Определение № 2508 от 24.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2508 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502410 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК– 203670940,чрез юрк.И.Н. против разпореждане № 22510/05.08.24г., постановено по ч.гр.д.№ 12685/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,19-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против М. И. Т.,ЕГН-**********.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел,че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит,сключен с потребител.

Нормата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави,както и проверката за потребителска закрила,т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона,в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират въз основа на договор за револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от 1

26.05.22г.,сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А клон България“ и длъжникаМ. И. Т.,имащ характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК,вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания от 15.02.22г. и Приложение 1 към него от 11.05.23г.,сключени между заявителя и кредитора.

Към заявлението е представен договора за револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта CARD-***,сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А клон България“и кредитополучателя М. И. Т..

С разпореждане съдът е оставил без движение заявлението за отстраняване на констатирани нередовности-заявителят да посочи извършени ли са плащания от длъжника по договора,колко,кога,на какви суми и какви вземания са покрили същите.

С молба,депозирана на 30.07.24г.заявителят е отказал да изпълни тези указания,като е изложил съображения,че въпросът дали са извършени плащания по процесния договор предполагал разглеждането му в исково състезателно производство.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, като е приел,ч е договорът за потребителски кредит е недействителен-липсвало посочване на методика за определяне на ГПР и базата,върху която се начислява лихвения процент.Било предвидено заплащане на застраховка в полза на кредитора,без да е ясно дали това вземане е включено в ГПР.Не се посочвали данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за кредит и не се заявявало да липсват такива.Поради което заповедният съд приел,че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи,което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания,в частност съобразно чл.23 от ГПК,и на заявената главница към момента на издаване на заповедта.

Разпореждането е правилно.

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на сключен с кредитора „БНП Париба пърсънъл файненс С.А клон България“ рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания от 15.02.22г. и Приложение 1 към него от 11.05.23г Въведени са и твърдения,че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с уведомително писмо от 15.05.23г.,изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т.4г на ТР № 4 от 18.06.2014г.на ВКС,ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.,според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл.417 от ГПК,като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия,(какъвто е настоящият),на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането,за да има това прехвърляне действие по отношение на него – чл.99,ал.4 от ЗЗД.В случая договорът за цесия не е представен със заявлението,липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД.Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл.410,ал.3 от ГПК,тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

С оглед на изложеното липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор,поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло само на това основание.

Отделно от това съдът намира,че ПдРС правилно е отказал да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло,т.е.и за чистата стойност на кредита,защото заявителят,въпреки дадената му за това възможност,не е посочил има ли извършени плащания по договора за заем и ако има-на какви задължения по вид и размер.От заявлението не става ясно дали се претендира целият размер на вземането или същото се 2 претендира частично,съответно съдът не може да извърши преценка дали са плащани и в какъв размер части от главницата.

Предвид изложеното атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22510/05.08.24г.,постановено по ч.гр.д.№

12685/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,19-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3