Решение № 1176 от 11.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Перник, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20221720101603 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, чрез пълномощника адв. К. П., срещу “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 556,60 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 07.04.2009 г., сключен между „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК 121554961, и З. С. К., сумата 111,69 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г. , сумата 6,19 лв. – неустойка за забава за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 04.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането , и сумата 125,00 лв. – разноски по делото, за които суми в полза на „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК 121554961, е издаден изпълнителен лист от 30.11.2010 г. по гр.д. № 8156 по описа за 2010 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1556/2018 г. на ЧСИ А.В., с район на действие ОСПерник.

Ищецът излага, че срещу него в полза на „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК 121554961, е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 8156 по описа за 2010 г. на РС – Перник за посочените вземания, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. № 1566/2011 г. на ЧСИ А.В., прекратено с постановление, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, са прехвърлени от „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК 1

121554961, на ответника, считано от 23.02.2015 г. и въз основа на молба от последния е образувано изп. д. № 1556/2018 г. на ЧСИ А.В.. Твърди, че последното изпълнително действие спрямо длъжника по първоначално образуваното изпълнително дело е извършено на 05.10.2011 г. и в рамките на двугодишния срок не са извършвани и поискани изпълнителни действия, поради което вземанията са погасени по давност. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК през ССЕВ е постъпило изявление от адв. Валери Анчев, с което оспорва исковете като неоснователни. Към писмото е приложен отговор на исковата молба, който не е подписан от посоченото като подател лице, и копие на пълномощно, което не е заверено за вярност с оригинала съгласно изискването на чл. 183 ГПК. С оглед изложеното по реда на чл. 101 ГПК с Разпореждане № 8461/07.06.2022 г. са дадени указания на ответника да отстрани нередовностите в извършеното процесуално действие по делото с предупреждение, че при неизпълнение на указаното в срок, процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба ще се приеме за неизвършено. Съобщението с препис от разпореждането е връчено на ответника чрез управителя му като в указания срок не са изпълнени дадените указания, поради което съдът приема, че в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът обосновава парвния си интерес от предявените искове с твърдения, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД с ново наименование „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД, въз основа на който по молба на ответното дружество „АПС БЕТА“ ООД, в качествтото на цесионер на вземанията, е образувано изп. д . № 1556/2018 г. на ЧСИ А.В., с район на действие ОС-Перник.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими.

От служебна справка в деловодната система на Районен съд – Перник се установява, че по заявление от 04.10.2010 г. от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” Е А Д срещу З. С. К., ЕГН **********, е издадена заповед за изпълнение за сумата 556,60 лв. /петстотин петдесет и шест лева и 60 ст. /, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 8328310014 от 07.04.2009 г., сумата 111 ,69 лв. /сто и единадесет лева и 69 ст./ договорна лихва за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г., сумата 6 ,19 лв. /шест лева и 19 ст./ неустойка за забава за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главница 556,60 лв., считано от датата на подаването на заявлението - 04.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева / държавна такса и 100,00 лв. /сто лева/ адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в 2 срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на изпълнителния лист – 30.11.2010 г., което твърдение не е оспорено от ответника, както и че към момента на издаването му заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съобразно твърденията на ищеца, неоспорени от ответника, на 05.10.2011 г. е било образувано изп.д. № 1566/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. за вземанията по изпълнителния лист, по което не са извършвани изпълнителни действия.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 1566/2011 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 05.10.2011 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е 3 необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е ангажирал доказателства, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, поради което съдът приема, че на 06.10.2013 г. изюпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е започнала да тече нова давност.

Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 06.10.2018 г., преди образуване на изп. д. № 1556/2018 г. по описа на ЧСИ А.В. по молба от 15.11.2018 г., които твърдения не са оспорени от ответника.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, същите са сторили такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, и 300,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** , НЕ ДЪЛЖИ на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, принудително изпълнение на сумата 556,60 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 07.04.2009 г., сключен с „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК 121554961 /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/, сумата 111,69 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г., сумата 6,19 лв. – неустойка за забава за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 04.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането , и сумата 125,00 лв. – разноски по делото, за които суми в полза на „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК 121554961 /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ е издаден изпълнителен лист от 30.11.2010 г. по гр.д. № 8156 по описа за 2010 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1556/2018 г. на ЧСИ А.В., с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на З. С. К., ЕГН 4

**********, с адрес: гр. *****, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ - разноски за производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5