Решение № 281 от 12.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501495 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по ВЖ от адв. В. О. – пълномощник на А. В. Л.в, против решение №1556/15.03.2024г., постановено по гр.д. №5338/2022г. на СГС. В тях са формулирани оплаквания за необсъждане в същото на заключението на първоначалната САТЕ, последица от което е неправилност на акт. Счита, че е необоснован изводът за приложение на института на „случайното събитие“, поради необсъждане на всички събрани доказателства в делото.

Жалбоподателят счита, че липсват мотиви за това защо кретидира определени доказателства и защо игнорира други. По изложените съображения моли решението да бъде отменено и да се уважи изцяло искът му за обезщетение, ведно с претенцията за законна лихва.

Отговор на ВЖ е депозиран от ищеца ЗД „Бул Инс"АД, който чрез пълномощника си адв. Д. излага доводи за неоснователност на същата.

Твърди, че за участника в ПТП – то, чийто застраховател е дружеството е било невъзможно да го предотврати, тъй като не е имал техническа възможност да спре. Изложеното следва да бъде преценено съвкупно с обстоятелствата, че той не се е движил с превишена скорост и не е нарушил други правила за движение по пътищата. Ето защо, изразява становище за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства на осн. чл. 266 от ГПК, тъй като съдът прие, че искането на въззивника за допускане на допълнителна на допълнителната САТЕ е неоснователно.

1

Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. проверява правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Очевидно е, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийският градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна е установено, че в протокол за ПТП с пострадали лица № К-502 от 06.10.2020г., съставен от младши инспектор на ОПП при СДВР, е отразено, че на 06.10.2020г., около 10.02 часа, в гр. София по бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“ автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ********, управляван от А. В. Л., в посока от ул. „Ген. Гурко“ към бул. „Мадрид“ и в района на кръстовището с бул. „Цариградско шосе“, е участвал в ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********, управляван от Е. Т.. В протокола е изложена констатация, че за водача на автомобил „Мазда 6“ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № 120000928223, валидна до 12.04.2021г. със ЗД „Бул Инс“ АД. Този факт е признат и за безспорен между страните.

Като свидетели са разпитани двама очевидци на ПТП – то, а именно водачът на лекия автомобил „Мазда 6“, участвал в него и лекарят, който е пътувал в линейката, също участвала в него. Според първият – свид. Е. Т. Т., в момента, в който е навлязъл в кръстовището образувано от бул.“Цариградски шосе“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ процесната линейка, която се е движела по втория булевард, е изкочила от ляво и го е ударила, като той не е 2 имал никакво време да реагира. Свидетелства, че в другите две ленти с посока на движение направо, които са били от лявата му страна, са били заети с автомобили, които са били в права линия и той не е имал видимост към посоката, от която е идвала линейката. Установява също, че тя е била л.а. тип комби, а не голяма линейка и той не я е видял зад останалите автомобили от лявата му страна. Твърди, че не е чул звуков сигнал и не е видял светлинен сигнал от линейката. Категоричен е, че за неговата лента за движение е светел зелен сигнал на светофара. Твърди, че ударът е настъпил в предната лява част на неговия автомобил и в предния десен калник на линейката. Моментът на ПТП – то е настъпил в много натоварено за трафика време, поради което на горепосоченото кръстовище е имало задръстване и навлезли в кръстовището автомобили за направо, който са чакали в задръстването. По тази причина автомобилите са се движили с бавна скорост.

За механизма на ПТП – то е разпитана и свидетелката Т. А., която е пътувала в качеството си на лекар в линейката и твърди, че тя е бил малка линейка. С нея са се движили в посока от стадион „Васил Левски“ към ул.

„Оборище“ и са навлезли в кръстовището с бул. „Цариградско шосе“ на червен сигнал на светофара. Сочи, че е имало навлезли в кръстовището автомобили, движещи по последния в посока на право, като всички са спрели при тяхното преминаване, освен процесният автомобил. Според показанията й, ударът е бил челен за другия автомобил, а за техния страничен от дясно в областта на предна дясна гума. Твърди, че линейката е била с включена светлинна и звукова сигнализация.

Представени са и заверени преписи на проекти за организацията на движението и разположение на светофарната уредба в района на кръстовището между бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и бул. „Цариградско шосе“, както и видеозапис на оптичен носител от камери за видеонаблюдение на процесното ПТП от 06.10.2020 г., за анализа на които съдът не разполага с необходимите знания, поради което правилно по тях са допуснати и назначени съдебно – автотехнически експертизи.

