Решение № 42 от 23.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. С.З., 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20215501001447 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260068/19.08.2021 г., постановено по гр.д. № 28/2021г. по описа на Районен съд – Ч., с което съдът е отхвърлил предявеният иск от „Т.С.“ ЕАД против АНГ. Н. Б. за сумата от сумата от 1094,29 лв., от които 999.47 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 10.06.2020г. до изплащане на вземането, 94,82 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 01.06.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №841/ 24.07.2020 г. по гр. д. № 1513/ 2020 г. по описа на РС Казанлък, като неоснователен.

Въззивникът „Т.С.“ ЕАД излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени изцяло решението и се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските по делото. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството на ищеца да отговори на поставените във въззивната жалба два въпроса.

1

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Б. чрез пълномощника адв.К., в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Направено е искане също така да се остави без уважение искането за назначаване на експертиза с поставените задачи, като са изложени съображение в тази връзка.

Претендират се разноските по делото.

Постъпила е молба от „Т.С.“ ЕАД от 24.01.2022г., в която заявяват, че следва да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в отсъствие на страната. Поддържат въззивната жалба и не правят възражения по доклада.

Възразяват в случай, че въззиваемият направи доказателствени искания същите да се уважат. Взема становище по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД моли съда да признае за установено по отношение АНГ. Н. Б., че дължи на „Т.С." сумата от 1 094, 29 лв., от които 999, 47 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 10.06.2020г. до изплащане на вземането, 94,82 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 01.06.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултеко възнаграждение. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като недопустима, неоснователна и недоказана. На второ място заявява, че с преводни нареждания от 29.07.2020 г. ответникът е заплатил доброволно задълженията си към ищцовото дружество, а именно - претендиралите в настоящото производство - главница в размер на 999, 47 лв. и лихва в размер на 94, 82 лв. преди да получи заповедта за изпълнение, изд. по ч.гр.д. 1513/2020 г. по описа на Районен съд 2 Казанлък, видно от връченото му съобщение на 11.08.2020 г.

В хода на производството е конституирано като трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, което не взема становище по настоящото производство.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1513/2020г. по описа на Районен съд - Казанлък по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед № 841/24. 07. 2020 г., с която е разпоредил АНГ. Н. Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 999, 47 лв. - главница, 94, 82 лв. законна лихва върху главницата от 10.06.2020г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски в размер на 75 лв. от които 25 лв ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжника АНГ. Н. Б. е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, в което е посочил, че имотът за който се претендира неплащане на топлинна енергия е отдаден под наем и не се ползва от него, както и че преди получаване на заповедта за изпълнение, наемателката е заплатила дължимата сума в пълен размер. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си. В законоустановения срок е предявен иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед.

По делото не е спорно, че ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот за процесния период е клиент на „Т.С.“ ЕАД по смисъла н а чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

От страна на ответника са представени два броя платежни нареждания от 29.07.2020 г., от които е видно, че претендираните суми от „Т.С.“ ЕАД по издадената заповед за изпълнение за главница и лихва са заплатени.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че сумите за топлинна енергия, касаещи процесния период: главница - 999, 47 лв. и лихва - 94, 82 лв. са платени на ищеца на 29.07.2020 г.

С оглед факта, че по делото са представени безспорни доказателства, че 3 ответникът А.Б. е погасил изцяло задължението си по отношение на „Т.С.“ ЕАД за главница в размер на 999, 47 лв., начислена за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. и мораторна лихва за забава в размер на 94, 82 лв. следва да се приеме, че предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на АНГ. Н. Б. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260068/19.08.2021 г., постановено по гр.д.

№ 28/2021г. по описа на Районен съд – Ч..

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на АНГ. Н. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. К.** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Делото е разгледано и решено при участието на трето лице помагач на страна на ищеца „Т.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.

С.***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5