Решение № 19048 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19048 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110116550 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба от Т. Е. Г. против С.А. с искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „шофьор, автобус“ и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 16019,16 евро за периода от 02.06.2026 г. до 02.12.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2026 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на тази длъжност с брутно месечно възнаграждение от 2669,86 евро. На 02.06.2026 г. му била връчена Заповед № *** за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание 190, ал.1, т.З от КТ, във вр.чл.187, ал.1, т.1, предл. трето от КТ, чл. 188, т.З и чл. 186 от КТ, при спазените изисквания на чл. 189 и чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 от КТ.

Ищецът счита, че заповедта била незаконосъобразна. Посоченото в нея деяние – неявяване на работа на 12.04.2026 г. не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина. Освен това твърди, че за това неявяване уведомил диспечер и обяснил, че единият му крак бил силно надут със ставна болка и не можел да стъпва. По тази причина бил в болничен от 05.03. до 10.03.2026 г. и от 11.03. до 18.03.2026 г., съгласно болничен лист № Е 2025 0959946 и болничен лист № Е 2025 0959950, представени на работодателя. Твърди, че наложените му с предходни заповеди – Заповед № ***., Заповед № ***, и Заповед № *** наказания били ирелевантни. Оспорва реалното провеждане на процедурата по чл. 193 КТ. Счита, че нарушението не било установено, не било доказано, а наказанието било прекомерно тежко. Моли съда да уважи исковете, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената длъжност, последното му трудово възнаграждение,

1 прекратяването на трудовото правоотношение с посочената заповед. Взима становище за неоснователност на иска. Твърди, че уволнението било законно.

На 12.04.2026 г. ищецът бил включен в дневния наряд за работна смяна. Два часа преди започването на смяната се обадил на дежурния диспечер и заявил, че няма да се яви на работа. Не представил документ за разрешен отпуск или за временна неработоспособност. Неявяването било установено чрез рапорт вх. № *** от диспечера. На 24.04.2026 г. ответникът поискал от ищеца обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, но на 30.04.2026 г. ищецът отказал да даде такива. Наложените предишни наказания със Заповед № ***., Заповед № ***, и Заповед № *** не били оспорени от ищеца и били влезли в сила.

Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била спазена, заповедта била мотивирана и законосъобразна. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски. При условията на евентуалност претендира прихващане с изплатено от него в полза на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2026 г. в размер на 6040,12 евро.

В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител към ответника на длъжност „шофьор, автобус“, че трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № ***, че последното му брутно месечно възнаграждение възлиза на 2669,86 евро, че не се е явил на работа на 12.04.2026 г., както и налагането на предходни наказания със Заповед № ***., Заповед № ***, и Заповед № ***

От ищеца е представен препис на трудовата му характеристика (л. 15 – л. 17 от делото). Посочено е, че основното му трудово задължение е да извършва превози на пътници с управлявания от него автобус по линии и маршрутни разписания от обществения пътнически транспорт, съгласно дневния наряд, като осигурява безопасност на пътниците и останалите участници в движението. Представени са и преписи от два броя болнични листа (л. 18 и 19 от делото), от които се установява, че поради ставна болка ищецът е ползвал отпуск от 05.03.2026 г. до 10.03.2026 г.

От ответника по делото са представени преписи на Заповед № ***., Заповед № ***, и Заповед № *** (съответно на л. 52, л. 63 и л. 73 от делото). С първата му е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, за това, че на 28.11.2025 г. е нарушил трудовите си задължения като е слушал силна музика в управлявания от него автобус и се е държал грубо с пътниците. С втората му е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, за това, че на 19.12.2025 г. се е държал грубо и агресивно, спрямо пътничка, която е говорела по телефона си. С третата му е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, за това, че на 22.03.2026 г. е отказал съдействие на пътничка при слизането от автобуса с багаж. И трите заповеди са връчени на длъжника. По делото липсват доказателства тези заповеди да са били оспорвани по съдебен ред, което обстоятелство не се и оспорва между страните. Поради това съдът ги счита за влезли в сила. Представен е и препис от искане за обяснение № 1284-1 от 24.04.2026 г., (л. 51 от делото), с което на ищеца са поискани обяснения. Констатирано е, че същият отказва да получи искането в присъствието на двама свидетели – Н.Б. и Д.Д..

Всички останали представени по делото писмени доказателства съдът 2 намира за неотносими към предмета на спора.

