Решение № 87 от 20.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Смолян, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500155 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.178 ал.1 ЗМВР.

С Решение № 60560/15Л0.2020 година, постановено по гражданско дело №^//2020г. на Районен съд Смолян е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция” към МВРгр.София да заплати на Д.Я.М., ЕГН **********, от гр.Рудозем ул.Иван Вазов № 24а на основание чл. 178ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД следните суми : 318,95 левадопълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, като е отхвърлен иска за разликата от уважената част до претендирания размер от 400,00 лева; сумата 46,97 лева-дължимо се обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода 13.01.2017г до 13.01.2020г до депозиране на исковата молба-14.01.2020г, като е отхвърлен иска за разликата от уважената част до претендираната сума от 50,00 лева;законната лихва върху главницата от 318,95 лева, считано от 14.01.2020г до окончателното плащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от Д.Я.М. срещу Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София за заплащане на сумата от 1620,00 лева-левова равностойност на непредоставена безплатна предпазна храна за периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с претенцията за заплащане на дължима се законна лихва в размер на 200,00 лева до предявяването на иска, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 1620,00 лева от предявяването на иска до окончателното плащане, както и е отхвърлен предявеният иск от Д.Я.М. срещу Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София за заплащане на сумата от 600,00 лева обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за 2018г от 10 дни ,съгласно чл. 190 ал.2 от ЗМВР. Със същото решение е осъдена Главна 1 дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София да заплати на Районен съд- Смолян сумата от 200,00 лева , включваща дължимата се ДТ върху уважения иск в размер на 100,00 лева и разноски за вещо лице в размер на 100,00 лева, а на Д.Я.М. сумата от 102,27 лева –дължимо се адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част на иска.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът Д.Я. М., който сезира Смолянският окръжен съд с въззивна жалба вх.№607772 от 11.11.2020година, депозирана чрез пълномощника му адвокат М.О., с която се атакува постановеното решение в отхвърлената част на предявените в обективно съединение искове за заплащане на сумата от 1336,80 лева-левова равностойност на непредоставена безплатна предпазна храна за периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с претенцията за заплащане на дължима се законна лихва в размер на 131,74 лева до предявяването на иска, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 1336,80 лева от предявяването на иска до окончателното плащане. Развива оплакване, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и незаконосъобразен, както и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли окръжният съд да го отмени и вместо него постанови свой съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове за заплащане сумата от 1336,80 лева-левова равностойност на непредоставена безплатна предпазна храна за периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с претенцията за заплащане на дължима се законна лихва в размер на 131,74 лева до предявяването на иска, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 1336,80 лева от предявяването на иска до окончателното плащане. Изразява несъгласие с приетото от районен съд за установено , че ищецът М. е работил като държавен служител старши полицай-водач на служебно куче, като служебно известно на съда е, че кучето е потенциален източник на инфекциозни и паразитни заболявания - ехинококоза, бяс, марсилска треска, микози и други, като от факта, че М. е работил на посочената длъжност не може да се направи извод, че е работил в опасна среда - в контакт с биологични агенти (микроорганизми),които могат да провокират инфекции. Логично е ответникът да е осигурил на служителя си профилактика (ваксиниране, обезпаразитяване, предпазно облекло , прегледи на кучето и т.н), като няма данни здравето на ищеца не е подложено на определен риск във връзка с работата , която е изпълнявал. Прието е също така, че не може да се твърди в конкретния случай, че здравето на ищеца е поставено в риск, поради това че работи със служебно куче, с което обосновава неоснователност на иска за безплатна предпазна храна на посоченото в исковата молба основание. Изразява несъгласие и с приетото, че функцията на тази храна е да минимизира рисковете за здравето на работника и евентуално да служи като профилактика срещу възникването и разпространението на инфекции от биологични агенти, които изводи на решаващия съд според жалбоподателя са нелогични и взаимно си противоречат. Твърди се още,че от една страна съдът приема за безспорно, че ищецът през процесния период е заемал длъжността старши полицай-водач на служебно куче, приема за безспорно (служебно известно на съда) и че кучето е потенциален източник на инфекциозни, и паразитни заболявания - ехинококоза, бяс, марсилска треска, микози и други, както и че функцията на безплатната предпазна храна е да минимизира рисковете за здравето на работника и евентуално да служи като профилактика срещу възникването, и разпространението на инфекции от биологични агенти.

Развива оплакване,че въпреки тези установени факти обаче, P C Смолян, напълно необосновано и абсурдно приема, че само от това, че М. е работил на посочената длъжност не може да се направи извод, че е работил в опасна среда - в контакт с биологични агенти (микроорганизми(, които могат да провокират инфекции. Логично било според съда ответникът да е осигурил на служителя си профилактика (ваксиниране, обезпаразитяване, предпазно облекло, прегледи на кучето и т.н), като няма данни здравето на ищеца не е подложено на определен риск във връзка с работата, която е изпълнявал. Не може да се 2 твърди в конкретния случай , че здравето на ищеца е поставено в риск, поради това че работи със служебно куче.

