Решение № 124 от 23.09.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пазарджик, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500616 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се Постановление за разноски от 09.07.2021г. на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ от Съдебно-изпълнителна служба /СИС/ при Районен съдП. постановено по изпълнително дело №20215230400024 по описа на същата СИС за 2021г., с което е отказано да се редуцират сторените от взискателите разноски в размер на 700лв,представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело.

В частната си жалба вх.№4 от 29.07.2021г. подадена от длъжника по изпълнението П. Г. ИЛЧ. чрез адв.Р.К. се поддържа, че постановлението е неправилно, доколкото минималния адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело е 200лв /чл.10 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС/ като в случая т.2 и т.3 от Наредбата били неприложими и че за действия извън т.2 и т.3 минималното възнаграждение е 200лв /т.4/ без по делото да е необходимо извършването на каквито и да било последващи действия от 1 процесуалния представител.Твърди се, че постановлението е постановено без немотиви защо се отказва редуциране на възнаграждението.Цитира се ТР №3 от 10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК за разумния размер разноски които взискателят има във връзка с реализираното изпълнение и които длъжникът следва да възстанови. Счита,че присъдения размер на разноските противоречи на разумността в действията на страните в изпълнителното производство.Моли да се отмени обжалваното постановление и се редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпило възражение от тримата взискатели К. Д. ИЛЧ., Г. Д.

ИЛЧ. и Д. Д. ИЛЧ. чрез пълномощника си адв.С.Д. от АК-Пазарджик, в който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата.Коментира се предмета на изпълнителните действия, предприети от ДСИ по образуваното изпълнително производство, а именно изпълнение на съдебно решение за разпределение на ползването на имоти като е осъществена съдебна администрация на отношенията на съсобствениците и разрешени по съдебен ред спорни отношения относно реалното ползване извършено чрез изпълнение на влязлото в сила съдебно решение в изпълнителното производство.Считат, че са неоснователни възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар,който е съобразен в цитираната Наредба и е определен в минимални размери и че цитираното ТР има друг смисъл и касае хонорар определен в неразумни размери.Освен това по изпълнителното дело се извършвали действия по разпределяне на реалното ползване на няколко обекта в имота като хонорарът бил съобразен с ангажираността по изпълнителното дело и необходимостта от непосредственото лично участие при извършване на изпълнителните действия по определяне на реалното ползване.Счита, че в случая приложение намира и разпоредбата на чл.10 т.3 от НМРАВ-при предмет на изпълнението-въвод, какъвто е процесния случай на разпределение на реалното ползване на имотите. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ от СИСК при РСП. поддържа, че предмет на принудително изпълнение е определянето на начин на реално ползване на дворно място с прилежащи сгради с площ от 456кв.м.; самостоятелен обект в сграда представляващ първи етаж от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда №1, на два наземни етажа, с 2 предназначение жилище с площ от 100.18кв.м.; сутерен с полезна площ от 65кв.м. в сградата, подпокривно пространство и недвижим имот представляващ хангар, депо, гараж, като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал жалба срещу размера на адвокатския хонорар посочен в поканата за доброволно изпълнение,както и по отношение на държавната такса, претендирана като разноски. След като жалбата в частта за адвокатското възнаграждение е квалифицирана от Окръжен съд Пазарджик като искане за изменение на постановлението за разноски и редуциране на адвокатския хонорар, с цитираното постановление от 09.07.2021г. ДСИ е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение от 700лв. като счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен при спазване на разпоредбите на НМРАВ. По възражението за прекомерност на възнаграждението ДСИ е посочил, че не може да бъде да бъде квалифицирано като такова преди приключване на изпълнително дело,доколкото пълномощникът на взискателя следва да посочи способ за изпълнение и да очертае хода на делото с цел удовлетворяване на клиента си,като е отчетено, че е подадена и втора жалба по делото усложняваща производството изискваща действия от страна на пълномощника. Излага се и аргумент, че жалбоподателят П.И. с молба от 02.04.2021г. не се противопоставя да бъде изпълнено съдебното решение, но че същото не е изпълнено 5 /пет/ месеца покъсно. Предвид неприключилото все още изпълнение ДСИ посочва, че няма как да извърши цялостна и адекватна преценка за фактическата и правна сложност на спора.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

