Решение № 225 от 17.09.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Сливен, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20252230200879 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от К. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, против НП № 25-0804-003445 от 25.04.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал.

1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено наказателното постановление и претендира деловодни разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява становището по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, 1 съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.04.2025 год. свидетел К. пътувал с личния си автомобил, в който имало поставен видеорегистратор, по път 2-53 в посока от гр. Сливен към с. Камен, пред него имало друг автомобил, а в насрещната лента за движение приближавала колона от автомобили, най-отпред на която бил влекач с ремарке. Свид. К. видял как един автомобил предприел маневра изпреварване на колона от автомобили и когато разстоянието с насрещното движещите се автомобили станало изключително близко, той вместо да се прибере в лентата си за движение, продължил да изпреварва, което наложило товарният автомобил видимо да намали скоростта си, за да може изпреварващият автомобил да се прибере в лентата си за движение безопасно.

Автомобилът, който се е движил пред свид. К. и той самият, се наложило да намалят скоростта, заради идващия срещу тях автомобил на жалбоподателя. Свид. К. спрял автомобила на отбивка, прегледал записа от видеорегистратора и видял регистрационния номер на автомобила, след което се обадил на дежурния.

Сигнала бил предаден на полицейските служители Я. и С., които спрели автомобила, управляван от жалбоподателя в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон“, до Ромпетрол. На място дошъл и свид. К., който показал видеоклипа на полицейските служители и на жалбоподателя.

За констатираните нарушения на 04.04.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1381918 против жалбоподателя за това, че на 04.04.2025 год. 19,38 часа в гр. Сливен на път 2-53, километър 128,500, управлява лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № *****, негова собственост, в посока гр. Сливен, като предприема маневра изпреварване на колона от няколко автомобила, без да се е уверил, че има достатъчно свободен път за изпреварването и принуждава един от автомобилите, товарен, да намали скоростта, за да се прибере в лентата си. В акта било отразено, че при навлизане в пътната лента, предназначена за насрещно движение, създал непосредствена опасност за насрещно движещи се два автомобила, да намалят и почти спрат, за да не настъпи ПТП. В акта било посочено, че е нарушил разпоредбите на чл.

42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 04.04.2025 год. (л. 39 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-003445 от 25.04.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.

42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 16.06.2025 год. (л. 38 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от 2 събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН. От показанията на свидетел К. – очевидец на нарушението се установява, че жалбоподателят предприел маневра изпреварване на колона от автомобили и когато разстоянието с насрещното движещите се автомобили станало изключително близко, той продължил да изпреварва, което наложило товарният автомобил видимо да намали скоростта си, за да може изпреварващият автомобил да се прибере в лентата си за движение. Освен това от показанията на свидетел К. се установява, че автомобилът, който се е движил пред него и той самият, се е наложило да намалят скоростта, заради идващия срещу тях автомобил на жалбоподателя.

С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение), тъй като преди извършеното от него изпреварване не се е убедил, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и принудил изпреварваното пътно превозно средство – товарен автомобил да намали скоростта си. Освен това жалбоподателят е извършил и посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея), тъй като по време на изпреварването е създал опасност за насрещно движещите си превозни средства, като ги е принудил да намалят скоростта си за да не настъпи ПТП. В тази връзка възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че са наложени две наказания за едно и също нарушение е неоснователно, доколкото беше посочено, в какво се изразяват всяко едно от нарушенията на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушен чл. 57 от ЗАНН, тъй като в акта били изписани две места също е неоснователно.

Безспорно се установи от показанията на актосъставителя, че посочения адрес - гр.

Сливен, бул. „Цар Симеон“, Ромпетрол, е мястото, където е спрян жалбоподателя за да му бъде съставен АУАН, а в обстоятелствената част на същия е посочено мястото на 3 извършване на нарушението - гр. Сливен на път 2-53, километър 128,500, който е посочен и в издаденото НП. В настоящия случай не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е получил лично акта и НП и го е обжалвал в законоустановения срок. Освен това в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН изрично е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които са безспорно установени в настоящия случай. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаните в акта и в НП нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт, и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно са описани извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.

Размерът на наложените на жалбоподателя наказания са в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0804-003445 от 25.04.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на К. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4