Определение № 586 от 24.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Пазарджик, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500674 по описа за 2023 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и чл.396 от ГПК въззивен контрол по отношение определение на районния съд .

- за

І. Развитие на съдебното производство.

С Определение № 790/ 24. 10. 2023г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. № 299/ 2022г. по описа на същия съд, е допусната замяна на обезпечителната мярка „запор“ върху притежаваните от ответника Г. К. Х. пет дружествени дяла от капитала на търговското дружество „К.Х.-1“ ЕООД гр. Р. , ЕИК **********, с обезпечителната мярка „залог в пари „ , съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Щ. К. Х., подадена чрез пълномощника на страната.В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането е да се отмени определението на първоинстанционния съд и спора се реши по същество от въззивната инстанция , като се остави без уважение молбата на ответника за замяна на обезпечението .

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В писмения отговор се оспорва частната жалба . Прави се искане определението на районния съд,като правилно и законосъобразно да се потвърди. Оспорва се искането за замяна на обезпечението , като като неоснователно

ІІ. Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ответник в производството пред районния съд ) .

1

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 396 ал. 1 от ГПК ).

Разгледана по съществото частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 398, ал.2 и ал.3 от ГПК при обезпечение на оценим в пари иск, (какъвто е настоящия случай) ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда допуснатото обезпечение със залог в пари или в ценни книжа, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД, като в такъв случай възбраната се отменя.

Въззивната инстанция приема , че в конкретния случай са налице предпоставките за замяна на допуснатото от съда обезпечение.

Две са предпоставките на закона за замяна на допуснато обезпечение- 1/ да се касае за обезпечение на оценим в пари иск и 2/да са представени писмени доказателства за учреден кредитора залог в пари или ценни книжа , съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. в полза на

Районният съд е сезиран с конститутивен иск по чл. 30 ал. 1 от ЗН, за намаляване на дарение. Спорният въпрос по делото е дали се касае за обезпечение на оценим в пари иск?

В съдебната практика на ВКС са застъпени две становища по този въпрос.

Според разрешенията , дадени в Определение № 26/02. 02. 2018г. по гр. д. № 5019/20127г. на І-во гр. отд. на ВКС, иска по чл. 30ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане е оценяем иск, тъй като с този иск се защитава имуществено право . Приема се ,че цената на иска следва да се определи по правилото на чл. 69 ал. 1 т.4 от ГПК във вр. с чл. 69 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Според другото становище, което е застъпено в Определение № 60092 от 30. 06. 2021г. по ч. гр. д. № 1507/2021г. на І-во гр. отд. на ВКС , иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН е неоценяем иск.

Приема се,че когато запазената част на наследника е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане с иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН не се защитава правото на собственост върху конкретен имот , се защитава правото на наследяване, което определя иска , като неоценяем.

Настоящият съдебен състав споделя първото становище на ВКС относно правната природа на иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН, а именно ,че иска е оценяем.

Този извод следва на първо място от обстоятелството ,че с иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН се защитава не правото на наследяване , а определено имуществено право. Правото на наследяване е законово право, което се регламентира от разпоредбите на Закона за наследството / ЗН/. Правото на наследяване е неимуществено право и като такова то е неоценяемо право. Предмет на предявената искова претенция обаче не е нарушеното право на наследяване, като законово право , а нарушените имуществени права на наследника, които той притежава в наследствената маса. Именно това определя иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателни или на дарствени разпореждания , като оценяем иск, а не като неоценяем иск.

Второто съображение , за да приеме съда ,че се касае за оценяем иск са задължителните 2 указания за съдилищата , които са дадени в ТР № 4/ 14. 03. 2016г. по т. д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС. В т. 1А на ТР е посочено ,че когато завещателното разпореждане има за предмет вещни право върху конкретен имот,цената на иска се определя по правилото на чл. 69 ал. 1 т. 2 от ГПК , а именно по данъчната оценка на имота , а при липсата на такава по пазарната цена на вещното право. Това разрешение безспорно води до извода ,че се касае до оценяем иск ,след като цената на иска следва да се определи по данъчната или по пазарната оценка на вещното право .

Налице е и следващото изискване на закона , а именно -ответника да предостави обезпечение в пари или в ценни книжа, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД,за целия размер на обезпечената претенция .

Към молбата за допускане на замяна е представен платежен документ, удостоверяващ внасянето на залог в пари по сметка на съда за сумата от 1963,75лв.,предложена като обезпечение на предявения иск. Сумата покрива изцяло размера на исковата претенция(данъчната оценка на имотите , предмет на исковата молба е сумата 7852,30лв. , а ¼ от данъчната оценка е сумата 1963, 75лв. ) .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 398, ал.2 и ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 790/ 24. 10. 2023г. на районен съд Велинград, постановено по гр. д. № 299/ 2022г. по описа на същия съд, с което е допусната замяна на обезпечителната мярка „запор“ върху притежаваните от ответника Г. К. Х. пет дружествени дяла от капитала на търговското дружество „К.Х.-1“ ЕООД гр. Р. , ЕИК **********, с обезпечителната мярка „залог в пари „ , съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

На основание ТР № 1/ 21. 07. 2010г. на ОСГТК въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване . на ВКС определението на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3