На 24.03.2021г. пред ДСИ от СИС при РСП. е образувано изпълнително производство,/ИД №20215230400024 по описа за 2021г./, по искане на взискателите к., Г. и Д.И.и, тримата от гр.София чрез адв. С.Д. срещу длъжника П. Г. ИЛЧ., ЕГН-********** от грП., ул.“Х.Б.“ №13, за извършване на разпределение на реалното ползване на поземлен имот с идентификатор ***-грП., ул.“Х.Б.“ №13; самостоятелен обект в сграда,представляващ жилище, апартамент от 100.18кв.м., представляващ първи жилищен етаж с идентификатор ***; сутерен на жилищна сграда с идентификатор *** с полезна площ от 3

65кв.м.; подпокривно пространство на същата жилищна сграда, с полезна площ от 95.кв.м.; сграда-гараж с идентификатор *** с полезна площ от 21.20кв.м. и сграда -гараж с идентификатор ***. от 22.90кв.м. С молбата взискателите са поискали да бъде назначено вещо лице с техническа компетентност, което на място да извърши разпределението на реалното ползване. Претендират се всички разноски по изпълнението. Към молбата е приложен изпълнителен лист №260109 от 23.10.2020г. издаден от РСП. и допълнителен изпълнителен лист №260045 от 25.01.2021г., по гр.д.

№388/2015г. по описа на същия съд.Според постановеното съдебно решение, предмет на принудително изпълнение е определения начин на реално ползване по отношение на процесните имоти, като по отношение на поземлен имот с идентификатор ***-грП., ул.“Х.Б.“ №13, който е с площ 456кв.м. са определени самостоятелна площ за ползване съвместно от тримата взискатели от 41.20кв.м. /оцветена в розово/, за общо ползване е определена площ от 44кв.м. /в жълто/, а длъжника П. Г. ИЛЧ. да ползва самостоятелно площ от 206кв.м. в зелен цвят; За сутерена от 65кв.м.- 30кв.м. да се ползват съвместно от тримата взискатели /оцветена в синьо/, а длъжника П. Г. ИЛЧ. да ползва площ от 33.50кв.м. /в зелен цвят/; За самостоятелния обект в сграда, представляващ жилище, апартамент от 100.18кв.м., представляващ първи жилищен етаж с идентификатор ***, тримата взискатели да ползват съвместно площ от 17.90кв.м./оцветена в розово/, длъжникът П. Г. ИЛЧ. да ползва площ от 91кв.м./ в син цвят/, а за общо ползване от жилището се определя площ от 13.80кв.м./жълт цвят/; За подпокривно пространство на същата жилищна сграда, с полезна площ от 95.кв.м., за тримата взискатели е определена за ползване обща площ от 52.60кв.м. /оцветена в синьо/, а за длъжника П.И. е определено да ползва 37.60кв.м./ в зелен цвят/. По отношение на сграда-гараж с идентификатор ***. от 22.90кв.м. тримата взискатели да ползват съвместно целия недвижим имот, защрихован в червено, а на длъжника П.И. е предоставено за ползване самостоятелно имот с идентификатор *** с полезна площ от 21.20кв.м. /в син цвят/, съгласно приложени към съдебното решение схеми на имотите, изработени от вещото лице. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно №000136 от 15.10.2020г. съгласно който за осъществяваното процесуално

4 представителство и защита на тримата взискатели, последните са заплатили в брой общ адвокатски хонорар в полза на пълномощника адв. С.Д. в размер на 700лв.