Твърди още,че P C Смолян си е позволил да преценява дали да приложи норма от действащото право в българската нормативна уредба или не - тази на чл.2 т.5 от Наредба № 8121з- 904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., както и да подпомага една от страните в процеса - тази на ответника, който с писмения си отговор на исковата молба не е въвел нито едно възражение и/или твърдение в оспорване на исковата претенция по чл.181 ал.З ЗМВР, като въпреки това съдът е изложил предположения кое поведение на ответника било логично (ответникът да е осигурил на служителя си профилактика /ваксиниране, обезпаразитяване, предпазно облекло , прегледи на кучето и т.н/, като няма данни здравето на ищеца не е подложено на определен риск във връзка с работата, която е изпълнявал), което като краен резултат се е отразило на формираните от съда напълно неправилни фактически и правни изводи, че здравето на ищеца не е поставено в риск, поради това че работи със служебно куче, мотивирали го да отхвърли иска. След като изобщо в процеса няма наведени от ответника правопогасяващи правото на служителя да получи безплатна предпазна храна факти, то по-логичното е такива да не са се осъществили, тъй като ако бяха осъществени, в тежест на ответника е да ги изложи, за да може ищецът да организира защитата си, а не както необосновано е приел съдът - логично било да ответникът да е компенсирал ищеца.

Направено е и оплакване, че освен всичко останало Наредбата урежда реда да се компенсира служителя да специфичните условия на работа - в опасна среда , в контакт с биологични агенти (микроорганизми), които могат да провокират инфекции, т.е безплатна предпазна храна, така че предполагаемата от P C Смолян „профилактика" не изключва дължимостта н а ПРЕДПАЗНАТА ХРАНА. Твърди също,че предвид заемана от ищеца длъжност - водач на служебно куче такава безплатна ПРЕДПАЗНА храна му се полага, тъй като той е водач на служебно куче и работата му представлява извършване на дейности в контакт с кучета, представляващи биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции. Въпреки нормативно установеното му право да получава безплатна храна заради специфичните условия на труд, при които е работил, такава не е била осигурявана на Д. М. за компенсиране поне на част от здравословните аспекти на работния процес в контакт с животни (кучета - вж.т.З от Приложение № 2 към чл.6 ал.2 на Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа).Поради това, единствената възможност, с която разполага ищецът е да бъде обезщетен с левовата им равностойност - §3 от ПЗР на Наредбата.

Вещото лице е дало заключение, че левовата равностойност на тази храна е в размер на 907,20 лева, а лихвата върху нея е в размер на 131,74 лева, като изчисленията му включват само нарядите „постови и други наряди" и нарядите в командировки. Вещото лице не е изчислило левовата равностойност на безплатната предпазна храна за нарядите „в резерв", които за процесния период са 137 броя. Установява се от представената преди последното съдебно заседание от ответника справка, че от този брой наряди 53 наряда са 8часови и за тях е определен размер от 2,40 лева на смяна, и 84 броя са 12-часови и за тях е определен размер от 3,60 лева, които суми също се следват на ищеца. На основание чл.21 ал.З от Инструкция № 8121з-1244 от 14 октомври 2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки „водачите на служебни кучета не изпълняват служебните си задължения без зачислените им животни с изключение на случаите по ал. 5, тоест на тази категория служители такава храна се дължи и за нарядите „в резерв".Моли 3 окръжният съд да отмени Решение № 60560/15.10.2020 година, постановено по гражданско дело № 99/2020г. на Районен съд Смолян, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д.Я. М., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР-гр.София за заплащане на сумата от 1336,80 лева-левова равностойност на непредоставена безплатна предпазна храна за периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с претенцията за заплащане на дължима се законна лихва в размер на 131,74 лева до предявяването на иска, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 1336,80 лева от предявяването на иска до окончателното плащане, и да постановите свое решение по съществото на спора, като уважи иска по чл.181 ал.З ЗМВР до размера от 1336,80 лева главница и 131,74 лева лихва.

Недоволен от постановения съдебен акт е останала и Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, представлявана от С.И.К. – директор. С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д.Я. М. сумата от 318,95 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г.; сумата от 46.97 лв.,представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г. до депозиране на исковата молба - 14.01.2020 г.; законната лихва върху главницата от 318,95 лв. считано от 14.01.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 102,27 лв.за адвокатско възнаграждение, и да заплати по сметка на Районен съд - Смолян сумата от 100,00 лв.,представляваща държавна такса и 100,00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.