват за погасяване на задължението на ищеца, което от своя страна било предпоставка за заличаване на обезпечението по договора за банков кредит.

Оспорва твърденията на ищеца за привидност на извършената през 2016г. покупко- продажба на обекти в хотел „К.“, като изтъква, че продажната цена е реално заплатена. Подчертава, че процесният апартамент А-49 не е предмет на тази сделка. Описва детайлно паричните суми, които са били превеждани на банката във връзка с процесния договор и с други договори, като сочи основанията за преводите и за отнасянето им за погасяване на конкретни задължения. Оспорва значението на изявленията на А.К., като изтъква, че дружеството „А. Б.“ ООД се представлява само съвместно от двамата си управители при опериране с банковите му сметки, поради което банката не била изпълнила едноличното преводно искане на Кабадийска. Същевременно, според него, банката не е имала право да оперира с личните банкови сметки на лицата, нареждащи парични преводи, вкл. да използва част от тези преводи за 3 погасяване на задължения по договори за кредит и за финасов лизинг. Във връзка с това, оспорва твърдението на ищеца, че банката била длъжна да преведе така постъпили парични суми по специалната сметка за погасяване на задължението на „А.Л.К.” ООД към самата банка. Изтъква, че едва на 22.12.2017г. в банката постъпило искане, подписано от двамата управители на „А. Б.“ ООД, за превеждане на сумата 1356800лв. по специалната сметка, но, тъй като към този момент наличността по сметката била по- малка, не е било възможно изпълнение на това искане. В подкрепа на горното се позовава на заключението по ССЕ. Намира, че банката е изпълнявала точно задълженията си по договора за специална сметка и точно е отнасяла постъпилите по нея суми. Подчертава, че вещото лице е установило непогасени задължения по процесния договор за банков кредит въпреки всички постъпили парични суми по специалната сметка. Прави извод, че частичното погасяване на вземането не освобождава имота от ипотеката. Споделя изводите на районния съд. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от втория ответник - „А.Л.К.” ООД (в несъстоятелност).

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Х., който поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение. Счита за доказано, че са налице три плащания, с което дългът е значително намален. Поддържа, че съгласно чл.

5 от сключения договор за ипотека, при намаляване на дълга трябва да бъде заличена част от ипотеката на обектите в хотелския комплекс. Претендира за направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представя писмени бележки, в които възпроизвежда част от вече изложените доводи във въззивната жалба. Акцентира върху трите плащания, с които, според него, е погасена процесната ипотека. Подчертава разликата между редовните плащания, уговорени в погасителния план по процесния договор за кредит от една страна, и извънредните плащания от задължените лица по сключените договори за намаляване на дълга, както и продажбата на 63 обекта от хотела с н.а. № 81/2016г. Поддържа, че заплащането на тези средства намалява дълга по договора за кредит, но те умишлено не били отнесени съгласно уговореното в договора за специална сметка от 02.08.2016г. Счита, че ако ответната банка е била изпълнила задълженията си по този договор, към настоящият момент не би имало задължение по процесния договор за кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007г. Излага виждането си относно мотивите и съображенията на страните по делото и трети лица за реално предприетите от тях действия, като описва последните в хронологичен ред. Твърди, че задълженията по описаните в споразумението от 05.02.2016г. договори били изцяло погасени и понастоящем не са обезпечени с ипотека върху обектите в хотел „А.". Позовава се на представената молба- съгласие за заличаване на ипотеката на друг обект (Студио 53) във връзка с извършено частично погасяване по Договора за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. със сума в размер на 24 000 евро. Моли съда да уважи исковата му претенция.

Разпечатката съдържа 21 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52d939a0-e473-4158-8c44-2390cbf47733