С разпореждане на ДСИ от 24.03.2021г. е разпоредено да се образува изпълнително дело за определяне на начин на реално ползване,назначено е вещо лице за извършване на съответните измервания по определяне на начина на реално ползване, и са признати сторените от взискателите разноски като адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.

По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника П.И., връчена му лично на 30.03.2021г.

С молба от 02.04.2021г. до ДСИ от СИС при РСП. длъжникът по изпълнението е заявил, че не се противопоставя да бъде изпълнено влязлото в сила съдебно решение и че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като помещенията на взискателите са освободени още през 2020г. и че последните следва да преустроят помещението от жилищния етаж което им се предоставя за ползване, да се затвори входа и се направи нов вход откъм стълбищната клетка.

Към момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение 13.04.2021г. няма данни да е извършено разпределение на начина на реално ползване и всеки един от ползвателите да е въведен във владение на ползваната от него част от имотите така както е описана в изпълнителния лист. Освен това съгласно данните от изпълнителните листа няма записано, че разпределените за ползване площи от различните недвижими имот формират самостоятелни помещения от жилищния етаж , от сутерена, от подпокривното пространство. Следва да се отбележи и това ,че дворното място е разпределено да се ползва на три части-една за тримата взискатели, втора само за длъжника и трета посочена за общо ползване. Само двата гаража са разпределени за по отделно и самостоятелно ползване, като единият да се ползва от тримата ищци идентиф.№*** , а другия с идентификатор ***-от П.И..

С постановление от 09.07.2021г. ДСИ е отказал да редуцира сторените от взискателите разноски в размер на 700лв представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по 5 изпълнителното дело като не са изложени конкретни мотиви към отказа.

Както към момента на постановяване на постановлението така и към настоящия момент на произнасяне по делото, липсват данни да е извършено от ДСИ с помощта на експерт-вещо лица реално разпределение на процесните 6/шест/ имота между съсобствениците /взискатели и длъжник/ по начина, указан в съдебното решение и посочен в двата изпълнителни листа и същите да са въведени във владение на предоставените им за ползване части от имотите.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителното производство, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител-постановление за редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение и в предвидения двуседмичен срок от връчването на акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Характерът и естеството на предвиденото по закон изпълнение на съдебното решение по определяне на начина на реално ползване и въвеждане на всеки един от ползвателите във владение на частите определени му да ги ползва със съдебния акт, което в случая безусловно следва да се осъществи с помощта на съответния технически експерт-вещо лице, което да извърши съответните измервания по приложените към съдебното решение скици и схеми, и доколкото не се възлагат отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, /с изключение на двата гаража/, което предполага невъзможност да се извърши правилно разпределението за ползване от ДСИ без помощта на вещо лице, /изключая хипотезата когато разпределението е извършено по взаимно съгласие на страните с ангажиране на конкретен експерт и преди още образуване на изпълнителното дело/, което предполага, че изпълнението обективно ще продължи и приключи и след срока за доброволно изпълнение, доколкото окончателният съдебен акт е влязъл в сила на 30.09.2020г., тоест още от този момент длъжникът е бил длъжен да бъде активен и процесуално да осигури на другите съсобственици-ползватели разпределяне на реалното ползване, като ги покани за това, респективно да бъде постигнато между тях извънсъдебно споразумение относно реалното разпределяне на ползването на съсобствените имоти. В случая, близо шест 6 месеца след влизане на съдебното решение за реално ползване в сила, е налице бездействие от страна на длъжника П.И., който признава в молбата си, че се е намирал в държане на част от имотите, които са определени за ползване и от взискателите, като твърди, че е освободил помещенията, но липсват данни за това свое действие той да е уведомил своевременно другите съсобственици /ползватели/, да ги е поканил да заемат освободените от него помещения и последните да са отказали да ги заемат и ползват, за да отпадне от него отговорността за разноски по изпълнението.