Въззивният състав намира, че тук е мястото да отговори на оплакването във въззивната жалба на ищеца за немотивираност на обжалваното решение относно това, защо съдът дава вяра на повторната съдебно-автотехническа експертиза и допълнителното заключение към нея, а не на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза. СГС е посочил в решението си, че поради представянето на нови доказателствени средства, относими към релевантните по производството факти, и изготвянето й при съобразяване на представения видеозапис и свидетелските показания, повторната и допълнителната съдебно-автотехническа експертиза са достоверни. Настоящата инстанция споделя това становище на СГС, че експертните заключения, базирана на пълния събран доказателствен материал са верни и по – обосновани от първоначалната експертиза, която е ползвала само част от доказателствата в делото. Ето защо също счита, че следва да се кредитират изводите на вещото лице доц. д-р инж. В. П. П., изложени в двете му експертни заключения.

Според първото от тях, представляващо повторна съдебно автотехническа експертиза, процесното ПТП е реализирано след като лек 3 автомобил „Мазда“ при движение по бул. „Цариградско шосе“ към бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“ в най-дясната от четири пътни ленти за движение в посока направо в района на кръстовището между двете пътни артерии, за да продължи направо е навлязъл в кръстовището, а в същото време отляво на него върху пътното платно на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и в една от неговите ленти се е намирал автомобилът „Опел“ със специален режим на движение. Водачът на лек автомобил „Опел“ е навлязъл в кръстовището при активен червен сигнал на светофарната уредба и е предприел движение в посока направо към бул. „Мадрид“. Експертът е заключил, че движението на двата автомобила е било равномерно със скорост до мястото на удара - за лек автомобил „Мазда“ – 40-45 км/ч, а за лек автомобил „Опел“ – 25-30 км/ч. При движението си автомобил „Мазда“ е ударил с предната си челна част дясната част на автомобил „Опел“- в зоната на предно дясно колело и калник, към който момент водачът на автомобил „Мазда“ не е бил предприел действия за намаляване на скоростта чрез задействане на спирачната система. Същият автомобил в момента на удара не е бил в момент на закъснително движение, каквото е било положението и за автомобила „Опел“. Според вещото лице, след реализиране на удара автомобил „Мазда“ отминал мястото на удара и се установил в покой, докато автомобилът „Опел“ е извършил ротационно движение по посока обратна на часовниковата стрелка и достигнал до място, на което се е установил в състояние на покой. Експертизата констатира, че лекият автомобил „Мазда“ се движил при зелен сигнал на светофара за неговата лента за движение.

Според експерта, причините за настъпване на произшествието не са били от техническо естество, тъй като автомобилът „Опел“ е бил в зоната на ограничена видимост за водача на автомобил „Мазда“, а възможност за предотвратяване на произшествието е била осъществима само при условие на своевременното възприемане на движението на двата автомобила един към друг. При изслушването му открито с.з. вещото лице пояснява, че водачът на лекия автомобил „Мазда“ обективно не е могъл да възприеме и види лекия автомобил „Опел“ до момента на реализиране на удара, още повече, че липсват еднозначни и категорични данни за наличие на звуков сигнал и възможност той да бъде възприет от водача на лек автомобил „Мазда“.

Вещото лице пояснява, че водачът на линейката е навлязъл в кръстовището през единствената свободна лента – най-лявата такава, след което пътят му е бил препречен от друг автомобил „Мерцедес“ и заобикаляйки го, навлязъл в дясната част на платното за движение.

Заедно с горното е прието и заключение на допълнителна съдебноавтотехническа експертиза, което установява, че скоростта на автомобил „Опел“ преди и в момента на удара е била 27 км/ч, а скоростта на автомобил „Мазда“ – 41 км/ч, като мястото на процесния удар е настъпил изцяло в найдясната от четири ленти предназначени за движение на автомобили, която е част от четирилентовото платно на бул. “Цариградско шосе“ и е в обхвата на кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Според вещото лице, опасната зона за спиране на автомобил „Опел“ е била 14.87 м., а за автомобил „Мазда“ 24.97 м., като първият е попаднал в зоната на ограничена видимост и 4 водачът на лекия автомобил „Мазда“ е имал възможност да предприеме действия по привеждането му в процес на спиране на разстояние не по-малко от 25 м. от мястото на удара. Експертът заключава, че при съобразяване на времето на движение на всеки от автомобилите до момента на удара и за двамата водачи ударът е бил непредотвратим, като водачът на автомобил „Мазда“ не е имал възможност да предотврати настъпването на събитието.

От показанията на свид. М. М., която фактически съжителства с ищеца, се установява, че А. Л. е претърпял гипсова имобилизация на фрактурата на лявата лунарна кост и е вземал обезболяващи лекарства. Твърди, че след свалянето на имобилизацията е изпитвал болки при студено време в областта на фрактурата, като леки такива продължават и до момента.