Като свидетел по делото беше разпитана Д.В.Д. – служител на ответника. След като беше предявен препис на искане № 1222-1 от

09.04.2026 г., находящ се на л. 76 от делото, заяви, че в полето за втори свидетел на отказа трите имена, длъжността, подписа, датата и часа са положени от нея. Т. Г. имал две искания за обяснения, които отказал да получи. Едното било във връзка със Заповед за наказание, а другото било във връзка със Заповед за дисциплинарно уволнение. И двете били в една и съща дата. Служителката, която изготвила исканията за обяснения, няколко пъти чрез системата му пускала съобщение, че трябва да отиде при нея в стаята, за да даде обяснение. Това искане за обяснения, той отказал да получи. Когато същата служителка му казала, че трябва да отиде да получи искането за обяснение, той си обърнал главата на другата страна и не дошъл. Ищецът, служителката и свидетелката били в самия гараж. Другата служителка се казвала Н.Б., посочена като първи свидетел на отказа. Другото искане за даване на обяснения било за предходно негово нарушение, като двете искания на практика се застъпили. Свидетелката не знаела, че ищецът ще бъде наказан дисциплинарно. Това решение било взето от директора на предприятието. Б. няколко пъти пускала съобщение до ищеца и конкретно в съобщението написала, че трябва да дойде за обяснение. Само че той не дошъл.

Като свидетел по делото беше разпитана Р.Д.М. – служител на ответника. Заявява, че от 2019 г. работи за ответника като диспечер – транспортни средства. Работата се състои в даване на пътни листа на шофьорите и съответната документация; проверка за алкохол; следене на трафика през целия ден на автобусите; следене за изпълнение на транспортната задача на съответния шофьор как спазва разписанието. Спомня си за процесния случай. Ищецът се обадил на Великден. Била на смяна от 08:00 часа сутринта. Два часа преди началото на работната му смяна, ищецът се обадил и казал, че го боли крака и че не може да дойде. Началото на работната му смяна било от 15:00 часа, т.е. втора смяна за деня. Не казал след това дали ще дойде и дали ще ходи на лекар. Свидетелката не си спомня дали в последващи дни ищецът отсъствал от работа. За съответният ден ищецът бил заменен от свой колега. Тази практика била нежелателна, тъй като други водачи трябвало да работят до късно, а имало и закъснели автобуси. На ищеца също се случвало инцидентно да замести свой колега.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“. Прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е директна последица от налагането на дисциплинарното наказание, което налага проверка за това дали същото е наложено при спазване на законовите изисквания в рамките на уредените в закона преклузивни срокове. Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. При евентуално оспорване на общо основание е в тежест 3 на работодателя да докаже при условията на пълно и главно доказване извършването на нарушението на трудовата дисциплина, спазването на процедурата по чл. 193 КТ и сроковете по чл. 194 и обосновката на тежестта на наложеното наказание. В случая наказанието е наложено на ищеца на основани е чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина. Системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.

190, ал. 1, т. 3 КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са заличени.

Когато в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се оспорва заповед, с която дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни връчени на ищеца заповеди за дисциплинарно наказание, достатъчно е работодателят да се е позовал на тях в мотивите на уволнителната заповед и/или да представи по делото заповедите за вече санкционираните нарушения, които заедно с несанкционираните обуславят "системността" по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – така Решение № 50035 от 3.04.2023 г. на ВКС по гр. Д. № 1621/2022 г., III г. О., ГК. По делото е установено, че със влезли в сила Заповед № ***., Заповед № ***, и Заповед № *** на ищеца са налагани предходни дисциплинарни наказания – общо три – за които по делото нито има твърдения, нито доказателства да са били заличавани.

Нарушението, за което е издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, не е било санкционирано с нито една от тях и се явява четвърто по ред, като взето в съвкупност с предходните три, е достатъчно, за да обоснове признака „системност“. На основание посочената практика, съдът не счита, че с използването на вече санкционирани нарушения на трудовата дисциплина, за да се обоснове този признак, се нарушава принципът ne bis in idem. Становището на ищеца, че неявяването на работа в два последователни дни, не било осъществено като състав за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, е безспорно по делото, но ирелевантно. Този състав сам по себе си може да обоснове налагането на найтежкото наказание, но в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, която не е послужила за основание за налагането на процесното наказание. Четвъртото и последно нарушение на трудовата дисциплина съдът намира за установено от показанията на свидетелката М., както и от твърденията на самия ищец, преценени по реда на чл. 175 ГПК. Становището му, че в този ден страдал от болки в крака обаче не беше доказано от съвкупността по делото.

Представените болнични листове са издадени за различен период, предхождащ датата 12.04.2026 г. и могат да докажат единствено, че в периода от 05.03.2026 г. до 10.03.2026 г. ищецът е страдал от болки в крака, без обаче да установяват хроничен характер на тези болки. При всички случай отсъствието от работа поради общо заболяване следва да бъде доказано с амбулаторен или болничен лист, какъвто не беше представен по делото по отношение на датата 12.04.2026 г. Поради това съдът намира, че като не се е явил на работа ищецът виновно е нарушил задължението си да извършва превози на пътници с управлявания от него автобус, с което е нарушил трудовата дисциплина. Само по себе си това нарушение действително не е достатъчно, за да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, но взето в съвкупност с вече установените други три нарушения, е достатъчно, за да обоснове състава на 4 системни нарушения на трудовата дисциплина, посочено в чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Спазването на процедурата по чл. 193 КТ се установява от представеното искане за даване на обяснения, както и показанията на свидетелката Д..