Определение № 32368 от 29.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32368 гр. София, 29.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110152399 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************“ АД, чрез адв. Т. Г., срещу „*************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 923,02 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 288,80 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 16.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2017 г. в гр. София водачът Я. Г. П., управляващ лек автомобил марка „********“, модел „********“, с рег. № ********* и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество със срок на застрахователно покритие от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., поради неспазване на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП с лек автомобил марка „*********“, модел „****“, с рег. № **********, собственост на „*********“ АД и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 160300/332/5001051, със срок на застрахователно покритие от 28.08.2016 г. до 27.08.2017 г.

Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 0300/17/777/504225. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в доверен сервиз на застрахователя, като ищцовото дружество изплатило на сервиза стойността на ремонта в размер на 1846,04 лева, към която били начислени и 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и 1 ликвидационните разноски общо в размер на 1861,04 лева, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 938,02 лева. Остатъкът от вземането в размер на 923,02 лева не бил погасен от ответното дружество, което дължало и мораторна лихва върху него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Н.Л..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Оспорва твърденията на ищеца за наличие на вина и противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач Я. Г. П., което да е довело до настъпване на процесното ПТП. Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. Възразява, че изключителна вина за настъпване на произшествието имал водачът И. В., която нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на следните основания: предприела маневра изпреварване, без да подаде съответния светлинен сигнал и без да се увери, че няма да създаде опасност на пътя; поради нарушение на нормата на чл. 43, т. 5 ЗДвП, тъй като предприела маневра изпреварване непосредствено преди пешеходна пътека, когато нямала видимост към нея; поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – управлявала автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост; реализирала маневра изпреварване, без да осигури достатъчно дистанция спрямо изпреварваното МПС, както и на място, където това не било разрешено. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните щети по застрахования по имуществената застраховка лек автомобил. В условията на евентуалност възразява, че от техническа гледна точка било невъзможно при описания в исковата молба механизъм да бъде увреден предният капак на застрахования автомобил. Оспорва предявения иск за главницата и по размер, като твърди, че бил завишен и не кореспондирал със средните пазарни цени, по които било възможно да бъде ремонтиран автомобилът. Оспорва основателността на акцесорната претенция за мораторна лихва, като прави и възражение за погасяването й по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В случай че искът за регресното вземане е основателен, моли съда да намали обезщетението поради прекомерност и съпричиняване. Претендира направените по делото разноски, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „********“, модел „********“, с рег. № *********; че ищецът заплатил на извършилия ремонта сервиз застрахователно обезщетение в размер на 1846,04 лева, към което били 2 начислени 15 лева за ликвидационни разходи, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 938,02 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. възникване на застрахователното събитие;

2. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди;

3. че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „*********“, модел „****“, с рег. № **********;

4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования по имуществената застраховка автомобил;

5. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. извършването от страна на водача на увредения лек автомобил – И. В. на действия и л и бездействия, с които е допринесла за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване), а именно: предприела маневра изпреварване, без да подаде съответния светлинен сигнал и без да се увери, че няма да създаде опасност на пътя; поради нарушение на нормата на чл. 43, т. 5 ЗДвП, тъй като предприела маневра изпреварване непосредствено преди пешеходна пътека, когато нямала видимост към нея; поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – управлявала автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост; реализирала маневра изпреварване, без да осигури достатъчно дистанция спрямо изпреварваното МПС, както и на място, където това не било разрешено.

2. обстоятелството, че процесното ПТП настъпило единствено по вина на водача на увредения лек автомобил – И. В.;

3. наличието към датата на настъпване на процесното ПТП на щети по застрахования с имуществената застраховка автомобил, причинени от предходни застрахователни събития, които не са били отстранени към 28.06.2017 г.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно водачът И. С. В., както и да бъде издадено поисканото съдебно удостоверение след представяне на проект на същото и документ за внесена държавна такса. Неоснователно е искането на ищеца за 3 задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото обстоятелството, което ще бъде установявано с нея, не се оспорва от ответника и е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Следва да бъдат уважени доказателствените искания на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно на водача Я. Г. П., както и за издаване на поисканото съдебно удостоверение след представяне на проект на същото и документ за внесена държавна такса.

Основателно е искането на страните за допускане на съдебна автотехническа експертиза с поставени в исковата молба и в отговора задачи.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 923,02 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 288,80 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 16.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2021 г.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „********“, модел „********“, с рег. № *********; че ищецът заплатил на извършилия ремонта сервиз застрахователно обезщетение в размер на 1846,04 лева, към което били начислени 15 лева за ликвидационни разходи, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 938,02 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. възникване на застрахователното събитие;

2. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди;

3. че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „*********“, модел 4

„****“, с рег. № **********;

4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования по имуществената застраховка автомобил;

5. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. извършването от страна на водача на увредения лек автомобил – И. В. на действия и л и бездействия, с които е допринесла за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване), а именно: предприела маневра изпреварване, без да подаде съответния светлинен сигнал и без да се увери, че няма да създаде опасност на пътя; поради нарушение на нормата на чл. 43, т. 5 ЗДвП, тъй като предприела маневра изпреварване непосредствено преди пешеходна пътека, когато нямала видимост към нея; поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – управлявала автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост; реализирала маневра изпреварване, без да осигури достатъчно дистанция спрямо изпреварваното МПС, както и на място, където това не било разрешено.